За проблемите на стария Висш съдебен съвет, избора на нов, изслушването, дисциплинарните наказания и за прозрачността в работата на съда Елица Гилтяй разговаря с адвокат Александър кашъмов, Програма "Достъп до информация" на страниците на в. "Труд".

- Г-н Кашъмов, какви са впечатленията ви от изслушванията на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет? (Интервюто е взето преди общото събрание на съдиите през уикенда - б. а.)

- Трябва да се даде положителна оценка на това, което се случи. То трябва да стане част от културата. Доволен съм, че кандидатите отидоха и на изслушванията, организирани от неправителствените организации. Факт е, че от 51 кандидати от всички квоти на изслушването, организирано от Съюза на съдиите, дойдоха 15. Но пък имаше трима представители на парламентарната квота.

- Но само от опозицията.

- Така е, има още какво да се желае. За първи път можахме да чуем какво мислят тези хора. Не е случайно, че в парламента изслушването беше 13 часа. Няма как да не е дълго при 17 кандидати. В бъдеще, когато тази практика се развие, дори е логично изслушванията да станат още по-дълги. Защото имаше въпроси, които не можаха да бъдат зададени и отговорени. Процесът на прозрачност не е приключил. Не сме видели стенограмата от заседанието на правната комисия. Когато тя може да бъде гледана от гражданите следващите години, ще може да бъде правена проверката за съответствие между казаното и действията на бъдещите членове на ВСС. Това е една от ролите на публичността.

- Беше дълго изслушване, но не беше ли формално? Не се ли плъзнаха по плоскостта на общи клетви и повтаряне за натовареността на съдиите и дисциплинарна практика на ВСС?

- Това са реалните проблеми на системата. Видя се и че различните кандидати имат различно виждане за прозрачността при дисциплинарната дейност на съвета. Според мен не е необходимо да знаем кой е проверяваният магистрат, но практиката трябва да е прозрачна. Да има ясно описание на типовете поведение, които са предмет на разглеждане. Какво означава например да се накърнява престижът на съдебната власт, което е основание за търсене на дисциплинарна отговорност, какво означава забавени дела. Звучи като повторения, но се радвам, че някой най-после казва на глас и проблема за натовареността.

Но един от големите проблеми на съдебната власт е външен - липсата на каквато и да е кооперативност от страна на политическите сили - изпълнителната и законодателната власт. Те много години не правят необходимото, за да е съдебната власт истински добре работеща. Точно обратното. Намерили са лесния път към това да си правиш пиар. Фрази като "ние ги хващаме, те ги пускат" и акции с имена на съдии са нещо крайно неприлично за демократичната държава. И свидетелстват за ниско културно и манталитетно ниво. Проблемът е, че това създава много първобитни представи сред гражданите. Добри и лоши има във всички власти. Да се демонизира една цяла система, която е част от демокрацията, е много опасно за обществото. За да се подобри съдебната система, са нужни още много стъпки, в които политическите власти трябва да са партньори, а не опоненти на съдебната.

- Кои въпроси не бяха зададени?

- Може би оценката на работата на настоящия ВСС не беше толкова сериозно акцентирана.

Това не е добре. Не защото непременно трябва да се каже, че той е лош. Трябва да се види какво в работата му не е било задоволително и да се предложат по-добри решения.

- Този ВСС, който приключва мандата си, беше ли прозрачен? Аз не бих казала.

- Има и казуси със заявления за достъп до информация до ВСС, които не бяха адекватно отговорени. Не мога да кажа, че сме видели прекрасна прозрачност. Нещо повече. Липсата на задълбочен анализ на дисциплинарната практика например показва, че нямаше нужната информация. За да може да има истинска информация, трябва някой да я създава. Ако няма аналитични доклади, нищо особено не се разбира. Сега на сайта на ВСС има доклади, които са в доста постен статистически вид. Да не говорим, че имаше скандални случаи с магистрати, по които не станаха много ясни практиката и вижданията на ВСС. Има въздържане от това да се вземе категорично становище по ясни и публични въпроси. Това не се случи в мандата на този ВСС.

