Митът, че България в началото на 90-те години е загубила руските пазари, е чиста глупост.

За носталгично-възторжените тълкувания на миналото, които зачестяват особено около датата на преврата 9 септември и за наследството от комунистическия режим разсъждава в обширен анализ за в „24 часа” Красен Станчев.

„Вследствие на тази идея СССР става съсобственик на предприятия в България, за които Руската федерация претендира след 1989 г. И получава известно удовлетворение на исканията си през 2004 г. (а и след това). Това също е част от проблемите на българския преход. (2) През 80-те г. търговията на България със СССР и СИВ е между 70% и 80%.

Това на практика е най-висок дял и съответно най-висока зависимост в сравнение с останалите нови страни-членки на ЕС. За сравнение, делът на СИВ в общата търговия на бившата Чехословакия възлиза на 51-52%, на Румъния - по-малко от 30%, на Унгария и Полша - между 40% и 50%. В края на 80-те години износът за страните от Европейската общност възлиза на 4-5%, а вносът е 9-10% от общата търговия.

Митът, че България в началото на 90-те години е загубила руските пазари, както и предположението, че те биха могли да бъдат запазени, е чиста глупост. Не е пресилено да се каже, че разходите по преориентирането на износа към ЕС и други части на света, т.е. фалитите на предприятия и безработицата на 90-те години, са следствие на политиката на Живков и БКП.(3)

И гръцкият, и българският (1990) фалит са пред частни кредитори и са еднакви като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). Другите прилики са просто поразителни:

В неговата основа е желанието да се задържат управляващите партии на власт; в тогавашна България една партия е на власт и това влошава нещата;

Кредиторите вярват, че ЕС и СССР винаги ще са подръка да подкрепят платежния баланс; българският дълг е "гарантиран" от разделението на труда в СИВ, а гръцкият - с трансфери от бюджета на ЕС;

"Солидарността" и "взаимната помощ" са политическата реторика, която подкрепя безотговорното поведение на властите.

Българският дълг обаче е натрупан два пъти по-бързо - за периода от 1976-1978 г. до 1988 г. Само между 1984 г. и 1989 г. брутният външен дълг нараства повече от три пъти, от 2,9 на 10,7 милиарда щатски долара. Гръцкият външен държавен дълг е следствие на поне около 30 години популистка политика. Гърция е фалирала само веднъж през ХХ век, а България шест пъти (включително 1997 г. по вътрешния дълг). Два от тях - след война и външни кризи, другите по време и след комунистическо управление. В Гърция обаче има демокрация и избирателите са отговорни съответно за дълга и фалита.

Българските граждани преди 1990 г. не са избиратели, нямат идея какво става и не носят отговорност за тази политика. В България управлява една партия, подкрепяна от СССР, като кредитор от последна инстанция. Стратегията на човека, който управлява, е България да стане част от СССР, а той и приближените му да останат на власт. (4)

Жизнено равнище и монументални стопански нещастия

Управлението на БКП може да се наблюдава, ако човек пътува от центъра на София до края на бул. "Цариградско шосе". Хубавите и красиви сгради са в центъра. Полиграфическият комбинат, издържан в сталински стил, е построен в средата на 1950-те. Към 1960 г. е завършен и комплексът "Яворов" (тогава "Ленин"). След първия комунистически фалит е построен "Изток", след втория - "Младостите" и "Дружбите", след третия нищо не е строено до 1998 г. По сградите лесно може да се съди за качеството на живот в тези части на град София, възникнали през различни исторически периоди.

Само шепа хора знаят, че за целия период от 1944 г. до 1997 г. почти не е имало устойчив икономически растеж. Според една икономико-статистическа конвенция устойчив е всеки ръст на БВП за период от три и повече години. Такива периоди има три от по около три години - в края на 1940-те и началото на 1950-те, в края на 1960-те години, макар и от тях дългосрочният ефект да е фалшивата икономика, която описвам. (5)

Пенсионната система е в криза от края 1950-те по демографски причини, породени от насилствената индустриализация. Оттогава са и проблемите на държавната топлофикация, преорганизирана по съветски образец през 50-те години. През 60-те години е "реформирано" и управлението на водните ресурси. Това (заедно с разрушаването на частната собственост) е основната причина за проблемите с наводненията през 2004 г. и 2005 г. Пак тогава е одържавена поземлената рента на ТКЗС. Това създава проблеми през 1992 г. и след това до поне 1998 г. Това са проблеми с реституцията на земята, напояването, използването на машини в земеделието - накъсо: с капитала и ефективността на земеделието и проблеми с цената на земята за нейните собственици.

