Дори във фалирала Гърция българските решения се ползват като икономически Торбалан

Неблагодарността на народа тази седмица достигна неподозирани висоти.

Според едно проучване на НЦИОМ 71% от българите биха дали кураж на децата си, ако те поискат да работят в чужбина, което май не е точно знак за победа на глобализацията. Както и опитите на вътрешния министър да мобилиза 

комсомолците от ГЕРБ да спамят форумите

в интернет с положителни мнения за властта определено не са триумф на компютризирането и свободното слово. По същото време в Братислава групата "Приятели на кохезията" изслушваше българския премиер Борисов и неговите обяснения, че Маастрихтските критерии трябва да станат задължителни, за да се справят всички така добре като нас с кризата. "България е отличник благодарение на българския народ, който изстрада своите ограничения, но занапред нашият икономически растеж ще бъде на базата на сигурна основа", каза в Братислава премиерът, преди сигнал за бомба да разгони приятелите на кохезията. А и кой знае защо, дори във фалирала Гърция българските решения се ползват като

икономически Торбалан. 

У нас като противодействие на наближаващата политическа и икономическа зима властта предписва министрите да "развяват" нявсякъде постановлението за вдигане на пенсиите, за да не забравял народът кой мисли за него. Така поне е поръчал премиерът на заседанието на кабинета в сряда. Пак там премиерът, освен поредните обвинения срещу предшествениците си, дава най-сетне обяснение и на "наглостта" на опозицията, която продължава да го критикува – оказва се, че тя го прави, "разчитайки на моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост". Замунда банана бенд могат направо да си искат авторските права. Тази седмица

през новините минаха две успоредни прави. 

Петър Петров, български моряк от екипажа на потъналия "Коста Конкордия", получи наградата на Европейския парламент за европейски гражданин, защото е помогнал в спасяването на повече от 500 души. В Лондон Мирослав Пенков с историята си "На изток от Запада" спечели международната награда на Би Би Си за кратък разказ. А във Верона най-сетне успяха да заловят и последната джебчийка от ордата българки, тровили лятото на туристите в града на Жулиета. Въпрос без трудност е коя от тези новини е стигнала до останалите европейци и какво си представят те, като чуят „българи”?  Не можем да ги обвиняваме, след като у нас дори речта на историка Пламен Митев не можа да събуди нещо повече от цъкане с език по форумите. А при откриването на академичната година на Софийския университет ректорът на Историческия факултет загърби всякакъв академизъм и дипломатичност и директно заяви: 

"днешна България не е държавата, за която мечтаеха

и се бореха предците ни – Вашите и нашите бащи и деди. Управлявана от некадърни, алчни и корумпирани политици, днешна България е сред най-бедните и най-нещастни държави в Европа… Какво друго прочее може да се очаква от страна, чийто премиер води класацията за най-добър футболист,  а шумно представяна за ВИП персона дама твърди, че столицата на ЕС е Англия?” След което май имаше повече изненадани от неговата изненада, отколкото от фактите.

През същата седмица в същата Алма матер бъдещите философи се сбиха на опашката за записване, току под табелата с работното време на администрацията, която е като извадена от годините на най-мрачния, чиновнически и безинтернетен соц. Излезе и годишната класация на най-добрите университети в света, подготвяна от "Таймс хайър едюкейшън". Тази година

България я няма дори сред първите 400.

През страната мина и поредната мисия на МВФ. От казаното от Катрина Пърфийлд за България през 2012-та става ясно, че гледана отвън, страната е запазила стабилност, съпроводена обаче от слаб растеж, висока безработица и заплаха от външни рискове за икономиката. Констатациите и препоръките на фонда могат да се намерят из икономическите издания, масовите обаче предпочетоха и тази седмица да държат на водещо място последните новини от телевизионния Village idiot pub.

И първата реч на новия американски посланик Марси Рийс мина повече в светските рубрики, макар че нямаше много светска любезност в приоритетите, които дамата посочи като своя първа грижа у нас – „свободата на словото, корупцията и правосъдието, енергетиката”. Още по-недипломатичен беше германският посланик Матиас Хьопфнер, който откри форума на СЕМ за цифровизацията с напомнянето 

какво Оруел нарича журналистика –

"да публикуваш нещо, което други хора не искат да бъде публикувано. Всичко останало е връзки с обществеността." В речта си Хьопфнер напомни колкото на журналистите, толкова и на собствениците и политиците, че медиите в България изпълняват само частично своята задача, а „бъдещето, демокрацията и просперитетът на страната зависят от това дали те ще удържат на предизвикателствата”. Посланикът вероятно не е бил запознат с другата страна на процеса, заради който бе поканен на срещата, но е любопитно какво би казал, ако разбере, че най-бедната държава в Европа ще даде на един собственик на медиен и рекламен бизнес осем милиона лева, за да организира той рекламна кампания на цифровизацията. Процес, за който дори не е ясно кога ще започне, но пък е технологично неизбежен и следователно – 

напълно лишен от нуждата да се рекламира.

