Българската дипломация винаги е пазила най-голямо мълчание по македонския въпрос именно пред брюкселските институции

След като в продължение на близо две години ни залисваха с приказки за необятните пазари и богати инвеститори,

които ще ни донесе безрезервната подкрепа за демократизацията на Близкия изток и Северна Африка, управляващите от ГЕРБ внезапно смениха плочата и заговориха за ползите от това да се обърнем към Балканите, пише  в коментар за в. "Сега" Людмил Илиев.

По предложение на външния министър Николай Младенов правителството реши, че ще прави стратегия за цялостната ни политика спрямо съседите. Според първия ни дипломат това е необходимо, за да се защитят българските общности и култура в съседство, както и икономическите ни интереси в балканските страни. Младенов дори се закани да определи "червени линии, от които няма да отстъпим", в отношенията си с тях.

Съвсем естествено медии и публика захапаха като гладен шаран стръв новината за правителствената инициатива. Тя дойде насред разгорелия се скандал около поредния опит на Македония да си присвои част от българското историческо и културно наследство, като покаже като свои средновековни български ръкописи в Брюксел. Това се оказа прекрасна възможност за правителството да натрупа актив пред чувствителната към македонския въпрос българска общественост, на която вече й е писнало до немай-къде от наглостите на Скопие.

А намеренията на управляващите да експлоатират усилено темата за вътрешнополитическа употреба наистина са сериозни. На 6 септември, ден след като правителството прие решението за изработване на стратегията, президентът размаха пръст на Скопие и предупреди, че на Балканите никой не е прокопсал от фабрикуване на историята. Веднага след това предприе безпрецедентна за досегашната си дейност като държавен глава стъпка, като изпрати пространно писмо до македонския си колега Георге Иванов, посветено пак на същата тема. На 11 септември отново повдигна въпроса, този път на международен форум, посветен на сигурността в Югоизточна Европа. Премиерът Борисов пък намери за нужно да се обади по темата чак от Тел Авив. Без да назове директно Македония, Борисов обяви, че има "опити на кръгове по света да преиначават историята" за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Целият този внезапен интерес към опазването на историята ни е най-малкото озадачаващ, тъй като по принцип това не е сред най-популярните теми за повечето политици у нас с изключение на националистите. Едно е ясно - въпреки че стратегията няма да бъде насочена конкретно към Македония, то целият публичен шум и политически патос, които ще съпровождат приемането й, ще са в тази посока, за да се подхранят симпатиите на избирателите към ГЕРБ.

Отсега обаче се вижда, че именно въпросът за историята ще бъде и една от слабостите на въпросния документ. Преди всичко защото управляващите нямат намерение да направят нищо за трайното му разрешаване. Така например, външният министър заканително обяви пред медиите, че правителството няма да позволи на никого да "шикалкави" с нашата история. В същото време обясни, че няма защо да пипаме въпроса, тъй като на всички било ясно как в действителност стоят нещата и коя е правата страна. И затова било по-добре да се съсредоточим върху това, което ни сближава - икономически ползи, инфраструктура, туризъм. Сходна е реториката на президента Плевнелиев, който призова за "европейски подход към историята". И двамата ни държавници на практика казват, че България трябва да остави цялата тема в миналото, тъй като в случая уж заема някаква по-висока морална позиция, защото не превръща историята в инструмент за политически битки. Оставете историята на историците - това е общият рефрен. Ами добре, но тогава какво става с прословутите "червени линии"? В Скопие също твърдят, че историческата истина се подразбирала и нямало нужда от конфликти. Тогава къде ще поставим тези имагинерни предупредителни знаци "Не преминавай", след като изобщо няма да пипаме историята. Или може би "червените линии" нямат нищо общо с темата за историята, а засягат нещо съвсем различно?

От казаното от управляващите досега не стана ясен и най-важният момент от стратегията - как България възнамерява да използва членството си в ЕС и НАТО,
за да подсили позицията си пред балканските държави, които искат да влязат в тези организации. А от това как ще изиграем тази най-силна карта зависи в най-голяма степен дали ще решим по благоприятен за нас начин спорните въпроси със съседите ни. Особено с Македония, за която членството в евроатлантическите структури е единственият й шанс да се съхрани от разпадане.

Лошото е, че българската дипломация винаги е пазила най-голямо мълчание по македонския въпрос именно пред брюкселските институции. С изключение на неколцина наши евродепутати български представители изобщо не се осмеляват да поставят темата на дневен ред, въпреки че имат пълното право да го направят. Частичен отговор на това загадъчно поведение може да се намери в едно интервю на Николай Младенов, в което той заявява, че "ние сме страната, която заедно с нашите партньори, определя политиката, която се случва в Европа по отношение на Балканите." Ключовата фраза "заедно с нашите партньори" показва, че - може би в случая с Македония (а и много други) - интересът на другите страни членки и на брюкселските институции натежава пред нашия собствен. Пък и от ЕК вече показаха, че не очакват България да се опъва много-много за членството на Македония в ЕС. При такова отношение заканите на Младенов, че пресичането на "червените линии" ще постави подкрепата ни за ЕС и НАТО под въпрос, не вдъхват много доверие. Ясно е едно - Брюксел е готов да прегази всеки двустранен проблем в името на това, което го засяга пряко, а именно общите политики на съюза, сред които е и разширяването. Така че, ако управляващите искат да направят нещо по проблемите със съседите ни, най-напред ще трябва да се научат да показват поне малко характер пред брюкселските чиновници.