Писателят Владо Даверов разсъждава за литературата, чалгата в съвремието ни, производството на български филми и за състоянието на телевизиите ни в разговор с Валентина петкова на страниците на в. "Труд"

- Г-н Даверов, точно преди три години заявихте , че такова свястно правителство не сме имали нито преди, нито след 1989 г. и че за пръв път сте спокоен за държавата. Днес какво мислите?

- Днес съм още по-спокоен.

- И не ви притеснява това, че 72% от българите не одобряват начина, по който правителството управлява икономиката на страната? Че безработицата,  особено сред младите, расте?

 - Колко по-голяма е станала безработицата и сред кого? Аз имам вкъщи четирима млади и всичките работят. Синът ми завърши Американския университет и замина да учи магистратура в Холандия. Но в момента е тук и работи. И другите ми три деца работят. Но те инвестираха в себе си, без да им вися на главата. Подготвени са за живота. Не можеш да не инвестираш в себе си и да искаш държавата да ти осигури работа. Това е безумие. А и не е тайна, че безработицата е общоевропейска и световна тенденция - здрава и яка.

- Не е ли факт, че дори и тези, които инвестират в себе си, предпочитат чужбина?

- А защо не? Това беше мечтата на моето поколение - да може да се ходи навсякъде. Нека да излизат и да се връщат. Почти всичките съученици на сина ми от Американския университет завършиха магистратура в Англия, Холандия, Щатите и се върнаха да работят тук. И са съвсем други хора. Те нямат притеснения. Не охкат, не ахкат, нито ги интересува Тодор Живков.

- Защо пък Тодор Живков?

- Защото тия дни го честваха, а това е най-грозното лице на социализма. Той олицетворяваше цялата простотия, от която още не можем да се отървем.

- А това, че сме най-бедните в Европа, не смущава ли оптимизма ви?

- Ама ние винаги сме били най-бедните. Когато работех в телевизията и постоянно пътувах в командировка, като се връщах тук, ми ставаше криво, че ни е такава съсипана държавата. Току-що наследената от славното комунистическо минало България приличаше на едно село. А сега вече не е така. Вижте какъв град става София. Вижте пътищата ни. На връщане от морето минах през подбалканската долина и зинах. Там не са рязани лентички, а пътят от Пирдоп насам е първокласен. Защо правителството на тройната коалиция, като имаше толкова пари, не струпа поне три керемиди на куп. Обичам да се строи и да се прави нещо. Следя всяка керемида, която се слага в държавата. Вманиачил съм се. Много обичам България и се радвам, че се обновява. Боли ме сърцето, като видя някой замразен строеж.

- Нямате ли забележки към това управление?

- Имам, как да нямам. Ето, възмутен съм от арогантността на младите полицаи. Току-що излезлите възпитаници на Симеоново се държат като колегите си от американските филми и правят безумия. Имам забележки към повсеместната безотговорност на българина, който не се научи да си върши работата както трябва. Последният пример е с мен. Преди дни БНТ излъчи филма ми “Вчера” в съкратен вариант.

- Защо?

- Защото преди около 2 години вестник “24 часа” издаде българската класика в поредица, в която една трета от филма “Вчера” липсваше. Тогава с покойния Иван Андонов и с Кирил Маричков се обадихме и уж бяха унищожили това копие. Оказва се обаче, че не са, защото БНТ купили точно това DVD и излъчиха точно него. Този филм, който гледах, не беше моят. Апостол Пенчев, програмният директор ми е приятел, но той едва ли ще седне да гледа филмите, които се излъчват.

- И все пак има някой, който би трябвало да носи отговорност?

- Да, в БНТ има кинаджии, които се занимават с това. Подобна персонална безотговорност е тотално явление в България. И затова ли да обвиняваме правителството? Това отношение се възпитава с години, със столетие. Всеки народ носи негативите на развитието си и на историческото си минало. Но ние сме се вторачили в пъпа си  и отглеждаме предимно негативите си като свидни рожби, че и ги бъркаме с идентичност... Мен човекът си ме дразни, откакто съм се родил. Аз не го обичам особено, защото е несъвършен и същевременно го обичам, защото е несъвършен.
Другото, което ме дразни, е забраната за тютюнопушенето. Това е голяма глупост. Не може всяка американска простотия да се тиражира в целия свят. По-рано копирахме руснаците, сега американците, барабар с посланика им.

- Известни са симпатиите ви към финансовия министър Дянков, който е завършил вашата, Немската гимназия в Ловеч. Нали и той е американски възпитаник?

- Не са симпатии. Просто уважавам това, което Дянков прави. Той е син на съученичка от моя клас. Познавам го от дете. Може да изглежда понякога смешно, но сметките му са верни и мисленето му е модерно. Сега всички разбират от икономика. Като отворя телевизора, виждам поне трима икономически специалисти, които какво коментират, един Господ знае. И понеже никой не им търси сметка, прогнозите им се оказват неверни още на другия ден. Вие добре знаете, че самата подредба на новините вече е политика. А ако отворите новините на нашите тъпи телевизи, първите 15 минути те заливат само с негативна информация.

