Започващите следващата седмица дебати плюс милиардите, които са за реклама, ще облъчват все по-малък брой нерешили се

Тези дни, да отвориш консерва, от нея ще изскочи Бил Клинтън. Бившият президент направи фурор с блестящата си реч по време на конгреса на демократите.

Тогава той стори всичко възможно, за да покаже, че подкрепя Барак Обама и е загърбил враждите от времето на първичните избори преди четири години, пише Христофор Караджов в анализ за в. "24 часа".

 Каузата на демократите определено спечели от активното включване на Клинтън, защото никой от останалите живи експрезиденти (баща и син Буш, Джими Картър) не може да му стъпи на малкия пръст по популярност.

Републиканците впрочем симптоматично не поканиха Буш - младши да говори пред техния конгрес вероятно за да не припомнят излишно на избирателите при чия власт икономиката започна стремглавия си път надолу.

Затова пък Бил Клинтън смело раздава съвети как да се оправят световните проблеми. Лицето му е на корицата на последния брой на сп. "Тайм" и къде ли още не. Малко съвременни политици могат да се похвалят с неговия талант да печели симпатии независимо дали се намира пред огромна тълпа, в малка група, или лице в лице с някого. Той отлично използва това си качество. Тази седмица за поредна година благотворителната организация "Глобална инициатива Клинтън" (www.clintonglobalinitiative.org) събра световния елит на срещата си в Ню Йорк, която винаги се провежда синхронно с Общото събрание на ООН. От създаването си през 2005 г. фондацията е събрала близо 70 милиарда долара в дарения за различни проекти. Ако нещата вървят все така стремително нагоре за "Глобална инициатива Клинтън", тя ще се превърне в съперник на гигантски благотворителни институции като фондацията "Бил и Мелинда Гейтс".

Президентът Обама говори пред Глобалната инициатива на Клинтън само часове преди да се обърне към делегатите на ООН. Двамата президенти демократи отново се прегърнаха на сцената в демонстрация на предизборна партийна солидарност. Конкурентът Мит Ромни също бе поканен да се изкаже, като Клинтън също го представи лично на публиката. Само че това беше по-скоро жест на кавалерство към претендента или дори опит да му се подскаже деликатно колко е назад в материала от гледна точка на световни контакти, уважение и прочее. Самият Клинтън каза в интервю непосредствено след речта на Ромни, че вярва напълно и безусловно в победата на Обама. Рано е да сме сигурни в нея, макар че Ромни все не успява да се измъкне напред въпреки продължаващата безработица, която поне теоретично би трябвало вече да е погребала сегашното управление.

Вместо това кампанията му е в криза, след като кандидатът се оплете в поредица от скандални изказвания (като онова за прословутите 47%) и дори в откровени лъжи. В това отношение младият и енергичен кандидат за вицепрезидент Пол Раян носи колкото полза, толкова и вреда. Той обича да говори много, но е склонен на излишна словесна изобретателност. Пример: двамата всеки ден твърдят от предизборен митинг на предизборен митинг, че администрацията на Обама е отменила изискването получаващите социални помощи да си търсят активно работа (въведено по времето на Клинтън). Това изобщо не отговаря на истината, както отдавна отбелязаха издания като в. "Вашингтон пост" и уважаваният сайт FactCheck.org. Въпреки това дуетът Ромни-Раян продължава явно да си прави сметка, че онези, които ще чуят твърдението, и бездруго не четат "Вашингтон пост", но ще се доверят на републиканците да спрат заплашителното нашествие на "хрантутниците". Вече обаче битката се води за все по-малко парче от избирателната торта - може би не повече от 5-10% от електората. Правоверните и от двете страни отдавна са мобилизирани; на тях няма какво да им се каже повече. Около една трета от избирателите ще гласуват в аванс по пощата (32 щата и федералният окръг Колумбия имат такава процедура). Това значи, че започващите следващата седмица дебати плюс милиардите, които ще се изсипят за политическа реклама, ще облъчват все по-малък брой нерешили се.

Днес Обама изглежда уверен - само дано не падне в капана на арогантността. Иначе е ясно кой притежава най-голямото его в американската политика: когато един телевизионен водещ попита Бил Клинтън ще има ли пак "президент Клинтън" (визирайки, разбира се, Хилари 2016), той се усмихна лукаво и отговори: "Бих изкарал още един мандат, ако бях по-млад."