При хората между 40 и 49 г. без брак живеят едва 16 на сто, а при българите над 50 г. - 14 на сто.

Прословутата най-малка клетка на обществото - семейството, е на път да отиде в историята, пише в свое лично мнение Стела Стоянова във в. "Стандарт".

Бракът все по-често е "бялата лястовица" в обществото ни, става ясно от данни на Националния институт за изследване на населението и човека при БАН.
Цифрите от последните две преброявания у нас - през 2001 и 2011 г., разказват как се е пренаредил пъзелът на българското семейство не за векове, а само за някакви си 10 г. За този период делът на сънародниците ни, избрали да сключат брак, е намалял с 10 на сто. До 2001 г. 54% от българите са предпочели да чуят Менделсон, но през 2011 г. хората, стигнали до олтара, са намалели до 44%. В същото време се е удвоил броят на онези, които са избрали уюта на съвместното съжителство без брачни клетви - съответно и без утежняващи живота бракоразводни процедури. От 4 на сто, признали, че живеят заедно без сватба през 2001 г., миналата година това вече са 8% от българите. Според Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека обаче, подобни двойки се разпадат много по-често отколкото далите сватбен обет. Съответно - на децата, родени от тези бракове, много по-често се налага да преодоляват проблемите около раздялата на мама и татко. Както и да се справят с психологическия стрес от редките срещи с единия от родителите след раздялата на двойката. А броят на малчуганите, родени извън брака, расте - само през 2010 г. 54 на сто от всички родени деца са проплакали преди мама и татко да чуят Менделсон. Засега по-висок е процентът на подобни раждания в големите градове, изкушени от последния цивилизационен писък, отколкото по селата и малките градчета, където все още в по-висока степен господства патриархалният морал.
Учените са установили и любопитна възрастова статистика за хората, които предпочитат да заложат на "честна дума" в отношенията с любимия. Около 70 на сто от двойките, които живеят без брак, са между 16 и 39 г. С увеличаването на възрастта делът им намалява драстично - при хората между 40 и 49 г. без брак живеят едва 16 на сто, а при българите над 50 г. - 14 на сто.
Самият брак също е подложен на трансформации. Все по-често нашенецът бави и сватбата, и раждането на първото дете. Не е ясно дали заради криза или кариера, но
младите булки вече казват
"Да" на 26,9 г.
при положение че през 2001 г. са се отправяли към олтара на 24,8. По-кратко време трае и самият брак, доколкото мнозина от българите избират да се преместят в статистиката на разведените около 40-49 г. Над 50 на сто от нашенците с разтрогнат брак се вписват в тази възрастова граница. Според Христова решението да сложиш кръст на семейния си живот на тази възраст се определя до голяма степен от факта, че в този период човек усеща, че е преполовил зрелостта. Това го кара да преосмисли житейските си планове и задачите, които си поставя за оставащото време от живота си. Други специалисти свързват края на брака в този период и с порастването на децата, които много често задържат двойката заедно, дори и когато съвместният живот се е превърнал просто в навик.