60 на сто мислят, че и следващите избори ще бъдат манипулирани, а 68 процента застъпват тезата на анархистите, че щом изборите не са забранени, значи чрез тях нищо не може да бъде променено

Тази седмица, въпреки прогнозите за 32 градуса през октомври, въпросът дали зимата на 2012-та ще е "Борисовата" постепенно започна да мутира в питането "откога точно".

Земеделският министър вече съобщи, че месото, млякото и всичко, което поне малко прилича на тях, ще поскъпне с около една трета. След "Кремиковци", ОЦК и някои по-малки "подаръци" за подходящи офшорни фирми започна опаковането и на АЕЦ "Белене". Във Варна присъствахме на "Гераците 2012". И всички май ставаме оптимисти, защото никой вече не смее да каже: "Е, оттук нататък няма накъде по-зле".

Тази седмица земеделският министър Мирослав Найденов ни ощастливи с предложението да "помоли" големите вериги магазини да продължат промоциите с цените на основни хранителни продукти и 

в "следващите тежки месеци".

А те очевидно ще са тежки, след като с дежурните оправдания за международните цени, пазари и прогнози, бяха мотивирани предвижданията за драстично поскъпване на месото и млякото. От асоциацията на млекопреработвателите вече казаха и как може да бъде продължена "промоцията" - ако министър Найденов компенсира разликата в цената. Иначе казано –пак ние да си я платим, но по друг начин. Пенсионерите, които тъкмо се бяха зарадвали, че през новата година ще получават по-високи пенсии и това не е предизборен ход, разбраха, че вдигането ще от април – очевидно, за да си запазят поне част от добрите спомени до изборите. Лошата новина беше съобщена от Тотю Младенов, Симеон Дянков продължи още малко по инерция да говори за началото на годината, а накрая Менда Стоянова внесе яснота, че

увеличението на пенсиите ще е от първи април, 

а колкото до двамата министри – според нея нямало разминаване в думите им. Дали поради прекален ентусиазъм, или заради нуждата от бушон, веднага след новината за април депутатът от ГЕРБ Борис Грозданов хвърли бомбата - пенсиите да бъдат обложени с данък общ доход, когато падне таванът им. Разбира се, премиерът веднага излезе и защити пенсионерите, като от публикуваните министерски стенограми от седмицата става ясно, че „се е накарал” на Грозданов, защото, „с вдигането на пенсиите им говориш за данък върху пенсията, това здравият разум не го допуска". Позицията му обаче е похвална от друга гледна точка – премиерът все още допуска наличието на здрав разум у избраните си депутати. Полицаите вече явно не са толкова сигурни. Те занесоха пред финансовото министерство

постна пица без зеленчуци 

за ресорния министър, поискаха увеличение на заплатите си с една четвърт и прилични условия за работа, а един от говорещите напомни, че идва лоша зима и нищо чудно на полицаите да се наложи както през 1997-ма „с телата си да пазят народните представители от протестиращите”. За минутата мълчание в памет на убитите по време на работа от вътрешното министерство не се появи никакъв шеф, а министърът изпрати писмо с молба за разбиране в кризата. И изведнъж откри последния случай, в който полицай застреля момиче. Накрая от обясненията му – че стрелецът Иво Маринов имал желание да се развие професионално, но не успял заради жалбите – остана усещането, че жертвите сами си го просят, като се оплакват. Премиерът също не беше благосклонен – докато недоволните полицаи протестираха в София, в Бургас

Борисов твърдеше, че не знае нищо 

за протестите. От Пловдив вече им обеща увеличение, но "при първа възможност". Пак в Бургас Борисов отново трябваше да обяснява какво точно се случва с правителствения самолет, след като новият политически играч - "България на гражданите", извади обвинение, че заявката за прословутия полет на "Бистришките тигри" е дошла няколко дни след самия полет, заявен предварително като празен. Пак по това време една майка питаше защо синът й не е бил спасен с държавен полет. Нели Ганева, чийто син почина след злополука в планината, твърди, че ако Авиотряд 28 не е отказал полет с хеликоптера на правителството, синът й Антони щеше да е жив. Сега вече никой не може да каже какви би се случило. Но след толкова полети за актьори и спортисти и дори за да са направи инжекция против тетанус на вътрешния министър не във Варна, а в София,

кой ще я убеди, че синът й е нямало да оцелее?

На премиера поне ще му е трудно – според него питанията за полетите на правителствения самолет са опозиционно заяждане, което само показва, че в държавата няма по-сериозни проблеми, защото "Платен е. Това ли е проблемът, нещо, което е платено". И така формулира проблема твърде добре - държавата се управлява от човек, който искрено декларира, че щом някой си плаща, няма проблем да нарушава закона. Накрая пострадаха бургаските журналисти, които бяха заплашени, че премиерът няма повече изобщо да им говори, защото „къде пише, че трябва да ме питате каквото ви дойде на акъла”. В държави, в които Първата поправка и аналозите й са дори преди десетте Божи заповеди, подобно изявление обикновено означава, че

