40 на сто от децата в шести клас четат, само ако това е необходимо

Как компютърът победи четенето на книги е темата на авторски коментар на Стела Стоянова във в. "Стандарт".

Мишката победи книжката. При това - с много висок резултат. 45,9 на сто от децата в шести клас прекарват повече от 2 часа пред компютъра с цел развлечение. Едва 8,4 на сто от тях обаче посвещават същото време на четенето на книга. Данните са от проучване на фондация "Заедно в час" и Центъра за контрол и оценяване на качеството на училищното образование.
 

Изследователите са направили интересни паралели между отношението на хлапетата към книгата и резултатите им на училищните тестове. Нарочно са подбрани ученици в шести клас, защото това е възрастта, необхваната от никакви международни и вътрешни оценявания. Обикновено на такива се подлагат децата в 4-и, 7-и и 9-и клас. Статистиката обаче редовно подминава шестокласниците, защото те са в средата на прогимназията, не подлежат на външни оценявания и проблемите около тях най-често остават скрити.

От проучването става ясно, че 40 на сто от децата на тази възраст четат само ако това е необходимо. Приблизително същият процент ученици - 44 на сто, отварят книга само ако търсят конкретна информация. Близо 1/5 от шестокласниците не успяват да завършат една книга, било защото трудно се съсредоточават и не могат да четат повече от няколко минути, било защото нямат нужното търпение, за да стигнат до края на четивото. 18 на сто от учениците в шести клас смятат четенето за напразно губене на време. Едва половината от всички ученици на тази възраст обичат да се ангажират с дейности, свързани с книгата - за 46 на сто тя е подарък, който ги прави щастливи. 53 на сто обичат да посещават книжарници. 34 на сто обаче никога не са стъпвали в библиотека, за да си вземат четиво извън учебната програма. Около 23 на сто никога не са чели за удоволствие, а 56 на сто от децата го правят по-малко от час дневно.

Момичетата са по-активните читатели във възрастовата група на шестокласниците. Два пъти повече са девойчетата, които обичат да прелистват страниците на любим роман, отколкото юношите, които биха склонили да заменят играта с четиво.
Интересно е как навиците в четенето се отразяват на оценките от тестовете, които децата решават. Хлапетата, които не четат за удоволствие, са показали с 29 точки по-нисък резултат от тези, които отделят 2 часа и повече на любимо четиво. Това обаче е само на изпита по български език, който изследователите са провели. За сметка на това се оказва, че между четенето и оценките по математика няма пряка връзка. Там дори се очертава нещо като обратен модел - хлапетата, които не четат, и онези, които прелистват книги над 2 часа, са показали приблизително еднакви резултати. При това - по-ниски от тези на останалите си връстници, четящи около час.

Проучвателите са установили, че интересът към четенето у учениците намалява с годините, съпоставяйки отговорите на шестокласниците с тези на деветокласниците, участвали в международното изследване PISA. Съпоставка на данни от 2000 и 2009 г. показва, че през 2009 г. учениците четат с по-малък ентусиазъм и отделят по-малко време за четене, когато това не се изисква от училището. Посочено е обаче, че това е не само българска, а и световна тенденция. Колкото до четенето с мишката - май още никой не е изследвал как учениците ползват компютъра и колко време посвещават на чата, забавленията или търсенето на нова информация за света.