А нямахме ли ние най-много полицаи на глава от населението в целия евросъюз? 

Тази седмица на единия край на България – в Силистра, поредните кучета изядоха поредното дете.

Възмущението дори не стигна до водещите заглавия, запазени - извън това, което минава за политика - за припадъците на виповете и

снимките на премиера с отегчени холивудски звезди

На другия край на България – във Варна, на друго дете отказаха даденото от закона право на еднократна помощ след раждане. Защото майка му починала малко след раждането. За жената, която отговаря за социалните проблеми в града, това е „казус”. И има нужда от близо седмица за проверяване, след като вече е получена жалба, съвестно описваща законния брак на покойната с бащата на детето, факта на смъртта и останалите бюрократични подробности, които иначе биха могли да се използват като параван за „решаването” на „казуса”. А край Нови хан, там където снимат високобюджетните и нискоинтелигентни въдици за телевизионно внимание, едни други деца – на отец Иван, гладуват. И с това, че изобщо допускаме да ни случват подобни неща,

ударихме поредното си обществено дъно

Затова и ситуации като тази с бързия влак от два вагона, взел разстоянието Пловдив – София за повече от четири часа, при това натъпкан като в индийски филм, не са нищо повече от повод за виц. Пак във Варна по-малко от два дни се радвахме на графитите по стената на Кукления театър. После неизвестни вандали старателно и методично замазаха с бяла боя лицата на нарисуваните кукли. "Какво да кажем на децата? Деца, няма надежда?", попита шокираната директорка на театъра Вера Стойкова. Вие можете ли да й отговорите?  Можете ли да отговорите и на русенските родители, които ходят да си прибират децата от училище, за да им осигурят закрила от активно дебнещите до оградата проститутки? А нямахме ли ние

най-много полицаи на глава от населението

в целия евросъюз?  И какво ще кажат те на хората, които видяха как се краде белязан велосипед, преминава тържествено пред десет камери на софийското видеонаблюдение и накрая се оказва, че крадецът не може да бъде разпознат заради качеството на записа? През същата седмица стана ясно още, че и през следващата година учените в БАН ще се радват на два месеца принудителен неплатен отпуск заради липсата на пари. Така картината все повече изглежда като част от онези 80 капричос на Гоя, най-известното от които е графичното откровение

„Сънят на разума ражда чудовища”

Във Варна тази седмица стана съвсем осезаема заплахата от срив в болниците, защото работещите в Кръвния център заплашиха групово с оставки. Причината – оставени са със заплати около 500 лева. На колегите им от спешната помощ обаче тази седмица направо можем да им завидим – заплащането на нощния им труд скочи двойно. Цифровото изражение изглежда така – час дежурство, наситено с адреналин, вече ще плаща не по 50 стотинки, а по левче. Не липсваха и други добри примери – по време на общинската комисия по собственост, например, от администрацията поискаха да не се качва наемът на лъскав крайбрежен ресторант, защото спортуващите край плажа трябвало да имат къде да похапнат след натоварването. Съветниците обаче не бяха толкова социално настроени и предпочетоха да си получат парите за адекватен наем от заведението. По-освободено мислене демонстрираха колегите от културната комисия, които често имат навика да режат финансиране на различни проекти. Този път обаче без никакви коментари те се съгласиха да спонсорират с бюджетни пари

високохудожествените културни прояви

по избирането на мистър Варна и принцеса на Варна. Най-озадачени бяха в комисията по архитектура, които спешно трябваше да гласуват проекти за 750 хиляди лева безвъзмездно еврофинансиране с последен срок за подаване в края на октомври. От общинската дирекция по европроекти обаче им представиха едни проектопроекти, които не били точно тези, с които ще се кандидатства, но който иска – можело да ги разгледа. Най-доволен в общината се показа кметът. Кирил Йорданов замина за София за края на седмицата, както сам се похвали – по личната покана на премиера Борисов, за да посети заседанието на Министерския съвет, където ще се обсъждат важни за Варна проекти. Явно обаче обсъждането ще е друг път, защото тази сряда в стенограмите от заседанието на кабинета за

Варна се споменава веднъж –

докато здравният министър обяснява, „че 150-те милиона, на които Министерство на здравеопазването е бенефициент, вече са стартирали всички проекти. Във Варна стартирахме, през тази седмица стартираме в Плевен, Русе, Велико Търново.” Докато варненският кмет чакаше да дойде ред за Варна в софийските разговори, в града най-четено беше интервюто на депутата от ГЕРБ Павел Димитров, в което той обвини местната власт в липса на активност. „Щом моят премиер казва, че Бургас изпреварва Варна, аз му вярвам. А и то се вижда, че като че ли има застой в развитието на града. Трябва ли всичко да се замазва, когато има грешки и пропуски? Нещата трябва да се казват, дори и на кмет от ранга на Кирил Йорданов. И аз очаквам това да доведе до корекции.”, твърди човекът, който би трябвало да стои зад политическия избор на „своя” премиер.

