За 20 години почти без реформа училището ни се докара дотук.

Коментар на Стела Стоянова на тема образование публикува в първия учебен ден в. "Стандарт".

Преди време ми разказваха за ученик, когото учителят наказал да прочете "Хамлет", за да му напише поне тройка накрая на годината. Резултатът бил, че момчето преразказало пиесата по следния начин. "Па, чичата на Хамлет утепал баща му и майка му му станала тетка".
Това беше преди десет години и момчето все пак честно си заслужи тройката поради факта, че поне нещичко е прочело. Професионалната гимназия, в която учеше, съществува и до днес, въпреки че й е все по-трудно да наваксва с приема. Учителите, които навремето са се молили Пешо да преразкаже "Хамлет" за тройка, дори по този начин, сега се молят да се намерят поне 18 тройкаджии, които да пожелаят да се запишат в училището. Никой вече няма да ги накара да четат "Хамлет" - да не би, не дай боже, да се окаже, че са забравили буквите. И ще ги бутат от клас в клас с цената на всичко - защото загубата им за училището е равна на загуба на процент от бюджета. И на евентуално намаляване на заплатите на учителите. Дори и ако в 12 клас са започнали работа и на практика не стъпват в училище, преподавателите им пращат есемеси да наминат, за да им оформят срочните оценки. Ако не успеят да наминат, оформят им ги и така. Всеки, който е имал добрината да влезе няколко пъти в час, автоматично получава една единица повече. Просто заради факта, че си е направил труда да дойде.
За 20 години почти без реформа училището ни се докара дотук. И първият учебен ден, който по принцип е време на радостни очаквания и надежди, е повод да се подсетим, че крайните срокове на тези надежди изтичат с пълна сила. Учениците ни все повече се разделят на два полюса - отличници и медалисти от олимпиади, "мозъци", които европейските университети искат да привлекат, а страната ни не намира какво да им предложи, за да останат тук. И безкрайно ниско образована класа от потенциални бачкатори, които обаче поради застиналата ни в ступор икономика не намират какво да бачкат, и веднага след дипломирането си стават клиенти на трудовите борси. Тази тенденция се задълбочава все повече и скоро ще настъпи моментът, когато няма да сме в състояние да я обърнем. Защото всъщност училището ни е криво огледало на обществото, в което виждаме същото разделение. Новостите, които могат да стопят драстичните разлики между школата в различните региони, всяка година се виждат на хоризонта. И обикновено там си остават. Говорим за електронно обучение, но забравяме, че има училища, които нямат сили да се справят с падащата мазилка - камо ли да намерят пари за плазми и лаптопи. Не ни изнася да помним, че има деца от семейства, които работят, още щом навършат 16 години, защото родителите не са в състояние да се справят с издръжката им. Говорим за ориентирано към практиката обучение, а сваляме в по-долните класове теоретични знания, с които децата не са в състояние да се справят. Плащаме на учителите пари, за които чистачка в реномирана фирма не би си мръднала пръста, и се чудим защо не горят с възрожденски плам в работата си, а все гледат да се скатаят, за да "чукат частно". Имаме нов просветен закон, който се пише от седем години насам. Но все още се намира в парламента, където депутатите най-вероятно ще го пренаписват до следващите избори. За да заработи Бог знае кога. Вероятно когато дори и сегашните първолаци вече са се ориентирали дали ще кандидатстват в чужбина или ще отидат на борсата. Когато ликовете на Галена и Алисия са наводнили не само тетрадките, а и учебниците. И дано все пак някой започне промените, докато в България все още има деца. А иначе - честит първи учебен ден! Ако още има кой да го празнува.