Васко, Ели и бебе Яна изкараха 10 месеца из Южна Америка и Карибите.

Има едно българско семейство, което се е осмелило да последва желанията си, и беше на 10-месечно пътешествие из Южна Америка и Карибите, пише "Стандарт".

В блога си "Голямата маняна", който се е превърнал в своеобразен дневник на всичките им пътешествия, хипарите с раници се описват като "обикновено семейство от средната класа, освен Яна, която все още е над тия работи". И все пак смея да твърдя, че не са точно обикновено семейство, или поне не в смисъла, в който аз разбирам понятието. Защото в един момент, със съвсем малко дете на ръце, Васко и Ели решават да си осъществят едно "дълго и мързеливо пътешествие без твърди дати и маршрути и напълно плаващи дати" до Южна Америка и Карибите. И съвсем без да се притесняват от възклицанията на хората, че толкова малко дете не трябва да пътува на толкова далечни места.

Иво, таткото, казва, че обича да пътува и го прави при всяка удобна възможност. Откакто се е родила Яна, вече са успели да й покажат Испания, Португалия и голяма част от България. А последно са я разхождали из Гваделупа, Доминика, Антигуа, Ямайка и Куба. Доста по-далеч от кварталната площадка - обикновено най-отдалеченото място, което са посетили повечето 2-годишни. "Не представлява абсолютно никакъв проблем да пътуваш с дете, даже на големи разстояния. Стига да го гледаш по-природно, без да го обграждаш с ненужни вещи, играчки, проходилки. Ние не ползваме дори памперси. Просто я мятаме на рамене и заминаваме
Признават, че си падат по автостопа, но откакто се е появила малката, използват по-стандартни методи на транспорт - автобуси, влакове, самолети. Специално при пътуването до Карибите Васко е преплавал Атлантическия океан с ветроходна яхта, докато на Ели и Яна, които няма как да участват в такова пътешествие, са пристигнали по-рано със самолет.

Преди това грандиозно пътуване двамата са били из почти цяла Европа, в Турция, Грузия, Армения (където, както се изрази Ели, "Яна беше още на фаза корем"), а преди това са били в Азия - Индия, Монголия, Непал. И макар за момента да са решили да си починат, отбелязват, че са оставили Африка и Австралия неизследвани. Досега младото семейство са награбвали раниците само през отпуските (признават, че са случили на добри шефове, които са им давали време), но преди да отпрашат за Карибите, Васко е избрал все пак да напусне работата си като програмист, за да е спокоен, че никой няма да го търси за нищо. Казва, че иска да избегне процеса на аклиматизиране, който е задължителен за върналите се в офиса след дълга почивка. "В едно голямо пътуване събираш много идеи и ентусиазъм за различни неща и е хубаво като се върнеш, да имаш време да ги реализираш. Ако тръгнеш обратно на работа, всичките тези усещания и впечатления са загубени - ти се връщаш обратно и след няколко месеца ефектът е нулев".
И все пак, питам, кое от всичките посетени места им е било най-интересно. Казват ми, че Индия е много впечатляващо и шокиращо място. "Там е толкова различно, че преливаш от впечатления. Освен това индийците са страшно интересни хора". Харесало им е много и в Китай, макар че китайците вече са "много модернизирани
превърнали са се в някакви роботчета
В Грузия и Армения пък винаги ще срещнеш готини и приветливи хора, които да те хванат под ръка и да те водят у дома си да те поят и хранят. За последната им дестинация, Карибите, казват, че има страхотна природа, хубави плажове, хубаво топло море и е направо раят на земята, стига да уцелиш точния сезон.
Едно от основните правила, които семейството спазва, когато реши да хване пътя към някое ново място, е никога да не си правят предварителни резервации. "Задържаме винаги до последния момент, защото обичаме да вървим по течението. Предварителната резервация убива половината от удоволствието на пътуването, защото вече не е  приключение, а по-скоро като туристическа обиколка. Планираните пътувания те ограничават с очаквания какво ще видиш, кога, по колко ще го гледаш и обикновено тези очаквания се разминават с резултата. По-добре за нас е да имаме повече време и да импровизираме с посоката", смята Васко. "В интернет се пишат много неверни неща. Модерно е всеки да има мнение за всичко, затова много хора тръбят някакви изхабени стереотипи. Примерно много се повтаря за Южна Америка колко е опасна, как ще те отвлекат, отрежат ръцете, оберат
ще ти откраднат багажа от автобуса... Ние преди да пътуваме, избягваме да четем тия неща и досега винаги всичко е било ок. Разчитаме на интуиция, ако нещо не ни изглежда безопасно, не отиваме". Най-надеждни са блоговете на други авантюристи, защото дават инфо от първа ръка.

В началото Васко ми каза, че е фен на автостопа, затова го питам какви са най-големите разстояния, на които е пътувал, и се опитвам да изкопча съвети за начинаещите пътешественици. "Преди десетина години обиколих цяла Европа на стоп за около месец. Иначе на големи разстояния на стоп съм пътувал и в Турция. Сега се пробваме понякога пак на стоп, но е некомфортно. За дълги разстояния е хубаво да си носиш столче, но ние с Яна тримата заемаме доста пространство. Когато си сам, не ти пука особено нито от слънцето, нито от дъжда, но с детето не смеем, искаме да сме уверени, че ще има къде да се подслоним. А и на нея й писва, иска да се движи, няма как да я държим. Иначе пробваме, в Панама и в Карибите пробвахме", разказва Васко. "Повечето хора, които не са пътували на стоп, не могат да разберат кое е готиното. Повечето дори не знаят що за хора са стопаджиите. Обикновено се започва, защото ти се пътува, но нямаш пари, или имаш някакви, но предпочиташ да ги дадеш за забавления. Така се почва, но после осъзнаваш, че е хубаво и започваш като спорт да го практикуваш. Повечето шофьори май се притесняват, но аз
не знам случай за стопаджии убийци примерно. Някакви весели хора срещам. Аз обичам и да пътувам на стоп, и да качвам стопаджии. Много добре се познават различните типове, като ги видиш, може да прецениш. Има по-възрастни хора, които примерно са от Варна, но там няма работа и тръгват към Пловдив да търсят. Те не са от най-интересните събеседници, защото като се качат, започват да ти опяват колко им е тежък животът. Но младежите с раничките са готини, весели, тръгват заради идеята", разказва Васко.