Спомените от
кметските номинации и водевила край тях

обаче са прекалено пресни, за да го очаква някой наистина. Два дни след пространното интервю на Димитров на същото място беше лансирана и поредната версия за „Преслав” 26 - че обявилият пенсионирането си вицеадмирал Пламен Манушев ще се върне във Варна като областен управител. Очевидно предизборното ритане по кокалчета и други болезнени места вече навлиза в явна фаза. Подобни материали обаче едва ли могат да претендират за място в музея на журналистиката. За разлика от прессъобщението на Министерския съвет, копирано едно към едно в куп медии и така издигнато в ранг „новина” – за „работната вечеря” на министър-председателя Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов с Робърт де Ниро и Джон Траволта. На подробностите в текста, на патоса и на липсата на всякаква професионална хигиена може да

завиди и най-безскупулният самодеен дописник на „Работническо дело” от 50-те

Но „новината” спокойно може да влезе в музея на журналистиката като доказателство, че пътуване назад във времето е възможно. В името на популярността не само премиерът се снима в любимата си поза „Борисов души де Ниро”. Вицето му Цветанов се нареди да тича преди атлетите от световното първенство по полумаратон у нас и се опита да засенчи както честването на 20-годишнината на състезанието, така и факта, че Каварна спечели домакинството в надпревара с Ню Йорк. Външният министър Младенов пък беше недоволен, че присъства в новините и побърза да обяви въпросите около

агентурното минало на баща си за
„комунистически заговор”,

а всички, които питат – за участници в него. На този фон не е много изненадващо, че след поредните частични избори из страната ГЕРБ няма много поводи за радост, а партийните и депутатски планове на Светослав Витков, много по-известен като Светльо от „Хиподил”, започват да изглеждат разумни и достижими. Тази седмица стана ясно още, че задграничните пътувания на президентската двойка, макар и без особен външнополитически ефект, вече са стрували на бюджета над половин милион лева. Волен Сидеров доказа, че когато искаш да засвидетелстваш чувства на Путин, дори парите са без значение – след като Парламентът отказа да го командирова в Москва, той си платил сам пътуването. А излизането на Жан Виденов от дългото мълчание съживи както не дотам точната представа за него като премиера – безсребърник, така и

заблудата, че е достатъчно
водачът да е скромен и да не краде

и никой друг в държавата също няма да го прави. Засега сме далеч от тази позиция. По доста брутален начин ни го казаха от ARD. Германската държавна телевизия пусна репортаж за България, в който основната идея беше: подкуп, пари в плик или под масата, корупция, дори и по най-високите етажи? В България това е най-лесното нещо. Трудно можем да спорим, след като в същата седмица, в която на германците припомняха скандала „Мишо Бирата”, ние вече имахме други поводи за коментар. Поредната промяна в Закона за устройство на територията, например. С нея право да узаконят строежите си получават и тези, които са строили незаконно до 31 март 2001. Прогнозите са, че това няма е последното удължаване. А също така констатацията на временната парламентарна комисия, която трябваше да ни каже защо някои плащани от

държавата лекарства
бяха увеличили цените си с 400 процента

Комисията е открила, че между приемането на закона за здравната каса и правилника за прилагането му са минали осем месеца – време, използвано за утвърждаване на новите високи цени. Все пак комисията отбелязва не колко е струвало това на бюджета и на болните, а друго – все пак „замисълът на прехвърлянето е бил благороден”. И от добро намерение на добро намерение някои хапчета надскочили цените си няколко пъти. Почти по същия начин прозвуча и обяснението на пресслужбата на Министерския съвет за увисналата страница на правителството – „сайтът на Министерския съвет е блокирал, но не е хакнат", иначе казано – „в сайта не може да се влезе, защото много хора се опитват да го направят едновременно и той блокира”. И, разбира се, в пресслужбата никой не вярва, че това има нещо общо с призива на „Анонимните" точно по това време да се атакува сайта. Всъщност, изчезването на министерската страница предизвика медийни дописки.

