Основен принцип на страните на чудесата – там има „мармалад вчера, мармалад утре, но никога мармалад днес”. 

Седмицата даде много поводи за патриотични изблици, докато празнувахме Съединението – с много думи и малко размисъл. Министрите пък вече са се вторачили в светлото бъдеще на втория си мандат и ни обещават чудеса. Не е лошо обаче ние, като Алиса, да си спомним един основен принцип на страните на чудесата – там има „мармалад вчера, мармалад утре, но 

никога мармалад днес”

Сътрудниците на Държавна сигурност могат без проблеми да заемат ръководни постове в държавната и общинската администрация – ограничаването им би било нарушаване на техните човешки права. Това постановиха тази седмица депутатите, мнозинството от които лягат и стават с мантрата колко лоши бяха комунистите и социалистите. Очевидно им е трудно да схванат, че така нарушават правата на всички останали да имат почтено общинско и държавно управление. А може би разчитат на експертна подкрепа, за да се осъществят по-лесно мечтанията на вътрешния министър, който: смело обяви, че партията му „се утвърди като можеща и знаеща”; от желание да демонстрира приемственост или от невежество перифразира Георги Димитров, че „сегашното управление направи това, което всички останали правителства за двадесет години не успяха да свършат”; прогнозира си втори мандат; обяви сигурността си, „че 

ще се случат чудеса”

Бихме могли да го броим за официално отваряне на поредната предизборна фабрика за илюзии, ако някой си правеше труда да ги затваря, но напоследък манифактурата за електорални заблуди изобщо не е спирала. А най-голямото чудо всъщност е, че все още има достатъчно много хора, които продължават да вярват на ГЕРБави обещания. След гръмките чудодейни заклинания и Цветанов, и съпратийците му започнаха да очертават рамките на чудесата. Оказа се, че най-голямото ще е... „повишаването на доходите на българите”. И още преди да погледнем в кристалното кълбо, стана ясно, че принципът е до болка познатият – в изборната година доходите ще се „вдигнат” не като се раздвижи производството и се открият работни места, а 

като се доизтупа чувалът 

и се дадат по някакви пари върху заплатите и пенсиите – иначе казано, държавата пак ще преразпределя малкото, което имаме, вместо да създаде условия да го увеличим. Ще се вдигне с 20 лева и минималната работна заплата, което реално няма да компенсира натрупаната за последните години инфлация и ще увеличи само тежестите за тези, които не се крият в сивата икономика. При това аргументите за новата минимална заплата са като извадени от кристално кълбо – социалният министър Младенов обяви, че „производителността на труда ще бъде по-голяма през 2013” и затова... През седмицата имаше изключение от обичайния критичен тон, в който се пише за България - "Уолстрийт джърнъл" каза добра дума за правителственото решение да замразим плановете си за влизане в еврозоната. Не така добре звучеше анализът на "Икономист" за мечтания втори мандат на ГЕРБ, в който премиерът на страната е наречен „физически силна, а според някои дори смущаваща фигура. Бившият бодигард и кмет на София е 

обвиняван за връзки с организираната престъпност.” 

Списанието не подминава последната софийска гордост – метрото, макар че акцентът не е масовата завист, обзела Москва и Ню Йорк, която се мерна в българските издания. "Икономист" прави сметката, която ние първи трябваше да представим на правителството в деня на гордост за еврофинансираното ни метро – какво правим за останалите милиард и половина евро от фондовете, които не са усвоени. А и самият Барозу, който миналата седмица се повози на метрото като жива реклама на правителството, през тази – в интервюто си за "Лез еко" далеч не беше толкова благосклонен към нас. „България трябва да положи големи усилия за реформиране на пенсионната система, борбата с бедността и безработицата сред младите” – казва председателят на Европейската комисия. Критиките никак не се отразяват на нашия премиер. „От 2013-та година България вече няма да бъде най-бедната страна в Европа” – с това ни зарадва Борисов от Пловдив в деня на Съединението. По същото време председателят на комисията по стокови борси и тържища Едуард Стойчев коментираше новите данни за цените – за един,и то летен, месец основните храни са поскъпнали с девет на сто, а други - като доматите, са скочили с 31 процента за август, а за една година цената им се е удвоила. 

