Избрани Новини
Програмни самоубийства
Националната политика за психично здраве бе създадена за периода 2006-2011 г.
С тази статистика, в която няма грам новина, вчера се отчетохме пак пред международната общност по повод на Световния ден за превенция на самоубийствата. И съвсем в реда на нещата може би се докладва, че нашите безработни и пенсионери били най-склонни да посягат на живота си. Защо ли?!
Суховатата статистика за това в кой район на „страна като една човешка длан” по колко души са отнели живота си намирам за абсолютно безсмислена, излишна и цинична. Подобни данни бяха огласени и лани, и предходни години. Смятам, че е по-важно непрекъснато да се коментира липсата на национална стратегия за борба с това отвратително явление. И пак повтарям – то не е от вчера, а от години назад.
Вероятно всички информирани граждани в страната са наясно, че вече ни причислиха и към най-черногледите нации в света, защото повечето хора у нас трудно се радват на каквото и да е и са вкиснати и вечно недоволни, както се казва, още от заранта. Защо не се работи за укрепване на психичното здраве на българина? Отговор на този въпрос засега няма.
Но пък не може да се каже, че няма администриране на проблема, защото се сещам поне за два документа, които се цитират и търкалят в публичното пространство, без, разбира се, от тях да има каквато и да е полза. Това са Националната политика за психично здраве, която бе създадена за периода 2006-2011 г. Нейната амбициозна цел бе: "Промоция на психичното здраве и борба със стигмата на психично болните", каквото и да означава това.
Другият е Националната програма за суицидопрофилактика (2010-2016), която трябваше да намали опитите за самоубийства. И двете програми съществуват само на хартия, нямаха и нямат никакво приложение, нито пък солидно финансиране. А резултатите от това безхаберие са, че България е страната в ЕС с най-висок дял на успешните опити за самоубийство. Всеки ден едно дете прави опит, а двама възрастни успяват да сложат край на живота си…