Истинската тревога я докара изчезването на „Замунда”

На все по-масирани атаки са подложени и всички, които се опитват да четат новини. След кратко затишие в медиите отново се появи сестрата на премиера, този път за да ни разказва приказки за „малкия Бойко”. Така разбрахме, че бившият главен секретар на МВР, бидейки на 11, обичал да задига семейния автомобил и очевидно не е имало кой да го вкара в правия път, след като го е правил неведнъж. А научният подход на „малкия Бойко” не се е променил особено и досега – ако преди „малкият” е закопавал вагончета, за да поникне влакче, сега „големият” пробва същото с държавата. Влакче, между другото, не е поникнало. Ако вярваме все още на социологията –

и с държавата не му се получава

Първо с кофата студена вода се появиха „Алфа рисърч” и оповестиха – за пръв път от началото на мандата почти половината българи – 45 на сто, заявяват, че не вярват на кабинета. Пак за пръв път в съотношението доверие/недоверие към Бойко Борисов преобладават негативните оценки – 32 към 37 процента. А икономическата, социалната, здравната и подоходната политиката на правителството събират 70 на сто недоволство. Разбира се, на барикадата веднага се втурна еталонът за журналистика Николай Бареков и оповести, че всичко това е манипулация, защото при правилно четене на данните спадът на доверието – от 21 на 18 процента, е „в рамките на социологическата грешка”. Добро обяснение за подобен тип реакции дава една изложба, подредена тази седмица - "Материал" на Люба Халева. В нея Бойко Борисов /както и Тодор Живков, между другото/, е

в ореол от вилици и лъжици

Авторското обяснение е, че ореолът е създаден от всички, които очакват Борисов да ги нахрани. Колкото до социологията, малко след „Алфа рисърч” данни публикува и НЦИОМ. Там недоволните от кабинета са 55 на сто, но и тук Борисов губи народната любов, макар и с по-малко – доволните и недоволните са 45 на 46. И само МБМД засега брани честта на премиера с данни. Тази седмица се очертаха и параметрите на новото забавление – референдум за АЕЦ „Белене”. Президентът се вълнува от формулировката на въпроса, премиерът – напротив, обяви съгласие с всичко, което БСП иска да попита. Липсва само една важна подробност – колко ще струва допитването. Защото в изречението „Цената на „Белене” е ...” на мястото на многоточието цифрите тръгнаха от 5 милиарда и стигнаха до 22, а когато ние ще трябва да платим всичко до последната стотинка,

цената на референдума изобщо
не се ограничава с онези 20 – 30 милиона,

които евентуално ще бъдат похарчени за агитация и бюлетинки. Но пък когато всички непрекъснато се занимат с числа, в които има по девет нули сред първата цифра, не остава много време за някои други числа. Като 20 – толкова процента е младежката безработица у нас по данни на заместник-министъра на труда Зорница Русинова. Или 35 – 40. Толкова пък е нормата на печалба у нас – срещу средно 18 на сто за Европа, според Драгомир Стойнев - председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика. Или пък 2.7 – само с толкова са поскъпнали хранителните стоки за един месец от август до септември. Но пък имаше и добра новина – токът щял да поевтинее от първи юли догодина. Това може да стане, ако НЕК успее да намали изкупните цени за ТЕЦ-овете, като евентуално убеди собствениците им да се откажат от изгодните за тях 15-годишни договори и тогава щяла да се отвори „потенциална възможност” цената на тока да падне. И тогава

токът ще поевтинее

Ще се вдигнат и пенсиите. Ако вярваме на директора на Националния осигурителен институт  Бисер Петков обаче, за да заработи системата както трябва – тоест пенсиите да се плащат само от осигурителната система, вноските ни трябва да станат двойни. Това едва ли ще ни притесни – по данни на проучване, поръчано от банка, финансовото ни богатство на ниво  домакинствата се е увеличило с 12 процента, макар че останалите показатели сочат друго – свито потребление. Скучната материя едва ли е занимавала властта тази седмица. освен всичко друго „Бистришките тигри” имаха мач и драматично не успяха да вкарат гол на "Велбъжд" Кюстендил, което поставя под заплаха първото им място. Сега кюстендилските феновете хем се радват, че са удържали не кого да е, хем са притеснени –

раздразнили са главния „тигър”

Който мисли обаче не само за собственото си футболно удоволствие, а е възложил на финансовия министър да „съдейства" на обществената БНТ за излъчването на така нареченото дерби ЦСКА – „Левски”. Ако сте пропуснали, въпреки качеството на нещото „български професионален футбол”, от телевизиите се очакваше да платят като за световно първенство, за да го излъчват от напълно непригодни за целта места. След отказа им настанаха пазарлъци, поради които грозните футболни сцени освободиха място за по-приемливи програми. Тази сряда обаче, след няколко обещания и закани, че „премиерът ще оправи работата”, министър председателят действително отделя цяла точка от дневния ред на правителственото заседание, за да настоява да се уреди излъчването на конкретната среща, но и на „всички, които Националната телевизия има интерес да излъчи и клубовете са съгласни” и, което е още по-любопитно –

„ние ще ги подпомогнем”

