Избрани Новини
All inclusive копърки
Цацата няма нищо против бетона. Нея и слама да й дадете, пак ще вирее и ще блещи очи доволно
Може да е застрашена, може все по-трудно да се лови, но пълното й и окончателно изгубване в дълбоки води Тилилейски е недопустимо и невъзможно. Най-вече заради факта, че този екземпляр е последната живителна глътка за хотели, ресторантьори, бизнесмени и всякакви местни рибари. Никой не би го допуснал. Макар да се случи онова, което ние всички очаквахме – Българското Черноморие се превърна в бряг само и единствено за копърки.
Излезте и се огледайте на плажа – абсолютно всички екземпляри са еднакви, с много малки изключение като вид на кожата, очичките и перките. Разбира се едно време ние се наслаждавахме на добре изваяни иларии, лефери и дори паламуди от Арабско море. Те се разхождаха по брега, хвърляха хайвер на ляво и дясно, а зад тях търговците изпълняваха непрекъснатия ритуал на добре обезпечен поклон. Поради алчност ли или поради най-обикновена недалновидност, копърката или трицоната или цацата превзе брега ни. Би могло да се каже, че е заради масовата инвестиция в бетон по Черноморието. Цацата няма нищо против бетона. Нея и слама да й дадете, пак ще вирее и ще блещи очи доволно.
Откакто отворихме границите си – в това число и морските, най-големи са пасажите от Румъния. Като типични представители на цацата, те се придвижват винаги на групи. Характерното за тях е, че са доста неориентирани, спират рязко и все питат за посоката на течението като по този начин пречат и изнервят местните попчета. Въпреки това те много лесно могат да бъдат насочени и добре групирани според миризмите по заведенията на брега, лъскавите крайбрежни хотели и богатите на планктон капанчета. Прави впечатление, че голяма част от тия румънски екземпляри са добре угоени, не са много претенциозни откъм околна среда и консумация. А на всичкото отгоре не им пука къде си хвърлят хайвера. Тук-таме могат да се зърнат и по-дребни видове, които използват инерцията и течението на големите, за да се доберат до българския бряг.
През всичките години, откакто нашето Черноморие се слави като добър домакин, руските трицонови пасажи са идвали винаги на вълни. И то по такъв начин, че опустошават всичко по пътя си. Дори изяждат храната на акулите, които, както знаем, в българското море не са особено големи, хапливи и нахални. Нещо, което не може да се каже за трицоната тип „братушка”. Тя може да дойде отвсякъде – от Волга, от Каспийско море, от Балтийско море, та дори и от езерото Байкал. Може да доплува, да долети и дори да се качи на борда на някой чужд кораб, само и само да натопи перките си във Варна, в Золотые пески или в Солнечный берег. Отличава се с по-светъл цвят на кожата, руси перки и сини очи. Възрастните женски екземпляри са трътлести и обикновено с консумацията си надвишават очакванията ни за дребни малки рибки. Мъжките пък често можете да ги познаете по обърнатите нагоре кореми и премрежени погледи, вследствие на това, че често се задържат около ферментирали водорасли и други омайни благинки по Черноморието ни.
Да хвърлим едно око и на типичната европейска копърка. В последно време, заради състоянието на Черно море и България като цяло, тя все по-трудно намира течение, за да акостира през летния сезон у нас. Претенциозна е, не се храни с какво да е. На всичкото отгоре мърмори, оплаква се. Но въпреки това си остава копърка и обича да се топи и по нашия бряг, за да бъде напоена и угоена за почти нищожна сума. Можете да я познаете по маркировката на една от перките. Европейските копърки кацат в Черно море, бутат се в някоя ниша, щракват им етикетчето и започват да си пълнят коремчето. All inclusive . Поради тази традиция много местни рибари, капанчета и ресторантчета фалираха или ще фалират, понеже копърката е на най-ниското стъпало в обществената стълбица на Европейците и няма как да доплува до масата с менюто.
На финала сме оставили един комбиниран пасаж от типа „ultra all inclusive alcoholicus ” или на български „пияна цаца”. Собственик на казан за изваряване на ракия е забелязал няколко от този вид в канала, където се изхвърлят джибри, ферментирали джанки и кайсии. Той се е обадил в местната служба за опазване на този вид и те веднага са ги уловили и пуснали в морето. Интересно, но на мига „пияните цаци” са се ориентирали по обърнатите коремчета на руската трицона и трайно са заседнали до изпускащите опиум водорасли. Идват, снимат ги, правят материали с тях, смеят им се, сочат ги за пример за това как Черноморието ни се е превърнало в евтин Винпром. Но на нея не й пука. „Пияната цаца” идва с намерение да изпие море от водка, бира и мастика с мента. Има такива, които остават завинаги тук и се вмирисват откъм главата. Което за тях означава, че са изпълнили програма максимум.
Варете ги, пържете ги, печете ги – цацата си остава единствената надежда за оцеляване на Черноморието ни. А някой друг ден ще се научим да посрещаме едрия паламуд, добрата дебела и мазна норвежка сьомга и току-виж ни акостирала риба тон, която може да нахрани цял хотел на Златните пясъци, примерно. Дотогава – дръжте цацата, трицоната или копърката с all inclusive .