Настана септември, щъркелите започнаха да си стягат багажа за юг, а политиците - оръжията, за да се окопаят тук. Още в първия ден на есенната сесия на Народното събрание започнаха спекулациите около списъците за народни представители на предстоящите парламентарни избори, пише в анализ в. "Труд".
Това, което витае във въздуха, е: ще се лее кръв. Някои хора твърдят, че на 21 декември ще настъпи краят на света. Милиони в света вярват в това, много повече само се страхуват от подобен край на планетата, но аз не вярвам. Аз вярвам на прагматичния поглед на политиците. Те не вярват в края на света, те се страхуват единствено за своето оставане в голямата игра. И нормално е това да са депутатите, просто защото иде краят на мандата.
Четиригодишният мандат е нещо, което много се услажда, а след това болезнено липсва. Мнозина, минали през Народното събрание, знаят какво означава до вчера да ти свалят шапка, а ден след като свърши парламентарният гастрол, телефонът спира да звъни, хората извръщат глави от теб, тревите увяхват, небето посивява и, ако мога да цитирам Стефан Цанев, все по-малко стават твоите приятели, все повече - твоите познати. И по-важно - все по-малко стават твоите пари. Дори и да си бил почтен в службата си към народа, вратите пред теб се затварят. Дали защото се страхуват да ти протегнат ръка, дали защото си се правил на велик, но ако не си си оплел кошницата, думата “работа” отива на заден план.
Това обаче, което най-много плаши депутатите, е, че ще станат “господин никой”. Много като тях вече страдаха, ако цитирам безсмъртните думи на Бойко Борисов. И нека не забравяме: много, които не са били като тях, сиреч народни представители, чакат да станат.
Заглавия от последните дни противопоставиха евентуалните водачи на листи от ГЕРБ с тези на БСП. Изглежда, сякаш е важно кой е водачът и кой ще направи най-добрия кастинг, за да противопостави своите срещу чуждите. Грешка! Това, кой къде ще води, няма никакво значение. Като стана дума за Бойко Борисов, ако си спомняте, той беше водач на НДСВ в Благоевград преди 7 години и не можа да издърпа листата повече от средното за партията в страната. Дори оплювани хора като юриста Пламен Панайотов изкараха по-висок резултат от него. Вярно, факт е, че Борисов след това се отказа от мандата и поведе своето хоро, което още тресе България. Но хората повярваха на него, а не на НДСВ. Сега пак ще вярват на него, а не на водачите на партийни листи. Пуснете Цветан Цветанов или Симеон Дянков сами, без подкрепата на ГЕРБ, и гледайте шоу.
Битката днес и до изборите не е между ГЕРБ и БСП, а вътре в самите партии (това касае всички формации).
Струва си обаче да се анализират процесите само в двете основни партии, претенденти да управляват България, доколкото едноперсонни шпицкоманди като “Атака”, РЗС и други зависят единствено от удара по масата на любимия вожд.
В известен смисъл ГЕРБ изглежда лидерска партия, но не е точно така. В самата партия има лагери, има различни по сила личности, които определят правилата в бизнеса, в политиката, при кадрите. Те не могат да бъдат изхвърлени, заличени така, както би направил един Волен Сидеров, например. Борисов определено не взема еднолично решенията, а зависи от Цветан Цветанов, от мнението на Симеон Дянков... и май толкоз. Останалите структуроопределящи фигури са извън ръководството на партията. Това са финансово силни политици, бизнесмени или просто приятели, които имат възможности и вършат услуги. Точно там ще е и голямата битка. Подреждането на листите за парламентарните избори ще бъде война, която нито един свестен драматург не би могъл да измисли, защото ще е сложен баланс между финансови възможности, политически чар, приближеност, всеотдайност към ръководството и свирепа жестокост към конкурентите, които могат същото. Както се казва, сега да бачкаш в ДАНС и да имаш достъп до СРС-та.
Йерархията в ГЕРБ все пак е много силно изразена и всеки, който смята, че си е оплел кошницата, трябва да чака да мине клетвата в парламента, за да се успокои.
БСП минава за значително по-демократична партия, защото листите се редят отдолу нагоре, донякъде. Това обаче не прави войната в партията столетница по-малко зловеща. В малките градове в общинските партийни организации все още са на власт хора, които помнят партизанското движение. Могат да не знаят какво е фейсбук, туитър, дори и компютър, но владеят до съвършенство апаратните игри. Спомнете си съвсем пресните местни избори, на които в Сливен червените тотално се изпокараха за кметския пост.
В цялата тази дивотия има нещо, което е много полезно и друго, което е доста вредно за демократичността в страната. Ранната борба за листи дава възможност за конкуренция на идеи и личности. Ако за някого има нещо лошо да се казва, самите партийни другари ще си го кажат. Но в същото време, типично за България, повечето почтени хора биха се оттеглили от една кална битка, защото за тях по-важен е моралът. Кървавият кастинг за депутати ще доведе до финала, точно както и в телевизионните формати, хора, готови на всичко да победят, хора, готови... да си продадат душата. Дяволът обича егото - любимия му грях.