И ако на футбола е отделена цяла точка от заседанието, в стенограмата думата „лихви” се среща веднъж – когато Симеон Дянков мимоходом споменава предстоящото въвеждане на данък върху лихвите от депозити. Темата определено беше номер едно за седмицата след като Дянков се спря на версията „лихва ще има” и дори заяви, че ако няма, бюджетът за догодина няма да му излезе. Поне отсега става ясно, че за 2013-та властта ни е приготвила зрелища. Без хляб, да не говорим пък за пасти. Този път скочиха и част от банките, които в началото на седмицата бяха доволни. Тогава Конституционният съд постанови, че омбудсманът няма основания да иска промени в бързата процедура, по която банките си връщат кредити – само срещу съответния „документ” и без съд или представяне на доказателства,

банката има право да ви прати съдебни изпълнители

После обаче започна обсъждането на Бюджет 2013. След срещата със синдикатите Константин Тренчев съобщи за уверенията на Дянков, че „няма сериозно намерение да въвежда диференцирана минимална заплата”, просто идеята била пусната, за да се види реакцията стрямо нея. После започнаха да излизат нови пенсии, нов осигурителен доход, нова минимална работна заплата, а оттам и нови осигуровки. Едно от малкото плащания, които не се променят, е помощта за гледане на дете след първата му година. Тя остава 240 лева. Официално оповестената линия на бедност у нас е 241. Според НОИ ниското обезщетение стимулира майките да се върнат на работа, за да не губят професионалната си пригодност, а и за децата било по-добре, защото отрано се социализирали. Може би директорът на НОИ ще поеме и риска да представи лично тази версия пред някоя група майки, които много

искат да си социализират децата и да се развиват

професионално, но единствената им възможност е наемането на гледачка, което излиза доста над 240 лева. И накрая на коментирането на бюджета отново бе потвърдено, че лихва върху депозитите ще има. Нищо, че преди по-малко от месец Дянков твърдеше, че такава идея изобщо не е обсъждана. Десният американски възпитаник изведнъж заговори за справедливост в икономиката, която била по-важна от финансовия ефект. Половината ГЕРБ беше впрегнат да обяснява икономическата целесъобразност, социалната справедливост и минималните суми, които всъщност ще се плащат върху парите, вкарани на влог в банките. Но както и Клинтън обичал да казва на огледалото си – „Икономиката, глупако”. А икономиката иска предвидимост, сигурност и стабилност. Лихварските лашкания на Симеон Дянков загробват и трите,

независимо дали ще ни вземе 4 или 4 000 лева

данък. Защото парите във влоговете или са от доход и той вече е обложен, или не е обложен, но това вече е проблем на други служби и закони. Защото въпреки цитираните колосални суми на спестяванията в над 12 милиона влога, над 9 милиона от тях са до хиляда лева. А към 600 човека държат останалите милиард и половина и това очевидно са корпоративни пари, маскирани като лични влогове. Но това пак е предмет на други служби. И защото уж има банкова тайна, но когато клиентът, или по-вероятно банката, бъдат задължени да направят 10 процента отчисления за данъка, от нея не остава много. И не се съмнявайте – банките веднага ще изчислят колко разходи им създава това и точно с колко вида нови такси ще си ги покрият. Така че който е скътал малко пари за „всеки случай”,

по-вероятно ще ги върне под дюшека,

с което ще стимулира още повече домовите крадци, телефонните измамници и друга подобни „неизвестни извършители”. А за останалите съществуват места като Бахамските острови, Сейшелите и Вануату, където гледат с широко затворени очи делата на хората, готови да вкарат в офшорните им зони няколко милиона. На практика постъпленията се изчисляват на пренебрежимо малка сума спрямо ефекта, който създава вкарването на нов данък без обсъждане, без предупреждение и дори без да се информира БНБ. Паралелно с прогнозите за реакциите след въвеждане на данъка, разбира се, вървят и залаганията кога точно идеята ще бъде пратена там, където са акциза върху ракията, ДДС-то от 22 процента, закриването на болници, местено на митници, поправката „Витоша ски”, опитите за присъединяване към АСТА и „регионалните” заплати. Но

поредният сигнал, че
тук нищо не е предвидимо

и подлежащо на планиране, остава. Тези дни едно седмично издание разказа за новия източник на възторг на премиера. Докато Борисов откривал новия площад пред крепостта Царевец във Велико Търново, дошли каскадьорите с конете. Та според изданието премиерът си тръгнал от старата столица с едно чудене – как едно време службите са охранявали 17-те царе и 22-та патриарси, управлявали от Царевец. И с една идея, породена от възхищението му от расовия жребец Калоян – дали да се замени съвременните машини на охраната с такива красиви животни. Може би ще е добре някой да обясни, че на Царевец царете и патриарсите са управлявали предимно един след друг, а не заедно, което верятно е улеснявало охраната. И по-важно – някой да посвети премиера в  английската история. Ние само ще трябва да сме купили Калоян, преди той да стигне до етапа: „Давам царство за кон.”