премиерът се прибира с обикновен полет 

като обикновен гражданин, но у нас отдавна са просто част от пейзажа. Не е ясно дали под ембаргото на премиера няма да попадне и Ловеч – ако припадащата в краката на политик танцьорка може да мине и за ласкателство, настоятелните искания на бабата на убитата от полицай Ивелина вероятно са развалили настроението на Борисов. Но преди да вземе генерално решение да се разсърди на всички, не е лошо пак да погледне къде е Иван Костов днес, например. На „Евронюз” също нямаше как да се обиди, макар че телевизията не спести питането си за тъмното минало на българския премиер. Което е един от тези случаи в журналистиката, в които задаването на въпроса е по-важно от отговора, който се знае предварително - "Всички мои решения и действия са открити и прозрачни, не завися от никого." Но „спортната” тема тепърва ще създава проблеми на премиера и не само с натяквания за „Тигрите” и самолета. След като набързо на ред на отбори бяха назначени спонсори от малкото стабилни фирми по места, останалите спортни собственици

започнаха сами да си търсят кого да им назначат.

В Разград собственикът на “Лудогорец” Кирил Домусчиев, например, е предложил кметът да въведе челния премиерски опит и да осигури спонсори от средите на"зависимите от общината фирми. В крайна сметка всички фирми тук под една или друга форма са зависими или си партнират с общината. Значи има начин да им бъде подсказано да помогнат на футболния клуб". Откровеността на Домусчиев подсказва друго - или той още не е овладял политическото говорене или в държавата вече няма нужда дори от тази последна доза лицемерие. Средата на седмицата влезе в новините с един шумен рапърски скандал и не толкова шумно представената новина, че за "Белене" пак има кандидат. Заради парчето на Мишо Шамара "Бяло, зелено и червено" показания в следствието ходи да дава и авторът на текста Серафим Мартинов - Сарафа. Според магистратите в текста има

"гавра с националния флаг",

според главния прокурор колегите му са се престарали, а рапърите веднага развяха фразата "не вярва в ГЕРБ, но силно вярва в герба" като причина за гоненията. Така рапърите се наредиха до "Хиподил", които досега бяха единствените, ходили да се обясняват в прокуратурата - заради "Надървени въглища". Но пък рапърите засега не са яли полицейски бой на концерт. Иначе в парчето трудно става за слушане и на места е банално цинично. Това обаче, поне засега, не е престъпление. Случайно или не, през същата седмица култовият Гошо от По4ивка също пусна ново парче – про-Борисов. Неговата възхвала е наречена "Знаеш ли за кой ще гласувам" и засега не е толкова популярна като предишния му химн "Ела да те е..м". Може би ГЕРБ трябва да преследват по-скоро него, защото с такава подкрепа критици не им трябват. Колкото до прокуратурата – защитата на националните символи е похвална, но защо не сме чули за дело срещу поне една от чалгаджийките, които си правиха рокли от трибагреника (като "рокли" е употребено твърде условно). А защо не и срещу премиера, който в коментар на скандала от Ловеч заяви, че

"знамето ни е бяло, червено, зелено". 

При разбора, между другото стана ясно, че в основата на рап разследването стоял СЕМ. Което би трябвало да е изпотило продуцентите на Village idiot pub, защото докато беше в къщата им, Памела Андерсън получила задача да определи по снимките на няколко мъже кой какво работи и единствената й грешка била, че назначила Милко Калайджиев за председател на СЕМ, защото Лозанов явно й е заприличал повече на чалга певец. Единственото, което може да ги спаси, е фактът, че Памела все пак познала кой е премиерът и дори го наредила първи по красота. Все пак американката се е придържала към древноримския принцип

"Обущарю, не по-горе от обувките"

и е спряла до хубостта. Което не може да се каже за депутатката – водеща на сутрешен блок Калина Крумова. На въпрос дали няма конфликт на интереси в това да разпитва депутатите, имайки достъп и до вътрешна информация, дамата отговаря: "Не мога да разбера... кой го интересува какъв конфликт на интереси имам, ако аз съм добър професионалист водещ и аз съм добър народен представител?"  Може би ако разбере - като политик какво пише в законите за конфликта на интереси, а като водещ – че се казва "кого го интересува", ще успее и сама да си отговори на питането. Все пак най-скандалното от седмицата беше само намекнато и отложено. Докато се вдигаше удобната рап пушилка, в парламента на пожар изслушваха кандидат за АЕЦ "Белене", който звучеше така,

сякаш Дядо Коледа е подранил.

"Глобал пауър консорциум" се обяви за опитна американска фирма и предложи без държавна гаранция да построи централата с руските части и като купи активите по пазарни цени. Което не като бизнеспредложение изглежда, а повече като онези писма, в които ти предлагат да станеш милионер, стига само да си дадеш номера на банковата карта. Въпреки това мистър Реди получи достъп до Народното събрание веднага, министърът на икономиката и депутатите бяха привикани по спешност и само шест месеца след като проектът беше отписан като "спекулация" и "престъпление", се оказа че все пак Делян Добрев ще получи мандат за преговори. След пороя информация, откриваема за всяка уважаваща себе си медия, но не и за хората, които дават мандатите за преговори, се наложи спешно вкараната точка в дневния ред на Парламента

още по-спешно да се отлага "за друг път".