На жизненото равнище на днешните граждани влияят и безумните стопански проекти. Класическият пример е "Кремиковци", построен въпреки отрицателната оценка на перспективността на предприятието. Комбинатът почти никога не е работил при нормално изчислена печалба, през 1994 г. изпи водата на софиянци, през 1996-1999 г. струваше на българите около 900 милиона днешни лева неизплатени стокови кредити (електричество, газ, горива и вода), през периода 1999-2003 г. бе проблем за около 12 000 работници - съкратени или принудени да напуснат, през 2008-2009 г. за още 3-4 хиляди. Фалитът на "Кремиковци" струваше 18% от продажбите на НЕК, почти 25% от търговските превози на БДЖ и почти 90% от оборота на две дунавски пристанища.

През 70-те години започва строежът на магистрали, но през 1976 г. съответният партиен конгрес, пак по идея на Живков - във връзка с поредната дългова криза, спуска 25% план за икономии. Резултатът е, че експлоатационният срок е съкратен от 80 на 15 години, че строителството на някои отсечки на "Хемус" бе завършено през 2000 г. (докато 22 години хората харчеха гориво и нерви, тътрейки се по деретата преди Ябланица), че тунелите не работеха както трябва 25 години и че там и на други места строителството и ремонтите все още продължават.

След 2002 г. се оказа, че най-големият проблем със строителното наследство на комунизма и късния Живков ще бъде АЕЦ "Белене". По груба оценка преките разходи (т.е. без да се смятат пропуснатите ползи, плащания под масата и закъснения) биха били за новата АЕЦ "Белене" около 12 милиарда евро, 1/3 от БВП за 2010 г. Въпреки това господата Симеон Втори, Станишев, Първанов и доскоро Борисов го пробутват в незнайно чия угода. (6)

Изобщо енергетиката на България, част от която от началото на 1980-ге години е и проектът "Белене", е следствие на съветизацията на икономиката на страната.

Тя е изградена да работи със съветски доставки, да захранва с енергия промишлена система, която преработва съветски ресурси и ги препродава по международни цени.

След 1990 г. енергетиката и промишлеността, и се оказват стопански безсмислени. Но както преди, така и сега инвеститор, доставчик на ресурси и кредитор на проектите в крайна сметка се оказват или СССР, или Русия. Другите инвеститори в енергетиката и до днес биват обругавани (например тези в "Марица-изток" 1 и 3). Останалите интереси в енергетиката са свързани най-вече с БКП и БСП. Глупостите от рода на "България енергиен център на Балканите" и "Белене" са не повече от идеологическа защита на руски държавни и частни компании. Но вследствие на тази изкуственост на българската енергетика от 80-те години страната все още има големи производствени излишъци, ниски цени на електроенергията и щедро пилее електроенергия.

Споменах "Кремиковци" и "Белене", но те са само най-наскоро станали видими проблеми, породени от икономически решения от 60-те години на миналия век. От същия род са и авиокомпания "Балкан" (създадена през 1949 г. под името ТАБСО - "Транспортно-авиационно българо-съветско обединение") и нейното управление, както и това на "Булгартабак", "Нефтохим" и цялата добивна промишленост - от медодобивния комбинат "Георги Дамянов" - гордостта на Вълко Червенков, до ГОРУБСО (друга съветска абревиатура) и ОЦК "Кърджали". Изключение прави само едно предприятие: КЦМ Пловдив ("Димитър Благоев"), оставено на самоуправление от правителството на Любен Беров и днес между световните лидери в отрасъла си.