Управлението на Борисов е несъмнен демократичен регрес, връщане към стари навици

В интервю за в. „Труд” ексдепутатът от ДСБ  и психиатър д-р Николай Михайлов определя последната година преди парламентарния вот не  като спринт, а като тръс.

„Премиерът натежа, за да тича бързо, останалите нямат сили. Властта е предвидима, ще съблазнява избирателите. Ще увеличат пенсиите на фона на “повсеместното” им намаление. Дянков ще рапортува уникална финансова кондиция. Ще продължи правоохранителната логорея на вътрешния министър. Рашидов “ще докара” Лувъра на “Шипка” 6. Ще изкопаят и фаланга от безименен пръст на тринадесети апостол за мобилизация на народното суеверие.…И, разбира се, генералният шантаж на премиера: “Аз или Станишев”. Основният коз на премиера е в провала на българската демократична бутафория и в девалвацията на “елитарната” политика. Оттам тръгна всичко. Властта на Борисов е комшийска власт. Власт на себеподобен. Тази илюзия е основният му коз. Разхожда се в телевизора като в заден двор. Не му е нужна линия на поведение, движи го инстинкт на демагог. Никакви аргументи от типа на тези, които справедливо изброявате, не могат да анулират ефектите на това благоприятно популистко облъчване. На разположение са и възможности за камуфлаж на действителното положение. Пропагандата е ефективна на къси отсечки.
Конкуренцията е слаба. БСП се ужаси от метафората “СПИН”, сякаш Кутев е изрекъл най-съкровената  тайна.

Десницата приключи курса... Доган е изчерпан и скучен. Партията на Меглена Кунева се учреди и утихна. Имам чувството, че са във властта на идентификационни колебания между десницата като намерение и центъра като естествено разположение. Между това, което са, и това, което искат да бъдат.

Управлението на Борисов е несъмнен демократичен регрес, връщане към стари навици. Страхът е на мода. Приносът на вътрешния министър за това състояние на нещата трудно може да се надцени. С Уорлик бяха добър екип за неадекватно реагиране, състезаваха се по нелепост. Тъжбата му със съда ще се запомни като грубо институционално недоразумение, като вдъхновен сблъсък на простото със сложното. Вината се доказва по медиен път, всичко останало обслужва мафията. Отчайващ примитивизъм. Аурата на това управление е лоша, малокултурна и безцеремонна. На власт са “случайни” хора. Липсват им базисна демократична компетентност, културно и образователно равнище, понятие за право и граждански ред.