Все пак българските медии, дори любителите на физиологичните VIP-забавления, още не са предложили най-новата екстра на Фокс. Тази седмица там излъчиха на живо самоубийство. Но пък през седмицата наш вестник с претеции за сериозност ни предложи минута по минута дневното разписание на една жена, обвинена преди години в убийството на детето си и оправдана поради психическо заболяване, което не е точно редно, морално и законно. А сочните обяснения как репортерът разяснява на всички неосведомени съседи, че „това е жената, която....”, си е чисто издевателство. Така че вероятно и самоубийствата на живо предстоят, най-малкото защото отвличат особено успешно вниманието от битовата проза, така опасна за политическия рейтинг. След нелепия рап скандал разбрахме, че „политическият шум е много абсурден”. Каза го Георги Лозанов по повод Мишо Шамара. Обаче беше късно – ГДБОП явно хареса този евтин начин за самореклама и 

привика Христо Стоичков на разпит.

Феновете на Камата изчакаха десетина минути след влизането му и опушиха стените с димки, а вътрешният министър продължи серията брилянтни изречения с пояснението, че Стоичков е правил "някакви изказвания за черното тото в публичното пространство и това е нормално и обичайна процедура, когато гражданин или представител на институция излезе и заяви публично, че има данни, с които разполага и които би могъл да сподели". Иначе казано – всеки, който си отваря устата на публично място, може да бъде привикан да се обяснява на властта. А тя тази седмица май загуби един горещ рап фен – Гошо от Почивка изведнъж обърна плочата и посвети новия си шедьовър "Свободата на словото" на Сарафа и Мишо Шамара. Но пък се заражда ново приятелство – из Фейсбук плъзнаха снимки на президента Плевнелиев с Криско. Политикът с безадресна усмивка е гушнал момчето, което твърди, че е справедливо да се крадат коли и пее разни мили неща, като "Откакто си се родил,

все Бай Ганьо си бил – пълен дебил".

Колкото до Мишо Шамара, тази седмица той каза доста неща, които би трябвало отдавна да са казани от други хора, мислещи за себе си като за стожери на обществото. Може би ако обществените стожери преди време не бяха заети да пипат мускула на премиера, тази седмица Мишо Шамара нямаше да има основания да отцепи в ефир обръщението си към него: "Брат, искам да те питам - сега като ни гледаш по всички телевизии, сега драйфа ли ти се от нас? Е, през цялото време на нас пък ни се драйфа като те гледаме тебе".

Набрал скорост, Шамара мина и през темата на седмицата – "Белене". "Някой някога е взел едни комисионни, идва новото управление и иска нови комисионни, търсят се нови инвеститори и се прее...ват старите, за да вземат нови комисионни и общо взето от цялата работа българинът го д..ха, което е очевадната истина". Не е точно брилянтен политикономически анализ, но пък се покрива с прекалено много други

гласове, които не са точно от "гетото".

Защото не друг, а ядреният експерт Георги Касчиев, казва същото, макар и по-възпитано – "Появата на инвеститор за "Белене" е някакъв балон – не става въпрос за реални намерения за строеж на централата, а за далавера". И не е ли същото казаното от Мъри Матиовски – единственият потвърдил, че е виждал оферта на беленските инвеститори. Изявлението: "Бих имал дълбоки съмнения, ако бях на ваше място. Строенето на атомни реактори е огромно начинание, а тези господа нямаха никаква идея за това, което ни предлагаха на нас" - е просто учтивият канадски облик на българското рапърско изригване.

Последното предупреждение – на новата американска посланичка, очевидно пратена у нас по енергийна линия, че проучване на инвеститора е необходимо, сложи край на тази глава от сагата и премиерът побърза да обяви, че съдбата на този стратегически обект ще се решава на референдум. 

Пушилката скри няколко въпроса – 

как изведнъж гьолът пак стана печеливш; наистина ли Борисов не е виждал и чувал кандидатите да го купят; какво го накара да прекрати договора за "Белене", вместо да изчака още три дни до изтичането на анексите, за да не плащаме неустойка на руската фирма; какво означава "държавата няма да има никакви ангажименти и участие в бъдещата АЕЦ" – че за нас са само рисковете – екологичните и терористични; и най-вече – не маскираме ли с "Белене" заплахата да претъпим още по-големи загуби от сделката с "Южен поток". Отговорите вероятно ще получим едва когато стане прекалено късно, за да имаме полза от размисъл върху тях.

