Като асансьор, който ни лашка някъде в мътилката на прехода и все не може да стигне до днес

Сбивания, предизвикани от мутри; мутри, които събират лихви от 500 лева за неплатени сметки от по 50; обират бензиностанции; безработицата расте; властта обяснява, че никога не сме били по-добре – това е част от последната августовска седмица на 2012.

Нищо че изглежда като завръщане в началото на 90-те. Има и разлики, разбира се. Откриха ни нова линия на метрото и само концертът струваше почти 50 хиляди лева, като лично председателят на Еврокомисията дойде, за да държи ножиците заедно с премиера. Помпозното откриване на метро с музей и евроблагословия обаче не променя фактите. Само

качва обясненията за тях на по-горен властови етаж.

Като асансьор, който ни лашка някъде в мътилката на прехода и все не може да стигне до днес. Ако, например, си спомните епичното борческо сбиване в „Дескрим” през 1993-та, сочено за начало на ерата на групировките, и го сравните с тазседмичния бой в „Бедрум”, разликите ще са козметични – прякорите не са толкова рустикални, съпътстващият силикон е по-скъп, но на практика едни хора се държат така, сякаш властта в държавата е тяхна, и не се забелязва някакво действено опровержение от страна на властта. Колкото до метрото, след тържественото многоръко рязане на лента и откриването на паметник на Европейския съюз, софиянци вече си имат нови цени на картите – явно

трябва да се покриват разходите по веселбите.

Освен еврозадължителните, както ни казаха, тържества, има и речи. И те ни качиха на същия асансьор с бравурните президентски приветствия как се „гордеем” и „ликуваме”, сякаш посрещаме поредните освободители на Лъвов мост, а не откриваме градска инфраструктура, започната още през 60-те. Не остана назад и премиерът, според когото „Реализирането на такива проекти е гордост за нацията, това е демокрация". Само че в Европа нещо не възприемат постленинската формула „ГЕРБ + метро = демокрация”. Дори след всички придихания на възторга и задължителната за момента любезност, Жозе Барозу не пропусна да напомни, че „в

страна, в която няма върховенство на закона,

инвеститори трудно ще дойдат”. Пак тази седмица правителството прие доклад „за изпълнението на мерките, заложени в Националната програма за реформи на България за периода 2012-2020 и в Плана за действие към нея за второто тримесечие на 2012 година”. Според отчета тази година имало „положителни тенденции при изпълнението на планираните мерки в областта на трудовия пазар”. За същия трудов пазар бившият социален министър и синдикалист Иван Нейков твърди, че 2012 ще бъде историческа – за първи път имаме увеличение на безработните през лятото. Според друго синдикално проучване – на „Подкрепа”, през годините на прехода над милион и половина българи са емигрирари, а от останалите тук в момента

над една четвърт искат да ги последват.

Като причина посочват безработицата и ниските заплати, а това което ги спира, е само временно – все още действащите забрани за труд в желаните европейски държави. Същите хора вероятно са подписали и петицията на Националния съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба в България. Само за три месеца 20 хиляди души са поискали България да отмени забраната за продажба на обувки втора ръка. Повече от половината българи пазаруват дрехи втора употреба, макар че само 40 на сто си признават, заявиха от съюза. И вероятно ще стават и повече, защото и инфлацията расте за втори пореден месец, през юли вече постави летен рекорд от 1.5 на сто, а през август се очаква да го подобри. От високото тази седмица

повяваше главно хладен сарказъм.

Главният прокурор Борис Велчев, например, заяви, че предстои да се разследва дейността на „евентуалната престъпна група”, свързана с испанския кокаин, и така подхвърли поредния камък в двора на вътрешния министър. Той обаче имаше своя ден за чудеса – по време на посещението си в Димитровград Цветан Цветанов достигна до няколко нетипични за него прозрения – че когато се пренася кокаин, не всички от екипажа са наясно, а също така, че е "крайно време да се стига до високо". В Своге обаче лимитът за чудеса беше изчерпан, вътрешният министър си върна обичайната форма и призова моряците да започнат да помагат в разкриването на босовете на трафика. Засега обаче никой не е склонил да разкаже

лични впечатления от срещата с наркобоса,

натоварил трите тона. Хладно е и по коридорите на „Позитано”, където всички старателно доказват защо чувството за хумор е толкова важно. Премиерът Борисов яхна СПИН-каламбура по най-типичния за него начин, в партийната централа валят искания за линчуването на Антон Кутев, докато шефът Станишев се опита да иронизира, че „за вицове наказания се налагаха в друго време”. Което пък беше добре дошло за Георги Първанов, който съчета критиките към Кутев /т.е. Станишев/ със заявката си за връщане в политиката и така /не/очаквано се оказа от една и съща страна на барикадата заедно с Бойко Борисов. Засега обаче няма коментари на Първанов за

новия „голям шлем” –

тази седмица, в края на август 2012, България и „Газпром” подписаха споразумението за намаляване на цените на газа от април 2012. Какво точно сме подписали не е ясно – колко е намалението не в проценти, а в цифри, конкретното българско участие в „Южен поток”, размерът на нашия дял, транзитните такси, рентабилността – всичко е в мъгла, защото е „конфиденциално”. Ясно е само, че до 15 ноември трябва да са готови условията както по следващия договор за доставка, така и решението за „Южен поток”. Предвид подписаните най-сетне документи е повече от ясно, че нашата страна вече е казала „да” на това, което ще пише в решението. И да, газът и парното няма да поевтинеят, но