Има едно скорошно дело срещу малко неочакван отказ на Инспектората към ВСС по жалба на Българския институт за правни инициативи. Става въпрос за доклад за магистрат от Софийския градски съд, който беше избран от парламента за инспектор (Димана Йосифова, б.а.). На първа инстанция Административният съд в София реши, че тази информация е достъпна, защото надделява общественият интерес. Инспекторатът обжалва пред Върховния административен съд. Учудва ме тази борба срещу публичността.

- Стават ли властите по-закрити, или се учат да предоставят информация?

- От 2000 г., когато се прие Законът за достъп до обществена информация, обществото и институциите са извършили огромен преход. Ние изследвахме публичните регистри в България, създадохме и портал. Много голяма част от тях е вече в интернет. Има положителни практики. Но в определени моменти има някакви интереси, най-вероятно чисто политически, които са против прозрачността. Не ми е ясно защо например трябваше да се води борба за публичност на бонусите, които се раздават в държавната администрация.

Столичната община има добре развит сайт, достъп до информация, свързана с градоустройство и архитектура. Но и много тежки проблеми в работата със заявления за достъп до информация на граждани. И Столичният общински съвет е единственият общински съвет, в който не се допускат граждани по време на заседанията, което е задължително по закон.

Варна е проблемен регион от няколко години. В общината нивото на достъпност на информация за градоустройството е много ниско. Институциите там водят истински битки срещу гражданите.

Накратко - ако част от практиките ни нареждат сред западните демокрации, друга отиват много п на изток, отколкото съм си мислил, че е територията на България.
Наближава 28 септември, Денят на правото да знам, и всички желаещи могат да изпращат през сайта на Програма "Достъп до информация" номинации за награди и антинагради за принос в областта на свободата на информацията.

- Преди дни бяха публикувани проектозаконите за спецслужбите. Които се изключват от субектите, които са задължените по закон да предоставят обществена информация.

- Ще се запознаваме внимателно с проектите. Но България не може да си позволи да изключи службите от Закона за достъп до обществена информация.
В демократичните държави всички субекти на държавна власт са задължени да предоставят достъп до обществена информация. Властта произтича от гражданите. И не може някой да черпи от тази власт, но да не е отчетен пред тях. Това е пълен абсурд. То би нарушило Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа. И ще е връщане назад с десетилетия.

Не намирам за нормално служби, които се занимават с тайни наблюдения, да са непрозрачни. При това България е осъдена от Страсбург заради лош закон във връзка с тайното наблюдение. В САЩ служби като ЦРУ публикуват онлайн документи. Нека не забравяме откъде идват българските тайни служби и тяхното минало. Никой не се погрижи те да скъсат по законодателен път с миналото си.

И за самите служби няма да е добре това минало да им тежи. Там вече има млади прогресивни хора, които искат да работят в условията на демокрация. Това би било полезно само за някакви много мрачни интереси.

- Преди дни се появиха публикации, че най-активните неправителствени организации, сред които и Програма "Достъп до информация", се финансират от олигарси. Свързано ли е това с изслушванията и прозрачността според вас?

- Очевидно. Любопитно е, че сред олигарсите беше поставена и Американската агенция за международно развитие, която е част от правителството на САЩ. Но това говори за образоваността на авторите на подобни публикации. Подобен пасквил потвърждава, че усилията за повече прозрачност на съдебната система са в правилната посока. Ние от Програма "Достъп до информация" предоставяме правна помощ за журналисти и медии. И сме предоставяли безплатна правна помощ на една от медиите, в които се появи тази информация. Това финансиране, което те коментират, е отишло и за тях. Може би защото сме в криза, журналистите и медиите са притеснени, налага им се да пишат неща, които вероятно не желаят, и да служат на недобри интереси.