Shut down

Новините

10-09-2012, 06:13

Автор:

"Новинар"

Всичко от Автора

Повечето от работодателите вече искат да получат пълен достъп до профила ти в Туитър или Фейсбук

Младеж от Благоевград неуспешно кандидатствал за работа като влаков касиер, тъй като публикувал във фейсбук критики към монополиста.  "Напълно възможно е светкавично да се окажете безработен или изобщо да не се доберете до така желаното работно място", предупреждава по този повод в коментар Петър Чергаров във в. "Новинар".

От време на време в родните медии се споменава за някой злополучен американец, останал без препитание заради писанията си в социалните мрежи. Все си мислехме, че подобни неща не могат да се случат в разградения ни двор, където правилата рядко се спазват, ала се оказа, че и нашата мила родина не изостава от модерните световни тенденции. За беда или не, обаче тук ще затръшнат вратата под носа ти не за нещо фрапиращо, излязло изпод пръстите ти, а за абсурдни драсканици, които на всичкото отгоре са истина.

Абсурдът се изсипа върху главата на един младеж, който преди повече от четири месеца решил да кандидатсва за работа в БДЖ Димитровград. Мечтата му да стане влаков касиер обаче набързо била попарена, въпреки успешно изкарания курс за кондуктори и доброто му представяне на интервюто за работа. И като оставим настрана леко странната мечта на младия човек, остава въпросът защо, аджеба, кандидатурата му е била отхвърлена в последния момент.

Оказва се, че в дъното на конспирацията стои не друг, а социалната мрежа Фейсбук, приютила критиките на младия човек срещу държавния монополист. Но да не си помислите, че става дума за обиди срещу ръководството или служителите. Нищо подобно! Младежът просто решил да каже една истина - че такова нещо като точен влак у нас няма, или е на път да бъде вписано като застрашен вид в Червената книга.

Всеки се е тюхкал, чакайки влака си, който незнайно защо вместо в уречения час, пристига с поне тридесет минути закъснение. А ако добавим и прекрасните зимни мигове в ледените чакални на гарите, изживяването става просто неповторимо. Незабравим спомен е да потропваш ръченица в очакване на заветния влак, а устата ти да е като отвора на комина на парен локомотив.

А ако си решил да пътуваш с държавните железници до работното си място, е напълно възможно да се окажеш по средата на нищото, защото влакът ти се е повредил по непонятна причина и никой не се наема да ти обясни кога ще потегли отново. Тези неща са факт, колкото и да не се харесват на някои от директорите в БДЖ. Явно обаче свободата на словото все пак е едно измислено понятие и трябва много да внимаваме, когато си отваряме устата, пардон, когато решим да споделим нещо в социалните мрежи. Защото мнението ни може да ни изиграе лоша жега и да станем част от тъжната статистика, напомпвайки процента на безработицата в поредния доклад на НСИ.

Засега съдбата на младия мъж, дръзнал да изкаже мнение срещу потенциалния си работодател, остава неясна. В крайна сметка може и да се пребори за така желаното работно място. Но неговият случай е един опасен прецедент, който може да преобърне палачинката в нежелана посока. Защото, колкото и оруелски да звучи, съвременният свят се превръща в един огромен Биг брадър. Не знаеш коя от шарените картинки и усмихнати снимки в списъка ти от илюзорни приятели може да се окаже неправилният човек.

А в уж демократична Америка повечето от работодателите вече искат да получат пълен достъп до профила ти в Туитър или Фейсбук преди да решат искат ли да се възползват от услугите ти или не. И докато тази мрачна перспектива все още изглежда далечна за нашите географски ширини, не трябва ли да си зададем въпроса какво всъщност са социалните мрежи? Не са ли те освен средство за получаване на бърза и нецензурирана информация, и една бомба със закъснител, която съдържа всички твои лични данни и може да ги избълва пред неподходящите хора във всеки един момент?

Всеки от нас обича да общува и да споделя мислите и мечтите си със своите приятели. Напоследък обаче май попрекалихме с висенето пред компютъра. А всъщност е толкова по-готино да побъбриш с компания в парка и бутилка бира в ръка. Май е крайно време натискането на бутона “Shut down” да се случва по-често. Да, той е там долу в левия край на монитора и няма да ви ухапе. Натиснете го.