- Защо наричате телевизиите тъпи. Вие не работихте ли дълги години в БНТ?

- И тогава бях критичен. Телевизията е необходимо зло. Без нея сме загубени. Каквото не излезе там, то не се е състояло. Но аз имам мои изисквания. Нашите телевизии даже са по-добри. От швейцарската и австрийската всяка друга е по-добра.

- През този сезон няколко телевизии ще предлагат в събота и неделя магазинни предавания със силни водещи. Добре ли е, че Кеворкян се завръща с “Всяка неделя”?

- За него сигурно е добре. Не съм го гледал още. Драгият зрител не обръща особено внимание на политическите анализи.

- В тези предавания има всичко. Росен Петров например кани артисти, чалга певици, политици, кого ли не.

- Росен Петров е изключително жалък като водещ. Някой трябва да му каже, че не става за екран. Милен Цветков е толкова досаден, че не може дълго да се издържи. Да не говорим за Сашо Диков, който е пример за това как не трябва да се прави журналистика. Искрено се забавлявам с водещите, които не могат да говорят, и с пишещите, които не могат да пишат.

- Може би ще кажете добри думи за сериалите и за оживлението в българското кино?

- Радвам се както на оживлението, така и на скандалите в българското кино. Радвам се, че в киноцентъра се снима толкова много. На това, че са живи кинаджийски професии като асистент режисьор, кранист, организатор и др., за които мислехме, че са загинали. Радват ме и многобройните български филми, без да търся в тях кой знае какво качество. То ще дойде с количеството. Не ме радва това, че едни и същи юнаци продължават да харчат пари, без да произвеждат качество. Като групата около Дюлгеров.

- А в литературата ни?

- Радвам се на доста шумните млади писатели. Няма ярка индивидуалност измежду тях, нито кой знае какъв талант, но не са и бездарни. Сричковци, но със самочувствие. Добре е, че посягат към съвременните световни философи, за които ние нямахме представа. Не всички заслужават уважение, защото някои са досадно скептични и самовлюбени. Но там е новата мисъл за човека, за новия поглед за света.

- В сюжета на романа ви “Ягодови полета”, който предстои да излезе от печат, вплитате спомена си за творци, които вече не са между нас. С умиление ли си спомняте за тези хора?

- С никакво умиление. Разказвам за тях така, както съм ги усетил, и никакъв сантимент не влагам. А и никога не съм го правил и даже не съм сантиментален. Аз се връщам към мои близки хора. Започнах с журналиста Борислав Джамджиев, който е мой състудент и в моя живот заема много важно място. Също и Георги Богданов, Христо Фотев, Калина Ковачева, Христо Калчев, Виктор Пасков, Георги Трифонов и още трима-четирима.

- Хората от нашето поколение ще четем с интерес, но децата, върху чиито тетрадки има чалга певци, надали ще отворят тази книга?

- Има и тетрадки с портретите на Ботев, Левски, Вазов, Пенчо и Петко Славейкови. Детето в първи клас не отива само да си купи тетрадки, а с майка си и татко си. Ако майка му избере чалга тетрадка, на кого да се сърдя? Не мога да обвинявам детето. То няма вкус. Вкусът се изгражда в семейството, колкото и да ни се иска за него да отговаря Бойко Борисов. Отговорността е наша и това трябва да се проумее. Не може за всичко да обвиняваш и да търсиш съдействие от премиера, от властта, от държавата. Като чуя държавата - лошо ми става. Гледах тези нещастни хорица, на които са съборени къщите в Пернишко. Виждам колко много прави държавата за тях, а тя не е длъжна да си мръдне пръста. Те сами трябваше да се погрижат за себе си и да се застраховат. Не е скъпо - 30 лв. на година. Но те не умеят да се справят с живота. А удрят с юмрук и викат - държавата трябва да изпълни задълженията си. Какви задължения? Аз самият си давам сметка, че всичките ми беди идват от самия мен, сам съм си ги направил. Не мога да обвинявам държавата.

- Около 10% от кредитните милионери били сътрудници на ДС, научихме тези дни. Какъв ще е ефектът от научаването на имената им?

- Добре е да излязат тези имена, защото се оказа, че те са навсякъде около нас. Сега си обяснявам много от нещата, които ми се случиха.

- По време на прехода ли?

- Какъв преход? След като комунистите се направиха, че са загубили властта. Около мен бяха инсинуирани куп скандали, които ми дойдоха като гръм от ясно небе. Не можах да се защитя, защото не проумявах генезиса им. Като излязоха някои именца, разбрах доста неща. Едни ме изненадаха, други ми бяха ясни открай време. Какво има да се чудя, като председател на много журналистически и литературни конкурси беше Гарелов. Ами ДС открай време е решавала на кого да се даде награда.