Докато отговорите около стратегическите въпроси се бавят, заменени от репликата за референдума, процедена, докато премиерът откриваше ремонтираното площадче пред входа на Царевец, се натрупаха и други въпроси. Уязвен от непрекъснатото връщане към самолетната тема, премиерът заяви: "Как осигурявам моята сигурност – 

това си е моя работа" 

Дългата версия гласи: "Милиони, милиони, милиарди ние сме спестили на държавата. Десетки тонове наркотици сме задържали през последните месеци и как ще си осигурявам преминаването, защото виждате, че аз всеки ден съм в някой град или село, и трасетата, по които преминавам, как си ги осигурявам или кога ги прелитам и по какъв начин, на никой не считам за нужно от моите врагове да ги уведомявам предварително". Което обаче не променя факта, че работа на този, който плаща сметките, е да се интересува от това за какво плаща. А въпреки навика на премиера да ползва "аз" по-често от полезното, не той дава парите за охраната си. Ако пък го пазят външни хора, наети с лични средства, въпросите направо са за друга институция.

Не само местните журналисти успяха да ядосат премиера тази седмица. Анди Грийнбърг, водещ репортер на "Форбс" пусна на пазара новата си книга "Машината, която убива тайни". В нея за премиера е казано:

"сенчест квартален здравеняк, замесен в съмнителни дейности".

И ако мнението на един отделно взет репортер може да се подмине, по-трудно ще е да се заобиколи искането на Европейската комисия да спрем проекта за над един милион лева за развъждане на благородни елени и глухари край Етрополе. Не че Брюксел изведнъж се е настроил анти-еко, просто благородният елен е част от списъците с ловни трофеи, а не на защитените видове, а глухари край Етрополе не се въдят. Освен ако не са част от ловното стопанство "Елен", собственост на Елеонора Димитрова. Която пък е майка на Емил Димитров, който има навика, като иска да гледа мач, да си поръчва правителствения самолет.

Тази седмица, докато още ходехме на плаж, започнахме да чуваме и коледни камбанки. Земеделският министър Найденов обеща "Коледа с истински промоции на евтини храни”. По типичния си начин министърът се заплете в обясненията дали не е 

"министър на поскъпването"

и дали има замразяване, промоция или просто държавен натиск върху големите вериги, съчетан с наливането на малко пари за реклама в две печатни издания, които сериозно потънаха в резултат на политически и икономически врътки на шефовете си.

През седмицата излязоха и първите разчети за бъдещия бюджет 2013. Независимо от обещанията и обясненията за приоритети и важности, преводът от езика на цифрите показва – полицията е важна, армията е важна, президентът е важен. Здравеопазването и образованието – не толкова. За първите има увеличение в бюджета спрямо тазгодишните разходи, за вторите парите са по-малко. Обяснението е, че част от парите се прехвърлят на други ведомства със същите функции. Остава да се изчисти малкият проблем от появата на лекарствени надценки от по 300 – 400 процента при подобни прехвърляния. А здравната министърка и посрещачите й да се разделят с навика си ден преди милата визита да създават зони за сигурност като в Кербала и да пращат болни и хемодиализирани да ходят пеш. Във Варна обещаната

новина за запълване на Дупката не се чу. 

Ввместо това, въпреки щедрите летни обещания как Георги Гергов е патриот и до есента проблемът с терена ще е решен, тази седмица се стигна до ново двуседмично удължаване на срока, оповестено от Симеон Дянков.

На туристически форум край Варна финансовият министър изрази и недоволство от местната администрация, която била "с ниска инициативност". А когато дни по-късно представи идеята си заплатите в страната да не са еднакви, Дянков даде следния пример: "за 310 лева минимална заплата в София, Пловдив или в Бургас не работи почти никой". Варна е извън списъка, а имаше време, в което името й идваше веднага след това на столицата в такива разговори. Кметът ни обаче тази седмица беше зает главно да обяснява медицинския 

феномен "шест месеца със счупена ключица".

Пак тази седмица "Икеа" преживяха стреса да видят как с помощта на компютър арабските цензори бяха превърнали каталога им в образцов ислямски свят без нито една жена. А генералният секретар на Организацията за ислямско сътрудничество Екмеледин Ихсаноглу най-официално и отговорно поиска обидите по адрес на Мохамед и почитателите му да бъдат обявени за език на омразата и забранени в цял свят.

У нас войнстващият пловдивски митрополит Николай зачеркна цялата идея за възпитанието, като обяви, че образователното министерство ще носи вината, ако българчетата са невъзпитани, безнравствени и неморални, защото оттам са забранили въвеждането на вероучението като официален учебен предмет. Вероятно ако държавата плаща за задължителното преподаване на религия, това ще има по-добър възпитателен ефект, отколкото ако църквата организира неделни училища за желаещите за своя сметка. На този фон се промъкна новината за новопосветения мюсюлманин, поискал да има

отделна стая за молитви

в светското училище, в което сам е кандидатствал. И никой не трябва да се заблуждава, че предстоящото решение на Комисията по защита от дискриминация ще даде решение само на конкретния казус. Защото фундаменталистите – и в религията, и в политиката, все повече ни създават усещането, че самата реалност оскърбява чувствата им.