Премиерът посочи и кога ще настъпи той – когато видел на бюрото си банкови гаранции за 200 милиона евро. Или поне долара. И, разбира се, суматохата и пробите на мнението нямаха нищо общо с идването на новия американски посланик. Между другото, предишното работно място на дамата е било помощник-секретар за ядрена и стратегическа политика в Държавния департамент. Тази седмица започна и Пловдивският панаир. При рязането на лентата премиерът съобщи, че открива изложение, на което са дошли 127 фирми повече от миналата година и това е, защото и панаирът, и държавата се управляват добре и това привлича изложители. Дори обаче от официалното изявление на икономическото министерство веднага става ясно, че някой е излъгал премиера, защото всъщност тази година фирмите са с 224 по-малко, а дошлите масово недоволствот от високи цени и лоша организация. Или пък просто

отношенията на властта с шефа на панаира

са малко по-сложни от обичайното. Защото докато премиерът правеше комплименти на Георги Гергов в Пловдив, в София министърът на културата разказваше, че ще връща Историческия музей в центъра на столицата, като смята да го настани в ЦУМ. Гергов винаги е отричал тази възможност, но според една от версиите ЦУМ ще е разменната монета срещу цялостното придобиване на Пловдивския панаир от негова страна. През седмицата отбелязахме и 104-тата годишнина от обявяването на Независимостта на България. Във Варна на площада почти нямаше официални лица, кметът, например, се извини със счупена ключица. Тя очевидно е

специфичен медицински феномен,

защото беше пречка както за почитане на Независимостта, така и за явяване на съдебно дело срещу Владимир Атанасов, бивш министър на образованието от НДВС, заради сделки с два имота на "Златни пясъци", в които е намесен и братът на Милен Велчев. Но пък не била пречка, казват очевидци, кметът да уважи сватбено тържество и откриване на нациналната кампания "Бъди инфо". За контузията инфото е, че се дължи на падане от мотор, но не е ясно има ли нещо общо и със състоянието на варненските улици. Тази седмица се оказа последната за поредния варненски вестник. Със закриването на "Твоят ден" вестниците в града остават едва два. Седмицата написа във Варна и поредната съвременна версия на "Гераците" – леля поръча убийството на родната си племенница заради имот, като плати 500 лева за смъртта й на приятеля на дъщеря си. Историята е стара като света, показателното в случая е колко бързо липсата на морал в обществото ни връща към животинските инстинкти и принципа

"пречи ли ти – убивай".

Пак тази седмица просветното министерство обяви, че иска да бъдем единствената европейска държава, в която ведомството само управлява своя оперативна програма в името на проекта "Наука и образование за интелигентен растеж". Целта била "да задържим брилянтните български умове в страната". Според един пасаж на новата образователна програма пък възпитаването на бъдещите брилянтни умове ще позволи на учениците, които завършват седми клас, да говорят добре на чужд език. При по-подробно вглеждане става ясно, че тази част от програмата спокойно може да бъде наречена „Елочка Людоедка”, защото „добре” означава писмено и говоримо боравене с 80 /осемдесет/ думи, от които да се формулират 11 – 12 реплики. Което няма да ни отдалечи много от статистиката за тази година, която показва, че около една четвърт от софийските ученици и почти 78 на сто от децата в малките села са

под прага на минималната грамотност, 

което означава, че могат да се подпишат, но не и вникнат в смисъла на това, което написано. Което ги прави и негодни за пазара на труда. Вече израсналите брилянтни умове са прескочили този проблем. Тези от тях, които учат в Харвад, тази седмица имаха удоволствието да слушат лекция на българския президент, който ги посвети в тайната на личния си успех и ги покани да се върнат в България. Те пък поискаха да няма корупция и политиканстване там, където ги канят. На което Росен Плевнелиев отговори: "Човек като си повярва, и другите започват да му вярват". И се похвали, че в Америка никой не твърдял, че сме корумпирани, само му казвали "Браво". Не така изглеждат нещата според проучването на "Центъра за изследване на демокрацията" и фондация "Фридрих Еберт". Техните данни са, че месечно в България се дават

от два до три пъти повече подкупи, 

отколкото средно в евросъюза – по около 1 500. По-често инициативата за рушвета е на администрацията, а политическите назначения допълнително влошават ситуацията. На този фон своите данни за политическите и икономическите нагласи представи Институтът за социални изследвания и маркетинг. Оптимистите са 15 на сто, 64 процента по-скоро смятат, че правителството облагодетелства близките до тях монополи. Над половината българи не разпознават нито една политическа партия като "своята", 60 на сто мислят, че и следващите избори ще бъдат манипулирани, а 68 процента застъпват тезата на анархистите, че щом изборите не са забранени, значи чрез тях нищо не може да бъде променено. Няма българска институция, която да събира повече одобрение, отколкото неодобрение. На този фон премиерът заяви, че догодина ГЕРБ няма да води предизборна кампания, а само ще показва какво е свършила, а "ако българите имат глави на раменете си, ще могат да преценят". Имаме ли?