Законът ще засегне близо 3 млн. души, но никой не се е допитал до тях

Представители на българската диаспора настояха да се отложи приемането на законопроекта за българите и българските общности извън страната, съобщи Дарик.

Те предлагат това да стане след обсъждане на предстоящата среща на наши сънародници от чужбина в Брюксел през ноември, която се организира от президентството. Законопроектът трябваше са се обсъжда в парламента още в първия работен ден на депутатите след лятната ваканция. Законът ще засегне близо 3 млн. души, но никой не се е допитал до тях, смятат наши сънародници зад граница.

Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина, посочи като основна слабост на закона фактът, че той не е обсъден със сънародниците ни зад граница и се пише преди да се състои основният дебат - за мястото на българската диаспора в националния живот на страната.  „Един толкова важен закон, който се отнася до над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход, живеещи извън България, не може да бъде резултат от работата на една експертна група, било то и от няколко министерства", аргументира се Манов, който живее и работи от години във Франция.

Внимателният анализ на този текст показва, че той цели единствено да уреди статута на Държавната агенция за българите в чужбина и с който някак си да се претупа големият дебат, който така и не се състоя през последните години - за ролята и мястото на българската диаспора, заяви още в интервюто си за „Денят" на Дарик Стефан Манов.

Законът се опитва да третира едновременно три групи лица с напълно различна правна връзка с държавата - българските граждани, живеещи в чужбина, гражданите на други държави с доказан български произход и тези, които биха претендирали за български произход, което според Стефан Манов е първичен конструктивен дефект на закона.

„От този неумел опит се стига до такива абсурди, че поради едни дефинирани понятия - „българска общност", „българско самосъзнание", „българска идентичност", по които и до ден днешен историци, прависти спорят как да ги дефинираме, законът се опитва да ги фиксира по някакъв начин и се оплита като пате в кълчища", заяви още Манов. Той допълни, че според текстовете например от този закон и от понятието „българи зад граница" се изключвали български граждани с друго етническо самосъзнание - например турско, македонско или арменско. „Тоест, става един абсурд - включваме хора, които нямат българско гражданство в периметъра на закона, а изключваме такива, които имат българско гражданство", допълни сънародникът ни.

Стефан Манов е скептичен, че този проект ще уреди проблема и за това как и кой да представлява българите зад граница пред институциите в страната им. Според него проектът оставя впечатлението, че всичко е правено в най-добрия случай да се отбие номерът, или целта е просто да се даде удобно представително алиби за политиките, които ще се правят занапред от българската държава, няма значение кои са управляващите. Тоест гласът на българите в чужбина ще бъде по един перверзен начин изкривен. От негово име ще говорят хора, които нямат никаква представителност", смята Манов.