След 2007 г. това е може би най-тежката година като метеорологични условия.

За цените на храните, производството на зеленчуци и прогнозите за развитието на животновъдството и растениевъдството у нас, на въпроси на "24 часа" отговаря земеделският министър Мирослав Найденов.

- Г-н министър, защо цяло лято цените на храните растат, вместо да поевтиняват, както в предишните години? Дори доматите са двойно по-скъпи.

- Факт е, че са по-скъпи някои от традиционните зеленчуци, на които цените по принцип падат през лятото. При тях проблемът е с убийствената суша. След 2007 г. това е може би най-тежката година като метеорологични условия.

И тази ситуация не се случва само в България, така е в целия свят. Но както говорим, че някои цени вървят нагоре, така и други пък вървят надолу. Коректно е да ги казваме.
- Къде виждате поевтиняване на храни?

- Например захарта и захарните изделия. Оризът също поевтиня. Има групи храни с по-ниски цени. Включително и някои млечни продукти и колбаси.

- Но именно при тях дори и вие прогнозирахте шоково поскъпване заради скъпите фуражи?

- Така е, но сега коментираме лятото. Повишението на цените на месните и млечните продукти вероятно ще се случи през зимните месеци, защото скъпите фуражи няма как да не рефлектират върху тях. От тази тенденция не можем да избягаме, тя е извън България. Дори и при най-големите производители на царевица като САЩ реколтата е най-ниска от 50 г. насам. Поскъпването се очаква и за да се понесе това по-лесно от крайните потребители, ние в момента буквално наливаме милиони в сектора. С това ще омекотим по някакъв начин този удар, но той няма как да бъде избегнат. От октомври стартираме подпомагането на свиневъдството и птицевъдството.

Ще бъдат платени до края на годината между 35 и 40 млн. лв.
Вече подпомогнахме и говедовъдството и овцевъдството. Предвиждаме още да изтеглим плащанията от декември в октомври. Всичко, което остане по програма "де минимис" в бюджета на фонд "Земеделие", също ще отиде за тези сектори.

- Защо станахме толкова зависими от "международното положение"? България беше традиционен производител, а сега разчитаме на внос.
- Основните суровини си ги произвеждаме, но наистина внасяме големи количества месо. То не е достатъчно, а имахме много големи мощности. В началото на прехода т.нар. ликвидационни съвети ликвидираха тази база. В момента имаме зърно, но нямаме възможност да произвеждаме месо. Каквито и условия да създаваме като държава, колкото и да подпомагаме, ако няма желание в хората да го правят, нищо не става.

- А защо няма желание у хората да се занимават със земеделие?
- Донякъде сигурно е чисто имиджов проблем. Много трудно някой днес ще се похвали, че работи като овчар или свинар. В земеделието стана престижно да си зърнопроизводител. Там влезе много механизация. С нея един човек може да обработва 10 000 дка без проблем. Съвременните комбайни и трактори имат повече екстри от съвременните автомобили. В тях има суперклиматици, аудио- и навигационни системи, обезшумени са и пр. Няма го вече оня образ на омазания в масло комбайнер. Но остана проблемът в другите подотрасли.

Амбиция на всички родители е да изучат децата си в добри университети. Те изключват априори кандидатстването в аграрните. А например в момента агрономите вземат повече от компютърните специалисти.

Въпреки това няма голямо желание да се учи тази специалност. Машинните инженери за селскостопанска техника ги произвежда само университетът в Русе. И там няма достатъчно желаещи. В същото време всички искат да стават юристи и икономисти. Когато поддържаш 1 комбайн за половин милион лева, ще вземеш повече, отколкото ако се грижиш за 1 компютър, който струва 500 лв. Въпросът е на промяна на мисленето.

- Ще се промени ли това със субсидирането в новия програмен период от 2014 г.?
- Голямата тема е начинът на раздаване на субсидиите в следващия програмен период. Със сигурност няма да е както досега. Монокултурното производство в Европа е голям проблем. Не само България внася месо, а и като цяло в ЕС над 60% идват от чужбина.
Ако се случи някаква глобална криза, която да доведе до затваряне на европейския континент заради птичи или свински грип, ЕС ще бъде изправен пред продоволствена криза. Затова и в следващия програмен период нещата се променят - средствата ще бъдат давани не както досега на декар, а на стопанство. Определено ще се подпомага и ще има мерки към животновъдството.

Много хора биха се занимавали с животновъдство, овощарство или зеленчукопроизводство, ако отиват повече европари за тях. Коментираме го, включително и в правителството, за социално подпомагане на някои сектори не само със субсидии към производството, а със социални фондове, които да направят заетостта в тях по-привлекателна.

