През последните 12 месеца българите са изплатили над 1,8 млрд. лева от своя дълг към банките

Периодът на икономически бум преди началото на глобалната финансова криза беше съпроводен с бурна кредитна експанзия както сред фирмите, така и сред домакинствата. Настъпването на рецесията до голяма степен отрезви банките и кредитополучателите, което логично доведе до рязко затягане на достъпа до заемен ресурс.

В момента се намираме в трета фаза - на ликвидация на част от дълга; фаза, в която домакинствата се въздържат от поемането на нови задължения, опитвайки се да изплатят натрупаните до момента дългове. Този процес неизменно е болезнен, защото връщането на дълговете в период на бавен растеж на доходите и свиване на заетостта изисква ограничаване на текущото потребление.

Ликвидирането на дълга на домакинствата се разгръща с пълна сила в момента в почти всички европейски страни и България не прави изключение. Положителното е, че като цяло българските домакинства средностатистически са по-малко задлъжнели от западноевропейските.

Например, измерен през нивото на доходите в страната, българите имат два пъти по-малко дълг към финансови институции в сравнение с домакинствата в еврозоната. Въпреки бума на ипотечните кредити преди кризата в момента българинът има над 3 пъти по-малко ипотечен дълг в сравнение със средния западен европеец. Ако може да се говори за свръхзадлъжнялост в България, тя е при потребителските кредити (за битова техника, потребителска електроника, друго домакинско обзавеждане). В момента нивото на потребителски дълг в България (като процент от
националния доход) е по-високо в сравнение с няколко страни в Централна и Източна Европа.

Ако вземем предвид общия дълг обаче, българите все още са много по-слабо задлъжнели спрямо повечето европейски домакинства.
Българските домакинства дължат общо 20,5 млрд. лева към финансови институции, най-вече банки и в по-малка степен към лизингови дружества и компании за бързи кредити. В това число не се включват задълженията на битово ниво - за вода, ток, топлофикация, телефон, както и лични заеми (между приятели и роднини), за които няма надеждни данни.

През последните 12 месеца българите са изплатили над 1,8 млрд. лева от своя дълг към банките. За сравнение, доходът от лихви, който домакинствата са получили от банките за 12 месеца, възлиза на 1,3 млрд. Правителството възнамерява да обложи именно този доход с 10% данък.

Официалната статистика ясно показва, че част от домакинствата изпитват силни затруднения при изплащането на поетите задължения.
Близо 1/5, или 3,5 млрд. лева, от заемите, които банките са дали на домакинствата, са с някакво просрочие. Част от тези дългове в крайна сметка ще бъдат изплатени от кредитополучателите, а други ще бъдат събрани по надлежния съдебен ред чрез съдия-изпълнители.

Принудителната разпродажба на имущество ще предизвика и някои вторични ефекти. Например предстоящите разпродажби на жилища с необслужвани ипотеки ще продължат да тласкат надолу цените на имотите, които тъкмо се стабилизираха в средата на 2012 г.

Процесът на ликвидиране на натрупания до момента дълг е болезнен за много домакинства в страната поради все още крехкия и стопяващ се икономически растеж, загубата на работни места и упорито високата двуцифрена безработица. Изплащането на дълговете би било много по-лесно, ако възстановяването след края на рецесията беше по-бързо.

За съжаление обаче българската икономика се оказа заложник на проточилата се във времето европейска дългова криза. Вследствие на това растежът в България, вместо да се ускори, се забавя и тази тенденция вероятно ще се запази през 2013 г. Основната причина за това е разочароващото състояние на европейската икономика - нашия основен търговски партньор, която е изправена пред нова криза през идната година.

Очакванията на Международния валутен фонд са за нова рецесия в еврозоната през 2013 г., отчитайки нарастващата вероятност от фалити на европейски правителства или финансови институции. В контекста на неблагоприятната външна среда перспективите за растеж на доходите и заетостта у нас през следващите 1-2 години не са особено оптимистични. Да не говорим, че скочилите цени на храните, горивата, електроенергията и водата пряко намаляват разполагаемия доход на домакинствата, а оттам и възможността на кредитополучателите да обслужват своя дъ
лг.

Разбира се, освен всички негативи свиването на дълга има и позитивно влияние, тъй като води до укрепване на финансовото състояние на домакинствата.

Много от необслужваните в момента заеми са взети под влияние на свръхоптимистични очаквания за непрекъснат бърз растеж на доходите, които така и не се реализираха.

В момента повечето домакинства имат много по-реалистични виждания за развитието на икономиката в средносрочен план и затова не биха се впуснали в импулсивни и необмислени покупки, които биха натежали сериозно на семейния бюджет.

В крайна сметка ликвидирането на дълг винаги е болезнено, но е необходима основа за постигането на устойчив икономически растеж. Друг е въпросът как ще се развие кризата в еврозоната и дали тя няма да повлече българската икономика в нов капан на минимален икономически растеж.