Собствениците се месят в редакционното съдържание, има насаждане на страх чрез натиск върху журналистите и корупция

Върху журналистите редовно се оказва икономически, политически и редакционен натиск.

Това са изводите от изследването "Балкански медиен барометър" на Фондация "Фридрих Еберт".

Резултатите са събрани чрез дискусия с журналисти, представители на неправителствени организации и медийни експерти. Целта е да се погледне медийната среда у нас отблизо след десет доклада на международни организации от последната година и половина, които показват сериозни проблеми.

Оновни проблеми са намесата на собствениците в редакционното съдържание, налагането на теми табу, насаждане на страх чрез пряк или непряк натиск върху журналисти, както и наличие на корупция, която често не е с финансов израз, а има формата на символичен бартер - медиен комфорт на управляващите с гарантиране на едни спокойни условия за развитие на медийния бизнес.

Изследването е разделено на пет основни групи теми, които са оценявали участниците с оценки от 1 до 5.

Първата област е свободата на изразяване. Формално налице е една добра защита - добро законодателство, добра нормативна база. Всички нормативни документи на ЕС в сферата на медиите имат изражение у нас.

Законите обаче много трудно намират място във всекидневната работа на медиите. Като негативни страни в сферата на свободата на изразяване са отнесени ролята на правителството, трудният достъп до обществена информация, както и липсата на медийно законодателство, което да произтича от качествени консултации между държавните институции, гражданите и групите по интереси.

Втората сфера е разнообразието и устойчивостта на медийната среда у нас. Както разнообразието, така и качеството са силно дефицитни. Повечето медии, макар и да предлагат много съдържание, то е булевардно - жълтото доминира над сериозното, обясни медийният експерт Орлин Спасов.

Като проблем се отчита и неравнопоставеността в разпространението, особено за всекидневната преса. Концентрацията на медийната собственост е сериозна заплаха за медийната среда

Положителни оценки е получил достъпът до широк спектър от източници на информация, липсата на ограничения от държавните власти за достъп на гражданите до медийните източници, както и безпристрастното отразяване на гласовете на мъжете и жените.

Данните показват, че правителството се възползва от ролята си на рекламодател, за да се намесва в редакционното съдържание.

Третата област на изследването разглежда регулацията на обществените медии. "До момента медийното законодателство често е било жертва на безбройни изменения и допълнения", каза Спасов и добави, че част от тях са имали "открит лобистки привкус".

Като негативна страна е отчетен принципът на назначаване на представители в Съвета за електронни медии - чрез квоти на парламента и президента, като в тази форма се оставя известно пространство за политическа обвързаност.

В страната като цяло липсва политическа воля за промени в медийното законодателство. Като положителна тенденция изследването отбелязва, че обществените медии БНТ и БНР запазват сравнителна безпристрастност на фона на останалите медии.

Четвъртата изследвана област са професионалните стандарти. "Етичният кодекс не е подписан от представители на най-тиражните издания", заяви Орлин Спасов.
Отрицателно е оценено наличието на пристрастия в много редакции, налагане на теми табута за определени сюжети и личности.  "За сметка на разследванията автоцензурата процъфтява", добави той.