- Говорителят на еврокомисаря Дачиан Чолош предупреди, че има потенциален риск да загубим милиони от програмата за развитие на селските райнои. Ще се стигне ли дотам?
- Изправени сме пред угрозата да загубим средства именно заради тези минимални 25% по агроекологични мерки. Те са записани в европейския регламент и мърдане няма. Агроекологичните мерки са свързани с това да бъдат поддържани пасища, ливади в определени природосъобразни условия за срок от минимум 5 години. А много малко са тези желаещи. Всъщност ние не губим пари, напротив, там където има интерес, не ни достигат. За новите 600 млн. лв., които вкарахме по най-интересните мерки за машини и техника, млади фермери и общински проекти, имаме подадени заявления за над 1 млрд. лв. Но по агроекологичните мерки никой не иска да кандидатства. Ако ние не осигурим хората, които да отидат да работят, ще губим пари. Няма желаещи да вършат неща, свързани с физически труд.

- Ще има ли евтини дърва за хората, както обещахте? Заради търсенето от Гърция и у нас цената стигна 100 лв. за кубик.

- Кризата в Гърция е възможност за нас. Не е проблем, че там се продават български дърва за огрев по 100 евро кубика. Трябва просто да осигурим достатъчни количества.
У нас дървата в момента са между 80 и 100 лв. в складовете на едро. Хората обаче трябва да знаят цената и в гората.
За 36 лв. държавните горски предприятия.
продават дървесината за огрев. И това е максималната цена с ДДС.

- Могат ли директно хората да си ги купят от горските по 36 лв.?
- До момента не можеше и именно това направихме. Досега разчитахме някой да отиде да ги вземе, транспортира, продаде и съответно да има определена печалба за този бизнес. Но не е нормална печалбата от 36 на 86 или 100 лв.

Затова направихме, който може сам да си добива дървата срещу такса от 12 лв. на корен, да го направи. А тези, които не могат, да си купят по 36 лв. Заедно с общините правим списъци, за да няма спекуланти, които да ги вземат и продават в Гърция по 236 лв. Хората, които искат дърва за огрев до 10 кубика на домакинство,
да отидат в общините, за да бъдат включени в списъците.
После могат да си вземат дървата със собствен транспорт от сечището по 36 лв. за кубик.

Вторият вариант е общините да организират извозване до населените места. То излиза около лев на километър, а сечищата са средно 20 км от селата или градовете. Това означава, че цената от 36 ще стане 56 или максимум 60 лв. Разрешил съм с 10% да се увеличи добивът на годишна база, което означава още 500 000 кубика. Така че дърва ще има, дори ако искат всички да се греят с тях. Но тук е важно кметовете да си направят тяхната организация, а тези, на които им е все тая, техните хора няма да се снабдят. Държавата не може да направи разносна търговия. Някой ще каже, че пак правя нещо непазарно, но това е социално.

- Скоро изтича срокът за замразяване на цените на 10-те основни храни в големите вериги. Ще бъде ли удължен?
- Социалният пакет за храните с веригите по т.нар. промоция продължава до края на септември. Аз ще говоря с тях дали имат възможност, и се надявам да откликнат тя да продължи и през тежките зимни месеци. Те проявиха социално отговорна позиция и се надявам да я продължат. Да, става въпрос за най-евтините продукти, много ограничен пакет, но хората знаят, че с него могат да оцелеят.

Както е и с дървата. Всичко останало ще го изтърпя. Признавам, че мерките не са пазарни, но са социални. И когато трябва да направим избор за много малък пакет, трябва да се намесим. Тези анализатори с големите заплати, които обикалят да ме хулят, ако искат, да продължават. Хората ще оценят дали е правилно.

- Защо точно сега се прави продажбата на държавна земя срещу компенсаторки, а не по-рано? Има съмнения за предизборни подаръци.
- Въпросът наистина е дали не закъсня, а не дали трябва да се случи. Това го пише в програмата на ГЕРБ. Една историческа справедливост трябваше да възтържествува. Комунистите с кръв и бой са взели земята на хората и са я национализирали. Всички демократични правителства са имали ангажимент да го направят, но е ставало на парче, за определени хора, близки до разни кръгове. До момента по този начин са продадени около 200 000 дка земя. Затова казах, че ние ще го направим на национален търг, за всичко, до последния квадратен метър, който е свободен. Но ни трябваше време за организация, свързано е с приключването на стопанската година.

Глупости са, че някой е знаел предварително. Преди 3 месеца събрах директорите на областните служби и им казах, че ще правим търгове. Знаели са хиляди хора в системата, който е искал и се е интересувал, е имал информация. Включително и аз винаги съм казвал, че ще продаваме държавна земя.

Не го направихме миналата година, защото нямахме нужната организация, а и имаше идеи част от свободния държавен поземлен фонд да се използва за общи предприятия с Израел, арабските страни и пр. Но това е трудно осъществимо и всички предпочитат да стане с частни субекти.