Кончината на акад. Додунеков е нещастие и малшанс за  академията.

Преди време се появиха твърдения, дискредитиращи главния научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров - че работи на четири трудови договора, че сборът от възнагражденията му по тях е 4330 лева и др.,пише "Стандарт" и публикува интервю с професора.

- Проф. Хаджитодоров, стана ясно, че част от институтите на БАН  излизат в двумесечен неплатен отпуск. По-лошо ли е положението от миналата  година?

 - БАН е в тази ситуация вече трета година. Последните 3 г.  бюджетът ни е 59,7 млн. лева. Тези пари са крайно недостатъчни. Те са около 60  на сто от необходимата сума за едно нормално функциониране на БАН, при това в  режим на строги икономии. С тези пари имаме възможност да плащаме не повече от  10 месечни заплати. Затова институтите или излизат в два месеца неплатен отпуск,  или минават на намалено работно време. Обикновено този неплатен отпуск не се  взема в последните два месеца, а е равномерно разпределен през годината - по  четири-пет дни месечно. Имаше институти, които тази година разчитаха, на базата  на някои контакти с президента и с министри, че може би ще има корекция на  бюджета ни. И оставиха ползването на тези неплатени отпуски за последните  няколко месеца. За съжаление увеличение на парите за БАН нямаше. Така че те ще  бъдат принудени да излязат в отпуск, ако не до края на годината, то да ползват  по 15 дни отпуск следващите два или три месеца. Но искам да ви успокоя, че  институтите, които извършват общонационални оперативни дейности - НИМХ,  Геофизичният институт и този по океанология, ще бъдат с щафетни отпуски, винаги  ще има дежурни. Няма да има прекъсване на тези наблюдения, които са необходими  за нормалното функциониране на държавата.

 - БАН разчиташе много на контактите на покойния си председател  акад. Додунеков. Влоши ли неговата кончина ситуацията в академията?

 - Кончината на акад. Додунеков е нещастие и малшанс за  академията. Той имаше много контакти, беше приет в различни правителствени  кръгове, имаше авторитет. Очертаваха се по-добри перспективи за академията. За  съжаление неговата кончина обърка немалко нещата. Не мога да прогнозирам кой  евентуално ще бъде новият председател, дори нямам представа кои ще бъдат  кандидатите. Сигурно няма да бъде лесно на Общото събрание да направи избора. Но  да се надяваме, че фигурата на следващия председател ще бъде достатъчно  авторитетна и обединяваща. Както по отношение вътрешните ресурси на БАН, така и  по отношение усилията на хората да привличат външен финансов ресурс и да  генерират авторитет.

 - Каква е сега средната заплата в БАН?

 - Последната година средната заплата в БАН е 571 лева.  Естествено, има хора, които работят по проекти и печелят допълнителни пари, но  те не са чак толкова много. И за съжаление, когато има спечелени проекти, парите  по тях могат да се харчат за конкретни неща, фиксирани в план-сметката им. Те не  могат да бъдат похарчени от всички хора в института, обикновено с тях не могат  да се плащат сметки за ток и парно. Вижте, ние много добре знаем, че БАН не може  да бъде оазис. Кризата е повсеместна в целия свят. Но все пак има определени  дейности в академията, които трябва да бъдат финансирани приоритетно от  държавата, ако тя иска да функционира по един нормален начин. Без научни  изследвания в определени области просто не може да се разчита, че скоро ще  излезем от ситуацията, в която сме затънали.

 - Просветният министър Сергей Игнатов обеща 10-15 института от  национално значение да получат допълнителна субсидия. Как се гледа в БАН на тази  идея?

 - Аз не знам как точно ще се реализира това нещо.  Министерството може би има някаква своя оценка за институтите, за да може да  субсидира допълнително добрите от тях. Не ми е ясно как ще проработи тази схема.  И дали критериите, които са използвани, са достатъчно обективни, за да може да  се прецени кой институт е по-добър и кой заслужава да бъде допълнително  финансиран. Като идея може би е добре. И дай, Боже, да бъде реализирана.

 - Министърът съобщи, че е договорил също допълнителни 8000 евро  за учените, които работят по международни проекти...

