Голяма част от консуматорите на "свободата" в началото на седмицата доброволно се затвориха в телевизорите си, за да живеят живота на обиталите на VIP-а

Медийната парола тази седмица беше "свобода или слободия", а резулатът от изясняването - че се изложихме пред чужденците.

Голяма част от консуматорите на "свободата" в началото на седмицата доброволно се затвориха в телевизорите си, за да живеят живота на обиталите на VIP-а. Останалите продължават да търсят вратата за излизане от него. Новините не ги улесняват.

Хората, раздаващи своите мотивирани искания на депутати, са добра новина за всяка държава. Група българи тази седмица направиха точно това – написаха едни доста разумни предложения за справяне с енергийно-ценовия рекет и ги връчиха на народните си представители. Какво друго имаше в новините? През седмицата съдия от софийския Административен съд постанови, че не може да се пита кой народен представител от коя партия е, защото

партийната принадлежност на независимите е тайна,

това били "лични данни". След изровените вампири и картоиграчи, тази седмица дойде ред в Созопол да намерят и миро от Свети Николай Чудотворец. В село Памукчи след токов удар и падане от десет метра загина крадец на жица – електроинженер. Посред бял ден в столицата куче нахапа осеммесечно бебе. Вицепрезидентката Попова откри учебната година в ловешката езикова гимназия и водата от менчето й се изля в дупка на асфалта. А как ли изглежда оттатък Калотина новината, че след две години, според интегрирания план за развитие на българската столица, в нейния студентски град най-сетне ще започнат да строят библиотеки? Шизофренична седмица имаше вътрешният министър. През първия учебен ден той се опита да ни разчуства с признанието: "Бях много добър ученик.

Няма да кажа, че бях отличник, но бях изпълнителен".

Последното не се е променило, но за министъра това явно е повод за гордост. Пак през седмицата Цветанов дава кръв, протеснява се за обезлюдяването на малките селища, разяснява заплатите на полицаите, обещава съдействие на рибарите, назначава полицейски директори и раздава пари за пострадалите от земетресението. При  това част от активността му беше в работното му министерско време, но пък беше вършена от името на заместник председателя на ГЕРБ. Само за едно не чухме Цветанов да говори – за поредния полицай, който уби човек, защото не е бил много в мир със себе си, но системата не е забелязала. Поредният случай е от Ловеч, преди него беше в Слънчев бряг, съдейки по /липсата на/ министерска реакция, въпрос на време е да добавим нови имена в списъка. Но пък и не се забелязва особена обществена реакция. Може би защото голяма част от медийното внимание и енергия тази седмица бяха хврълени за обсъждане тона проблемите и

драмите на група ексхибиционисти,

събрани във Village idiot pub, по-известен в България като VIP брадър. И докато държавата на Златките беше заета да се присмива на едната Златка, че не знае неща, които и мнозина от хихикащите също не знаят, по-страшният въпрос е по какво ставащото зад оградата на Village idiot pub се различава от това по улиците. Вътрешният министър Цветанов призовава да не се коментира излишно темата за бургаския атентат, а после – при вида на първия по-близо подаден микрофон, надълго и нашироко коментира. Всъщност, вие помните ли изобщо атентата в Бургас? Президентът ни май не го помни, защото според изявленията му от миналия месец, до 15 септември трябваше да „получим сериозен отчет за атентата в Бургас”. Но пък от друга страна, той

не е уточнявал точно коя година

има предвид. Колкото до вътрешния министър, и той преживя атентат тази седмица. Реакциите бяха твръде странни – нападателят на кортежа му веднага и без уговорки беше обявен за луд, но в същото време министърът не пропусна да натърти, че "преди това минаха и други коли преди нас, и изведнъж..." На места вече вървят и залагания дали до изборите някой „отгоре” ще се пожертва да му пуснат и кръв при подобен атентат. Във Варна стана ясно, че Цветанов поне е научил нещо от правото – на среща с роднините на арестуваните в Испания моряци, той декларира, че всички „са невинни до доказване на противното”. Разбира се, има малко противоречие с гръмките му изявления от преди седмици, че „няма начин” поне капитанът да не е знаел какво вози, но кой от масовите консуматори на пи ар помни толкова дълго. А

в София протече метрото,

за което имаше повече тържества, отколкото за кацането на Марс. Директорът му заяви, че „в първата година е нормално и навсякъде по света е така”. В Апелативния съд, след почти седем години, тази седмица сложиха край на гръмкото дело САПАРД, като оправдаха всички обвиняеми. Съдията заяви, че има нови доказателства и според тях няма нито организирана престъпна група, нито пране на пари. Така за следващия доклад  на евронаблюдателите остават само Брендо и Трактора. Тази седмица в Кърджали на крака отидоха премиерът Борисов и икономическият министър Добрев. Поводът беше продажбата на част от Оловно-цинковия комбинат. Според двамата сделката осигурява поне 50 години работа за хората от този район. Схемата на сделката и профилът на купувача – спасител обаче са

копи-пейст на това, което стана в „Кремиковци”.

Което дава добра основа за предположения за втората част от историята. Любопитно развитие получи и голямото преселение на агенциите. Само ден след като в Русе Симеон Дянков прогнозира, че митничарската централа ще е в града до месец-два, премиерът замрази местенето с аргумента, че щяло да е прекалено скъпо, а догодина само за вдигането на пенсии ще трябват 800 милиона лева. Случката е поредното разминаване между сметките на премиера и финансовия му министър, защото Борисов смята, че две–три непреместени агенции ще му помогнат за пенсиите, а преди Дянков разказваше, че разходката щяла да е за не повече от 200 хиляди лева на администрация. За пенсиите той обещава вдигане с десет процента. Президентът, който също се вклини в темата, има версия за осем на сто за парите на възрастните, но пък заплатите щели

да скочат изведнъж с 20 процента.