„Дълъг е списъкът на храните, които поевтиняват” – 

това пък твърди през същата седмица министър Мирослав Найденов. Ние във Варна очевидно не живеем на същото място като министъра, защото за една година храните на едно в града са поскъпнали, като традиционно са и по-високи от средните за страната, само бобът бил по-евтин в най-добрия /за някои/ град. Варна вече има и Общ устройствен план. Техническа подробност е предстоящото публикуване в „Държавен вестник”, но протестите, включително и гладна стачка, не изчакаха дори и толкова. Разбира се, крайбрежната алея в окончателния утвърден вариант си е с онзи странен статут на частна собственост между две парчета държавен имот, та на изток България наистина вече официално граничи с „Холдинг Варна”. А опитите на аксаковския кмет да ни вкара в клуба на най-красивите заливи в света 

удариха на камък. Или на бетон 

по-скоро, защото клубът е отхвърлил кандидатурата на Варненския залив заради крайбрежното презастрояване. Лоша беше седмицата на общинските съветници – стана ясно, че след промяна в Закона за местното самоуправление заплатите от 600 лева рязко ще паднат на 180. Но пък администрацията явно планира ни залее с документооборот, защото обявената обществена поръчка за канцеларски материали за следващите две години е за 600 хиляди лева. Как ли ще справят в Бургас, например, където дават по 100 хиляди годишно. Нямаше особен административен интерес към друго едно събитие тази седмица - общественото обсъждане на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, където стана ясно, че особено развитие не можем да очакваме, а европари ще се търсят главно за оправянето на „Максуда”. През седмицата чествахме Съединението на България. Цецка Цачева ходи на щурмува конака, министрите слязоха из народа, а 

партиите яхнаха символиката 

и заговориха за обединение. ВМРО предложи в специално писмо всички „патриотични партии” и българи да се обединят в общ съюз, подразбиращо се воден от ВМРО. От „Атака” виждат съединението под мотото „всички срещу ГЕРБ”, но и тук целта е същата – минаването на заветната четирипроцентна бариера на изборите догодина и всичките произтичащи от това благини. Президентът, който няма предизборни проблеми, използва седмицата, за да ни покаже, че витиеватата му патетика наистина не признава граници, докато за здравия разум далеч не е така. За деня на Чипровци Плевнелиев увери гражданите, че „действаме здраво за икономическия просперитет на държавата” и изпадна в умиление от старите закони, запазени в музея. „Още в 16-17 век българите формулират ясни правила за икономически дейности. Затова си мисля, че 

ние имаме много силни дадености – 

народ, който може да работи по правила, който да създава силни закони и институции, да ги спазва и солидарно да се издърпа напред в едни тежки времена" – до тези изводи е стигнал държавният глава пред музейните витрини. Само че „даденостите” под формата на закони ги прави властта, а от начина, по който ги прилага, зависи дали някой ще ги спазва или, оставен като Мюнхаузен да се издърпва сам, ще ги сравнява с врата в полето. В Чипровци местните запознаха Плевнелиев и с единствения си първокласник тази година, но дори това не успя да събере президентската усмивка, която все по-малко навява асоциации за нещо радостно. Дни преди началото на учебната година не пропусна да се похвали и образователният министър. Според Сергей Игнатов още тази година за децата в трети клас ще има целодневното обучение, като постепенно то ще стигне и до седмокласниците. Засега единственият видим ефект е, че ще се намали безработицата сред учителите, а 

какво ще правят цял ден учениците не е много ясно

През седмицата отиващият си американски посланик стана поредният, който получи орден „Стара планина”. СДС напомниха за себе си, като поискаха паметникът на Александър II да не връща пред Парламента след ремонта, а „в тримесечен срок” да бъде заменен от паметник на хан Аспарух. ГЕРБ оповестиха, че дават още 700 хиляди лева от партийната си субсидия за Перник. Мотивите изяснява премиерът Борисов на заседанието на кабинета - „Партията ще излезе с общо един милион дарение за пострадалия регион. Срещу 15 хиляди на БСП. И това трябва много ясно там да се чуе." Депутатите решиха, че 

ще ощастливят и Плевен с Национален съвет – 

този път по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Съветът ще има статут на държавна комисия, хората в него ще се избират от Министерския съвет. Новият орган ще „следи, регистрира и актуализира цените на лекарствените продукти и ще ги сравнява с референтните в другите държави-членки на ЕС”, което щяло да оптимизира процеса. Какво ще правят сегашните чиновници, които би трябвало да вършат тази работа, не е ясно. Още по-неясни са функциите на новата постоянна парламентарна комисия, на която е вменено „да наблюдава” как работи Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Бившият енергиен министър от левицата Петър Димитров предложи комисията да се нарича „съзерцателна” и поне засега нищо от обясненията за задачите на новия източник на допълнителни възнаграждения не го опровергава. Черешката върху съзидателната активност на властта обаче е друга тази седмица. Кабинетът реши да бъде създаден 

Съвет за развитие на гражданския сектор

Той ще „създаде условия за повече прозрачност и контрол и по-добри връзки между фондациите и институциите”. Иначе казано – ще въведе ред в усвояването на пари, контакти и информация от структурите на гражданското общество. Има вече и предложен главен наблюдаващ. Борисов. Бойко Борисов.