 - Доколкото чух, става дума за 8000 евро на година. Това прави  около 700 на месец. Тези от нас, които работят най-интензивно по проекти и в  момента ги докарват в рамките на сега съществуващите правила. Това не е  договорено за първи път.

 Големият проблем е т.нар. съфинансиране и липсата на оборотни  средства. Повечето от схемите, които отпускат средства по проекти, изискват  участие на базовата организация със собствени пари. Съфинансирането варира от 10  до 40-50 на сто в някои програми. И за да се осигурят тези средства, има колеги,  които ипотекират свое имущество, говоря за водещите учени в някои проекти. А  другият проблем са т. нар. оборотни средства. Когато тръгнете да изпълнявате  един проект, получавате авансово финансиране. Впоследствие след всеки етап има  финансов одит. Едва след като той мине, се прави възстановителният транш. А в  края на самия проект има един много тежък одит, който трае 6 до 9 месеца и едва  тогава се извършва окончателното разплащане по проекта. Е, добре, ама вие трябва  да разполагате с живи пари, за да изпълните проекта, докато дойде този последен  транш. Затова именно се правят тези ипотеки на различни имущества. Непрекъснато  алармираме, че за успешно генериране на приходи са ни необходими два подфонда -  един за съфинансиране и един за възстановителни траншове. Вторият ще бъде  възобновяем - човек тегли сумата като заем и след като се отчете проектът, ще  върне тези пари. В последните четири години се забелязва една трайна тенденция -  собствените приходи на БАН са в пряка зависимост от приходите ни от държавна  субсидия. Колкото повече е субсидията, толкова повече са собствените приходи.  Ние сме направили един анализ, който показва, че при един вложен лев за  съфинансиране от нас могат да бъдат привлечени 6-7 лева. Тоест 6-7 пъти се  печели от всеки вложен лев в проекти за научни изследвания. И това нещо е крайно  време да се разбере от нашите политици - когато се влагат пари за научни  изследвания, те имат възвръщаемост. Съотношението на държавната субсидия към  привлечените собствени приходи в последните 5 г. е 60 към 40 на сто. И от тези  40 на сто, които печелим сами, 1/4 е от договори с търговски дружества у нас и в  чужбина. Фирмите търсят научния ни продукт. Сред най-търсените са Институтът по  металознание, Институтът по информационни и комуникационни технологии, по  електрохимия и енергийни системи, полимерите, Ядреният институт.

 - БАН имаше идея за свой университет...

 - Тя е в много напреднала фаза, вече са уточнени и факултетите,  които университетът ще има. Засега се предвиждат два факултета.

 - На английски ли ще се преподава?

 - Засега идеята е да бъде изцяло на английски, за да привлече и  студенти от чужбина.

 - Какви ще бъдат таксите?

 - Първоначално ще стартира като частен университет на БАН,  тоест ще има такси, които са конкурентни на другите частни висши училища. Не  по-високи от тези на Нов български.

 - Има ли много учени, които напускат БАН?

 - Миналата година тенденцията беше наистина тревожна, защото  някъде около 30-40 души месечно напускаха. В момента този брой е намалял, сега  са около десетина на месец. За съжаление това е изтичане на национален капитал.  Ако за подготовката на един висшист са необходими между 50 и 80 000 долара, то  за изграждането на един учен при всички случаи са над 100 000 долара. Това са  средства, вложени от държавата. В момента, когато той напусне, независимо дали  за да емигрира в чужбина, или просто се откаже от научно-изследователското  поприще, се лишаваме от този национален капитал. Още по-жалко ще бъде, ако той  изтича в чужбина.

 - Имаше апетити към част от имотите ви, някои искаха да строят  мол. Скоро да се е появявала подобна оферта?

 - Скоро не са се появявали, но апетити към имотите ни винаги ще  има. Искам обаче да подчертая един факт - често ни казват: "Лошо си стопанисвате  имотите, можете да печелите от тях". Но все пак около 95 на сто от тези имоти се  използват по предназначение, там са настанени нашите институти и лаборатории.  Ние не можем да изкараме учените навън, за да може да ги отдаваме под наем.  Някъде около 5-6 на сто от имотите ни се дават под наем и вече пета година ни  носят около 4 млн. лева годишно.