В интервю за в. "Труд" евродепутатът Слави Бинев отговаря на въпроси за информацията,че срещу него се готви покушение, за политическата ситуация в страната и за партията ГОРД.

- Г-н Бинев, имате ли бронежилетка, охрана след отвореното писмо, че властта и премиерът Борисов се готвели да ви ликвидират?

- Не, не смятам да променям живота си заради информацията, че се готви нещо срещу мен. Но ако имаше жилетка срещу глупостта на управляващите, бих я носил. Отдавна знам, че охраните не са привилегия, а глупава екстравагантност. А и ангажиментът на властта не е да пази сигурността на Слави Бинев или друг евродепутат, а на всички свои граждани.

- В писмото, пратено и на вътрешния министър Цветанов, говорите за "сериозна информация", че се готви ликвидацията ви. Как, откъде тези данни, защо?

- Предупрежденията от "приятели" и доброжелатели са много - не само към мен и близките ми, а и към сподвижници. Видя се, че ГОРД е единствената радикална опозиция. Не мека и удобна, а истинска! А и политик може да бъде "убит" по много начини - да бъде дискредитиран, да му бъде разтурен животът. Знаем как действа Диктаторът, съсипа политически групи, съдби, дори личности. Ще спомена само "Атака", РЗС, които вече се лутат между това да се самоунижават, като му лежат в краката или да лаят беззъбо. Диктаторът знае, че няма да допусна това с мен.

- Кой е Диктаторът?

- Така наричам Бойко Борисов и държа да бъде описан по този начин. Той е пародия и много прилича на образа от филма "Диктаторът", антуражът му също. Диктаторът сигурно знае кои са хората с информацията, тя не е чута в трамвая. Може да е стигнала до мен, за да ме стреснат, разконцентрират, да ме отклонят от пътя. Но аз съм труден - фиксирам ли се в дадена точка, съществува само тя. 

- Обвинявате премиера, не кого да е, затова питам за конкретика. И как институции да реагират, като не говорите по същество?

- Всеки път, като дам някаква следа, викат мен на разпит, а не тези, които трябва. От ГОРД няколко пъти имахме проблеми с полицията - резултатът бе, че ние даваме обяснения. Системата е такава, че да те разколебае въобще да търсиш справедливост.
 
- Логично е да повикат и вас, ако работят по данните.

- Информацията идва от служители, които разполагат с такъв тип информация.
 
- Чии служители?

- Не на БДЖ във всеки случай. Да речем, на институции, в които се изливат най-много бюджетни пари и от които изтича най-много информация, където има най-много проблеми. Освен това вече има развитие - бях казал, че ще се почне с цапане, компрометиране... В един от жълтите вестници има 3 статии за мен в един брой. Това трябва да разследват - комбинацията между определени медии, криминалитет, който трябва да направи нещо, държавата, която да покрие всичко и удобни магистрати. Тези схеми не са ясни само на мен, а и на ЕК. По последния доклад дискусията оттече във въздуха, "случайно" пак се случи нещо, което да отвлече цялото внимание. Но изводите на ЕК са: "Тези са идиоти и няма повече да разговаряме с тях. Ще разговаряме със следващо правителство." Представете си държавата като осъден, който можеше да обжалва на всеки 6 месеца.

Сега казаха: "Очевидно сте идиоти, няма да обжалвате след 6, а след 18 месеца, т. е. 6 месеца след избора на ново правителство." Ние сме във фризера на ЕС де факто, само не е станало де юре. Започвам да мисля, че този човек накрая ще ни извади от ЕС. Може и това да е крайната му цел да си направи тук една средноазиатска "джамахирия".

- Жозе Барозу реже ленти в София редом с Борисов, не куца ли тази версия?

- Ако човек направи паралел между информациите за посещението на Барозу в чуждите медии и нашите дитирамби, ще реши, че става дума за различни събития! Като представител на европейските институции често ходя в страни, които са диктатури. Ползвам европейския политически жаргон. Не може да си на гости и да им теглиш една... Ще кажеш "ако обичате", "благодаря", "конграчулейшънс". Това е европейският език, в който обаче най-важната част от изречението е след "но".

- Казвате опити за дискредитация. Притеснявате ли се от скелети в гардероба?