„най-малкото няма да се увеличи цената

нито на газа, нито на парното", както заяви министър Делян Добрев. Всъщност бързането от руска страна е логично и обяснението се нарича Трети енергиен пакет на ЕС – антимонополни правила, които разделят производството и продажбата на газ от преноса и съхраняването му. Пакетът влиза в сила през 2013, но ако „Южен поток” стъпи в Европейския съюз по-рано, ще може да претендира за заварено положение и да спаси „Газпром” от ограничителните клаузи. И понеже мястото на стъпване в евросъюза е България, цената на споразумението би могла да е много изгодна. За нас. Засега обаче от българска страна има неохота да се коментира тази страна на шумно рекламираната ни енергийна диверсификация, а руски медии дори писаха, че априлската отстъпка била даже под 11-те процента. Няма особени подробности и около

другия енергиен удар –

договора за проучване и добив на нефт и газ в Черно море. Трите големи компании, които стоят зад проекта, внасят в бюджета 40 милиона евро. Премиерът вече ги е разпределил – „за пътища, за училища и за зали”. Не е ясно обаче нещо далеч по-важно – как ще се разпределя бъдещата печалба, която се очаква да е доста над 40 милиона. И от самата Европа не идват много добри сигнали. Ако преди месец във Варна министър Томислав Дончев оптимистично обясняваше как България безрезервно подкрепя въвеждането на правилата, според които ще се спират пари на държави, които не харчат според правилата, тази седмица тонът беше смекчен, а притесненията – по-видими. Защото държавите-донори, които са в групата на

“приятелите на по-доброто харчене”,

настояват през следващия шестгодишен период – от 2014, пари да се дават само срещу реформи, за нарушения да спира финансирането в съответната област, а ако прегрешенията са в сферата на обществените поръчки – за цялата оперативна програма. И като се замислите в какво са се превърнали обществените поръчки у нас, ще разберете много добре притесненията на министъра, който отговаря за еврофинансирането. Имаме обаче вече цена за бъдещото си електронно ЕГН – 20 лева. Електронното правителство, което ще борави с въпросното ЕГН още е в процес на зачеване, но обещанието е напролет най-сетне да изплаче, поне частично. Не е ясно къде е логиката ние да плащаме за удоволствието

да тестват системата на наш гръб,

която освен това ще дава ограничен брой електронни услуги. Дълбок размисъл успя да предизвика тази седмица Веселин Марешки. Като изобрети авансовата пресконференция, той свика медиите във Варна, за да им отговори предварително на въпросите, които „можели да възникнат”, докато той не е в страната. Така разбрахме, това което е построено върху първия етаж, може да е втори етаж, но може и да е „ниво”, а също – че когато трябва да събориш незаконния етаж, може пък да ти се прииска да бутнеш първия, а не втория. Сградата, дала толкова поводи за медийно забавления тази седмица, е прословутият фитнес, обявен от строителната министърка за наполовина законен. А собственикът му не се свени да твърди, че няма проблем да го узакони – не само второто „ниво”, но и

цял небостъргач, ако пожелае.

Макар че при обявените дневни цени от сто лева за потене на фитнес уредите и 10 хиляди за допълнителните екстри, министерството тутаткси трябва да спре заповедта за събаряне и да го обяви за музей на антипредприемачеството. Защото клиенти няма, а собственикът е доволен, защото искал „да няма наплив“. Убягва логиката и в една нова програма, с която българските училища ще посрещнат новата учебна година - държавно финансиране „за намаляване броя на отсъствията и на мерки за задържане на децата в училище”. Иначе казано, държавата ще даде два милиона лева на училища, които няма да крият колко от учениците им са дошли на 15 септември, за да получат родителите им заветните помощи, и после са забравили пътя дотам. Експерти са стигнали до извода, че „некоректното отразяване на отсъствията в дневниците е

един от сериозните проблеми за образователната система”.

Затова, вместо да накаже, както е по закон, родителите, учителите и директорите, които не изпълняват закона, държавата ще плаща допълнително на тези, които си вършат работата и не вършат документни измами. Иначе формулировката за даването на двата милиона е повече от красива – с тях „училищата ще правят анализ на причините за отсъствията за отпадането на учениците, ще разработват програми за намаляване на отсъствията и за мерки за задържане на децата в училище”. И доста напомня безброй вече минали форуми, сбирки, кръгли маси и квадратни отчети по същата тема. А след като беше уточнено, че никой няма да вади от учебната програма Ботев и Левски,

време е за нов скандал,

който да отвлича вниманието, че в края на август има неремонтирани училища, че на много места часовете по физкултура са само за отбиване на номера, че стилът на някои учебници е по-страшен и от вогонска поезия, а крайният резултат е такъв, че плодовете на труда му, наречени „матура”, отдавна предизвикват само потрес. Русия предложи добър вариант за произвеждане на скандал – след като прие закон за защита на децата, държавата охотно разигра предположението, че дори анимацията „Ну, погоди" ще падне жертва на промените и ще се превърне във филм за възрастни. „Руският” интернет се напълни с яростни вопли за спасяване на любимите мултипликационни филми и още по-яростни призиви за „спасяване” на децата от „лошотиите” и само отделни гласове се опитаха да кажат основното. Че

децата не могат да бъдат аутсорсвани на държавата,

за да им създаде тя морални принципи. Ако все пак й бъдат връчени – тя може да произведе само послушни машинки, които винаги ще са доволни друг да носи отговорност вместо тях и, както историята сочи, могат да стигнат много далеч в послушанието, което ги облекчава откъм мислене. Над това не е зле да се замислят и писачите в „българския” интернет, които само вият срещу кориците с чалгаджийки на ученическите тетрадки. Защото издателят е решил, че това е печелившият му ход, но само от родителите зависи да го вкарат в такава финансова загуба, че след седмица да се върне към котенцата и цветенцата, а след месец дори да открие портретите на възрожденците. Само че тетрадките вървят, нали?