Това поне е разказал на австрийския “Дер Щандарт” и се е аргументирал, че не става въпрос за предизборен ход, а за плод на финансова стабилност. Нивото на бедност, на което е постигната тази стабилност, според президента поне, също е добра новина – имаме най-ниските данъци и най-ниските разходи за финансиране на държавните харчове. Има и лошо - два държавни фалита, едно югоембарго и най-лошата приватизация в цяла Европа, но то, разбира се, е наследство от „предишните”. Макар че сегашните бяха на път да родят тази седмица достатъчно екзотична финансова новина – десет процента данък върху лихвите от депозити. Серията питания на „Капитал” доведе, засега поне, до скоростно оттегляне на идеята. Според теориите на авторите си тя трябваше да накара

българите да извадят парите си от банките,

за да съживят потреблението или, според по-раншните напътствия на премиера, да разбудят предприемчивостта му. На практика хората с по-големи влогове щяха да постъпят като богатите германци при опита за въвеждане на такъв данък при тях – щяха да ги прехвърлят в чужбина. А останалите - да преместят парите за черни дни пак под дюшека за радост на дребните битови престъпници, с които на никой вътрешен министър досега не му е останало време да се справи. Но пък политическата воля да се преборим с корупцията на най-високо ниво се издигна още по-високо. Парламентът тази седмица създаде още една антикорупционна комисия – този път временна, явно като допълнение към постоянната. Комисията беше зачената от желанието на Яне Янев да си има подходяща информация под ръка. А и от необходимостта да се отвлича вниманието от предстоящата зима и на онази част от електората, която не се вълнува от мъките на Златките. Тази седмица

България се сдоби и със сибила.

Или по-скоро SIBILA – „Модел за оценка на въздействието от структурните и кохезионните фондове върху българската икономика”. Високотехнологичното чудо обаче беше представено от ресорния си министър Томислав Дончев с такива фрази, че взехме да се оглеждаме къде е шатрата на шамана - „Сибилата е жена, която открива и придава значение на символите, не директно, а чрез нейни тълкуватели. Сибилите са девици, които са неизкористени от грамотността и това позволява те да са чисти, справедливи и достойни за доверие", заяви Дончев. След превода е и малко притеснително – неграмотна SIBILA без опит със задължителен посредник с опит – започва да

прилича повече на калинка.

Във Варна седмицата мина както обикновено – на заседание на кабинета окончателно беше отказан Японският заем, с който щяхме да развиваме пристанището. „Кое правителство си е изпълнявало обещанията към Варна”, попита ден преди това варненският кмет. Седмицата не беше от най-добрите за него - Държавната агенция за финансова инспекция глоби лично него и негови служители за нарушения при обществени поръчки - и при нощувките на чиновниците, и при условията за заема от 30 милиона лева. А агенцията проявявала интерес и към договора за инфраструктура за 300 милиона. Общинският съвет поднови работа след ваканцията - със задължителното закъснение сутринта, с все по-нарастващия брой допълнително внесени решения и предложения, но поне без ново преконфигуриране. След също така задължителните политически декларации за неполитическа работа в интерес на варненци Янко Станев предложи

да ни вдигнат данъците.

Защото общината била в прекрасно състояние, с „най-много продажби на имоти и най-ниска безработица”. Засега не му се получи. Бурно беше и в областната управа – преди ваканцията областният управител беше сочен за пример, защото след негова жалба беше развалена скандалната заменка на земи до Евксиноград. След ваканцията обаче Данчо Симеонов е големият грешник, защото се разбра, че е успял да продаде над пет декара министерска земя край морето на свой партиен другар, и то за по три лева на квадратен метър. А някои на тази цена хавлия за плаж не можахме да си намерим това лято. Засега има опровергаване само на частта с партийното другарство – не че купувачът не е общински съветник от ГЕРБ, а че областният не знаел, че той е купувач. През седмицата развитие получи и темата, която вероятно ще се окаже с най-сериозни последици за държавата – бъдещето на „Белене”. Стана ясно, че Русия държи на милиардния иск и е готова

да приеме като компенсация активите на НЕК,

която се очаква да фалира заради делото. Руски коментатор тази седмица отбеляза и друго: „България реагира преди всичко на публикациите в пресата, а не на реалната ситуация". Може би затова държавата дипломатично, но качествено провали срещата на еврокомисаря Нели Крус, като напълни залата с „правилни” хора при срещата за медиите. Макар че няколко журналистически гилдии писаха на комисар Крус, за да поискат среща, тя беше в друг формат – на главните редактори. За съдбата и ролята на медиите стана дума дотолкова, доколкото репликата

„у нас има слободия на печата”

беше аплодирана, а скандалите бяха как да махнем ДДС-то на вестниците. Самата Нели Крус – волно или неволно – влезе в тона, след като цитира разрешението на премиера Борисов да го цитира за липсата на прозрачност в медийната среда у нас. Титанът на журналистическата мисъл и флагман на свободната преса Ирена Кръстева пък поиска да се открие начин за ходене срещу времето и спасяване на хартиените вестници: „защото когато човек чете вестник или книга, запомня информацията и започва да мисли. А когато четеш в интернет – след десет минути го забравяш”. Вероятно за Кръстева е непонятна идеята за търсене на съдържание, а идеалният вариант е интернетът на блогърите да бъде спрян, всички вестници да са нейни и целият електорат да чете за Златките. И да ражда съответните подходящи VIP мисли.

* Village idiot pub