Избрани Новини
Елвис, Багряна и Страшният съд в клас
Деца са изрисували графити върху училището си, директорът ги посреща, маскиран като певец.
В най-лошия случай някой им е нарисувал примерно очила. В най-добрия - те отдавна са станали част от декора и учениците са престанали да ги забелязват.
А какво става, когато училището те посреща с дракони, индианци и египетски пирамиди още преди да си влязъл вътре? Директорът на 51 СОУ Асен Александров решил да пробва. Събрал учениците от гимназията, които и без това рисуват на всеки ъгъл, където им падне празна повърхност, раздал им спрейове и им предложил да се развихрят върху сградата на школото. "Още когато направихме новата бяла ограда, на нея се появи първият надпис "Петрова е еди-каква си", разказва Александров. Трябвало да се вземат спешни мерки - и педагозите решили, че ако искат да спасят училището от самозвани "художници", най-добре... да го изрисуват. Обявили конкурс сред гимназистите - всички трябвало да представят проекти какви точно графити искат да поставят по стените на школото и оградата. Учителите влезли в ролята на жури и одобрили двайсетина от проектите. Разделили гимназистите на три големи групи, дали им боите и ги пуснали да действат. Сега току на входа на гимназията те посреща нещо доста необичайно - Страшният съд. Не е ясно дали е намек за педагогическия съвет, който заседава вътре, но художниците са се справили удивително добре. Точно до вратата пък има футуристичен графит - някакво същество в летателен апарат и скафандър. А от другата страна ни гледа контрапункт - портретът на Елисавета Багряна, която е патрон на училището. В чест на гостуване на просветния министър - египтолога Сергей Игнатов, пък нарисували египетските пирамиди. И оттам се развихрили върху цялата история - маите, робовладелския строй. Дори и да избягаш от час, ако се разхождаш из училищния двор и гледаш стените, пак имаш шанс да научиш нещо, шегува се директорът Александров. Най-много го радва това, че училището е необичайно - погледнато отвътре, то също не оставя впечатление за скука и тягостни учебни часове, в които като пчеличка само трупаш знания. Творби на учениците те причакват навсякъде - дори в кабинета по информационни технологии децата работят на компютрите в компанията на огромен графит, който заема една от стените. Направил го абитуриент, който тази година завършил - момчето иначе си докарвало доста добри пари от правене на татуировки, разказва директорът. В кабинетите по история и български пък 51-во показва на дело как учениците могат да работят по проекти - нещо, което министерството тепърва се кани да въведе като задължително изискване. И при това проектите да не бъдат нито скучни, нито възприемани единствено като домашно задание. Даниела от девети А например се е погрижила за цялата стена в историческия кабинет, като е направила компютърно изображение на всички характерни типажи на Българското Възраждане и началото на ХХ век. Тук виждаме и чичовци с потури и пояси, и възрожденска сватба, и млади бунтовници, и първите ни военни офицери с лампазите на младата българска държава. По подобен начин други ученици са направили кабинета по български език, където обаче изображенията са други, насложени върху картата на България в цветовете на българското знаме. Децата не само ги направили сами, а и получили оценки за разработките си, разказва Александров. "Нашата работа беше само когато направиха компютърните изображения, да ги дадем на фирма, която да ги разпечата в огромен размер като за цялата стена. Около 800 лева излиза едното пано, но ги дадохме с удоволствие, защото това прави училището по-различно", разказва той. Сега директорът планира подобни пана, свързани със знанията по различните учебни предмети, да бъдат разпънати във всички училищни кабинети. Учителите по рисуване пък щели да направят огромен стенопис с помощта на децата. "При нас след седми клас има профил рисуване, но всъщност учениците се увличат още от малки", сочи директорът стената, която пък са зографисали малчуганите - с гъбки, цветенца и други картинки в радостни краски.
Последното нововъведение направили това лято - този път по прозорците на училището. От едната страна на школото те са облепени с фолиа, изобразяващи българската история в развитие. От другата страна е географията. Дори да изгониш някого от час, в коридора той пак ще се мотае между Мадарския конник и храм-паметника "Александър Невски" например. И все нещо ще му остане в главата, надява се Александров. Любопитното е, че самите учители също са част от школската украса. Те решили да се снимат с костюми на различни герои - от миналото и съвременни. Да покажат на учениците, че и даскалът може да се шегува. Самият Александров се маскирал като Елвис. Сега огромната снимка на целия педагогически колектив с кринолини, еполети и странни шапки краси стола на школото, който иначе изпълнява ролята на училищен театър. Поради липса на пари сцената сковал самият директор "с помощта на един комшия". От режисурата пък се запалили не само преподавателите, а и счетоводителката на школото. Наложило се да направят не една, а три трупи поради многото желаещи. Едната от тях била от деца със специални образователни потребности - тоест с говорни и други недостатъци. "Дадохме им роли с малко реплики и с повече костюми - страшно много се вълнуваха. И родителите също бяха много доволни от възможността децата им да се изявят на сцена", разказва директорът. Самодейният театър родил и бъдещ "истински" актьор - от тази година абитуриентът ни Георги Кацарски е приет в НАТФИЗ, радва се Александров.