Законът трябва да пресече опитите на мошениците да вземат кредити или да не си плащат сметките и да се измъкват сухи от водата.

"Стандарт" публикува коментар по темата за задлъжнялостта по повод представения през седмицата проект на ЗЗД на депутата от ГЕРБ Емил Радев.

След като години наред междуфирмената задлъжнялост растеше със скоростта на светлината, оказва се, че борчовете на гражданите успешно я настигат. Само за няколко месеца са натрупани 1,6 млрд. лв. дългове на физически лица, показват сметките на Камарата на частните съдебни изпълнители в България. Това са неплатени сметки за ток, парно, вода, телефон, кредити към банки. Обяснението е ясно - кризата продължава вече няколко години, безработицата расте лавинообразно, много работодатели намаляват непрекъснато заплатите. И когато единият от семейството е останал без работа, а на другия доходите са се свили наполовина, тогава грижата е първо за изхранването на семейството и после идват вноските по заеми. Макар че този вариант е още по-страшен - има опасност за натрупаните борчове семейството да се прости с жилището си, да бъде запорирана заплатата на работещия, в дома да влезе съдия изпълнител с всички произтичащи от това неприятности. Да не споменаваме случаите, при които хората си плащат, колкото могат, но лихвите се трупат и в крайна сметка от година на година те дължат все повече и повече. В България вече се образува една нарастваща по численост група на "вечните" длъжници, които не само че няма изгледи да се издължат, но прехвърлят огромни борчове на децата си. Банката продава домовете им, но тъй като цените на имотите драстично са паднали, а лихвите са надули кредита неколкократно, те дължат все повече и повече. Практиката на кредитните институции е в първите години да се плащат лихвите, така че главницата си стои непокътната и върху нея се трупат нови лихви.
Но каквото и да се случва, държавата няма нужда от бум на хора, ровещи по кофите
и спящи в подлезите. Но какво да правим при постоянно растящите цени на кредита, на тока, парното и водата? Мантрата на пазарните фундаменталисти, които преобладават в България, е, че "едно нещо струва толкова, колкото може да се плати за него". Вече е ясно, че все повече българи не могат да плащат, но цените вървят нагоре. А няма изгледи доходите да се повишат така, че да осигурят, ако не охолен, то поне достоен живот на хората. Още по-невъзможно е в кратки срокове да се изгради социална система, подобна на европейската. Държавата не е правила опити това да се случи в по-добрите времена, какво остава сега.    
Затова предложението на депутата от ГЕРБ Емил Радев за премахване на "вечните" длъжници срещна одобрението на колегите му от всички парламентарни партии. Въпросът обаче е дали идеята за 10 години абсолютна давност на борчовете няма да навреди именно на хората, които вече не могат да плащат? Защото банките имат добре работеща система и са в състояние да си събират вземанията за много по-кратко време от 10 г. В противен случай плащат солени провизии. Техен проблем са големите длъжници - кредитните милионери, които влачат борчове с години. За останалите дългове сега има давност и тя е доста по-изгодна за закъсалите длъжници - 3 и 5 години. При добро желание всеки кредитор може да се вмести
в това време. Въпросът е да не се прекъсва срокът и да се наложат съизмерими граници във времето за връщане на задълженията. И още нещо много важно - законът трябва да пресече опитите на мошениците да вземат кредити или да не си плащат сметките и да се измъкват сухи от водата.