- Животът ми винаги е бил на показ, обществена личност съм отпреди 1989 г. - така се случи. И тогава участвах в една от най-сериозните организации срещу властта - "Съюза по бойни изкуства", клуб "Хан Аспарух". Сега ГОРД е като полулегална организация не защото искаме така или не спазваме закона, а защото се правят, че ни няма. Най-големият страх е това - хората да видят, че може и по друг начин. Няма какво да ме притеснява. Гребал съм с пълни шепи от живота, живял съм както други биха изживели 10 живота. Но винаги, щом някой е търсил скелет, остава разочарован. Защото моят гардероб винаги е бил отворен. Не съм крил грешките си, а съм се борил с тях.

- Дразнят ли ви сравнения с Борисов за миналото? Защо бивш охранител да е по-лош от собственика на "БИАД", биха питали хората на улицата?

- Имаше лаф - питали Софи Маринова знае ли, че я сравняват с Лили Иванова. А тя казала: "Не се обиждам." Хората, които знаят как съм живял аз и как той, знаят, че сме били в два различни свята. Неговата работа е била да отваря вратите, а моята - да минавам през тях. Аз съм бил собственик на страшно много неща, едно от които е "БИАД". Бил съм един от най-крупните инвеститори и в услугите, и в строителството... Разликата е в опита. А и парите са като жените - търсят сигурност, идеи, кураж. И макар премиерът да се радва на тези неща сега, то е заради стола, на който седи, а не заради качествата, които притежава. 

- А това, че по форумите ви наричат "мутра"? Историите с Маргени, Жоро Илиев...

- Аз не бягам от историята. Когато аз съдех Жоро Илиев, днешният премиер не смееше да си помисли, камо ли да изговори името му. Колкото до етикетите - има цяла армия "хейтъри", които това работят - сноват по форуми и лепят етикети. Големият страх на премиера е хората да не разберат, че могат да преборят системата. Дори и БСП, които се правят на алтернатива, имат връзка с него. Нито аз съм го направил генерал, нито аз подарих банка на приятелката му, нито го напътствах. Дори "Ню Йорк таймс" писа, че демокрацията в България още не се е състояла. Защото винаги БКП/БСП се е изкушавала да нарежда играчите, да контролира опозицията, независимо дали ще е преподавател по политикономия, генерал и комунист или снаха на Политбюро. Уговорените мачове вървят у нас, но няма как да те направят силен навън. Ние не сме пълноправен член на ЕС - не сме нито в еврозоната, нито в Шенген. Втора ръка сме. Това се вижда. А и в политиката, тръгне ли някой да ти обяснява по медиите колко е чудесно всичко, нещо не е наред.

- Човек, като види социологията, изглежда не сте прав.

- Зарежете социолозите, вижте хладилниците, резервоарите, сметките за ток и за парно. Социолозите могат да взимат пари, за да казват, че всичко е в рози, но няма с тези пари да помогнат на българите. Задачата на социолозите в момента е да внушават, че няма избор. Българите са умни хора. Само че им подменят условието на задачата. Играта и на тези, които са окупирали властта, и на социолози, и на анализатори е да казват: кофти е, но това е положението. Аз може и да загубя тази битка, но няма да се откажа. Човек може да загуби, но е обречен, ако не се пробва. 

- Къде е ГОРД - ляво, дясно. Какво предлагате?

- Това е втора стъпка, хората първо трябва да се освободят - ние не живеем в демокрация. Ние сме пред революция. Затова на 22 септември ще се опитаме да направим мирна революция. Мисля, че ако продължава в същия дух, Борисов може за завърши като Кадафи например. 

- Говорите зловещи неща.

- Обикновено в България, когато управленец дойде с надежда, той си отива с разочарование. Който дойде с любов, си отива с омраза. Политическите идеологии в света са се размили отдавна. Има само една политическа доктрина - жизненият стандарт на хората. И тези, които се гаврят с нас 23 години, се опитват да ни разделят на русофили и русофоби, американофили и американофоби, червени и сини, леви и десни. Глупости на търкалета! Разликата между демокрацията и диктатурата е, че в първия случай глупакът може да гласува. Във втория може и да управлява. Това е големият проблем. Ние трябва да разберем, че сами трябва да направим първата стъпка. В България за 20 години се докарахме дотам, че да се окаже, че политиците са врагове на гражданите.