За родния национализъм в лицето на ВМРО и "Атака" и тяхното бъдеще е коментарът в днешния брой на в. "Труд".
Понятно е желанието на ВМРО да си осигури по-широка платформа с що-годе реални шансове за парламентарно представителство. Но предисторията на разпада на “Атака” навява скептицизъм относно реалистичността на подобна идея. И то не защото тъкмо ВМРО е инициатор на обединението на националистичните формации, а заради драмите, които произведе Волен Сидеров с непоследователното си политическо поведение през последните 4 години.
Извън патриотичната тематика ВМРО е с неясна позиция в сферата на икономиката, публично неоповестени са разбиранията за жизнено важни политики като икономическата, данъчната, здравната, образователната. "Атака” по-често се е изкушавала да импровизира в тези сфери. Но ВМРО е неизвестна величина. Това е изначален проблем при националистическите сили.
Край на скачения ефект силно ДПС - силна “Атака”
Те силно акцентират върху две-три обществено значими теми - отношения със съседи, с малцинства, към историята. Но са инертни в предлагането на опции, от които българският политически пазар се нуждае. Шансът им да станат полезни като парламентарни сили е, ако имат свой почерк в правенето на политика.
Успешният феномен “Атака” достигна апогей в момент, когато залагаше не само на националистическата патетика, а и на антиелитистката си кауза, показвайки недъзите на елита на прехода. Там беше силата , а не толкова в антиромските и анти-ДПС настроения.
На предстоящите парламентарни избори пред националистическото обединение ще се изправи още една пречка: ДПС надали ще му съдейства. Докато беше близко до властта и публичен дразнител, се получаваше скачен ефект - силно ДПС, силна “Атака”. Сега ДПС не дава признаци, че ще се притече на помощ на “Атака”. Остават ромите, евроскептицизмът и Македония. А те не са достатъчно силни опори, за да се оформи мощен националистически блок.
Някакъв тип обединение е вероятно - между ВМРО, “Атака” и една-две по-малки формации. Но в този формат трудно ще успеят - при силното влияние на Националния фронт за спасение на България на Валери Симеонов. Партията не е показала какво може на парламентарни избори, но на президентските постигна сравнително добър резултат (2,5%, или 84 000 гласа - б.р.). Тя има на своя страна факта, че е ново образувание. А това винаги е бонус при политическата конкуренция по нашите географски ширини. Ако Симеонов се окаже във въпросното обединение, 4% са почти гарантирани. Но партньорство между Симеонов и Сидеров е абсурдно. “Атака” е труден за преглъщане хап, който освен ВМРО на Каракачанов друг едва ли би пожелал да поеме. Сидеров уби магията “Атака”.
Впрочем не е изключено и обединение около фронта на Симеонов.
Като цяло потенциалът на патриотичния вот е достатъчен, за да осигури критична маса от подкрепа за една формация с реални шансове да прескочи прословутата парламентарна бариера от 4%. Съмнително е обаче, че такъв съюз ще се случи в достатъчно значим обем. Макар че има предпоставки за известен ръст на националистическите настроения - вакуумът, останал от “Атака”, симптомите на евроскептицизъм, високият градус на напрежение около ромската проблематика. В медиите изобилстват факти, хранителна основа за антиромски настроения, които лесно се трансформират в националистически нагласи. Дразнещо българското национално самочувствие е и случващото се с Македония. Взети в съвместното си действие, тези фактори генерират комбинация от ниско национално самочувствие и компенсаторика, която винаги може да мотивира един националистически вот.
Само че центробежните тенденции са още твърде силни на равнище политически елит в полето на национализма. Личностите, представляващи отделните партии, са препъникамъкът пред всяка кауза с електорален потенциал. Сред сегашните най-амбициозни лидери на националистически партии малко са онези, които носят харизма и по адекватен начин персонифицират ценности и идеи, които да родят силен националистически субект. Не че останалите партии са в прекрасна кондиция откъм личностни качества на лидерите си... Но националистическата кауза е силно морализаторска, с висока чувствителност у симпатизантите към качествата на лидерския фактор.
Идеи за употреба на големите играчи
Тъй че обединителните процеси в националистическото пространство по-скоро ще припомнят на другите играчи някакви патриотични идеи, закачки, идеологически моменти в навечерието на изборите. И вероятно в предстоящата политическа година ще наблюдаваме посягане към определен тип националистически идеи в класическите леви и десни партии на българския преход. Тези идеи няма да останат неупотребени от големите политически формации. Едни ще се опитат да ги разработят в по-ляв, други - в по-десен дух, понеже патриотичната идея търпи и леви, и десни интерпретации. Такава утилизация от страна на партии като ГЕРБ и БСП е твърде вероятна.
