Просрочените вземания се изчисляват на около 40 млрд. лв към момента, над 100 млрд. са между фирмите

Един анекдот дава нагледна картина за фирмената задлъжнялост в България. Бизнесмен резервирал хотел за няколко дни в един град. Хотелиерът обаче с парите от резервацията си погасил дълга към химическото чистене, на което бил длъжник. То, от своя страна, прехвърлило сумата към снабдителите с препарати, които пък изплатили задълженията си към ресторанта, на който имали да връщат пари. От ресторанта имали да дават на хотелиера и му занесли парите, за да се издължат. Бизнесменът обаче се разминал с посещението на града и отпаднала необходимостта от хотел. Затова той си поискал парите за резервацията от хотелиера. И като проследили техния път станало ясно, че са се разплатили и така никой вече на никого не дължи нищо. Това е състоянието на нещата и в България, но то е бомба със закъснител.

Просрочените вземания се изчисляват на около 40 млрд. лв. към момента, над 100 млрд. са между фирмите. Общо задълженията на бизнеса са 160 млрд. За голямо съжаление, държавата, както и общините, продължават да не се разплащат и това е допълнителен фактор за растеж на междуфирмените борчове. Те са между 300-400 млн., колебаещи се като сума са и невърнатите кредити по ДДС. Сега излезе една нова корекция на Търговския закон, съгласно която държавата и общините трябва да се разплащат в 30-дневен срок. Но текстът е така формулиран, че не става ясно какво се случва, ако не се плати. Освен това не са приети редица разпоредби, които позволяват една по-активна роля и на неправителствения сектор. Не трябва да забравяме и едно друго указание на директивите на ЕС - че всички участници в търговски сделки са равноправни търговски субекти. В България обаче предварителното производство не е разрешено към държавата, независимо че тя в тези случаи е именно търговски субект. Остават отворени и проблемите с обществените поръчки. Промените, направени в Търговския закон, са пожелателни - ако държавата или общината имат желание, ще ги спазят, ако нямат - няма да ги спазят. Директивите на ЕС не са добре трансформирани. И тъй като имаме типично български отклонения от другия, нормалния свят, при който има определена етика и морал в тези отношения, при нас не е така и не всички препоръки на директивите са отразени в промените на закона.
За да може въпросът със събирането на вземанията на бизнеса да се реши ефикасно и бързо, крайно време е да бъде създадена клирингова организация. Тя обаче трябва да бъде финансово добре подплатена, тъй като става въпрос за 40 млрд. лева! Наистина, в тази сума има и припокриване на доста задължения, същото се отнася и за 100-те млрд. междуфирмени, дефакто те са по-малко. Именно затова е необходима клирингова къща. На нея й е необходим доста сериозен капитал, както казах, затова тя трябва да бъде създадена или от държавата, или от банковата сектор. Засега обаче никой не желае това да стане.