Тази седмица собственици и работници на фирми по „Марица” и „Тракия” нарекоха „финансова пирамида” строежите, в които те месеци наред влагат пари и труд и срещу това трупат само фактури и обещания – около 5 милиона лева дотук.

Измежду многото скандали, политически фарсове и лични драми на неизвестни вип-ове, тази седмица мина и замина една шуменска новина – пиян без книжка блъсна човек, както си седи на пейката. Блъснатият бил прегледан в болницата и пратен вкъщи, където починал. А щом това вече е обикновена редова новина, защо да се учудваме, че не повече впечатление правят жената, изядена от кучета, заплахата от извънреден отрицателен доклад на Брюксел, шпионите, налазили люцерната или напъните на управляващите старейшини
да ни направят и деца.
„Благодарим на човека, който е един истински строител на нова България, изключително достоен човек, който с апостолски труд изгради структурите на нашата партия ... . Изразяваме дълбока признателност към председателя ... и заместник-председателя на партията ... . Благодарим за доверието, което ни гласуват.” Както и да ви звучи, не е преписано от някой партиен доклад от 1953, а е цитат от тази седмица. Елеят потече от трибуната на поредното отчетно-партийно събрание на СГЕРБ или иначе казано – на Старейшините на ГЕРБ. Старшият на Старейшините Николай Андреев оцени помощта на вожда за израждането на структурата им като „неоценима” и даде указания накъде на продължат: „Да приобщаваме все повече съграждани към идеите и програмите на ГЕРБ, с оглед спечелване на следващите парламентарни избори и осигуряване на
абсолютно мнозинство в следващия парламент.”
Което е разбираемо – все пак изборите определят субсидиите и процента спонсорска благодарност. Напътствията не спряха дотук: „Да не отказвате поисканите ви от по-младата генерация съвети, да споделяте натрупания опит с всички, които се нуждаят от него. Мъдростта на България е мъдрост за всички, които имат нужда от нея, не се колебайте да я ползвате, тя е национално богатство.”, твърди Андреев. От което се подразбира, че това, на което са обладатели старейшините, поне според тях, е цялата налична мъдрост и те са нейни еднолични собственици. На финала старшият не пропусна пак да натърти, че Бойко Борисов е
"един истински строител на нова България".
Иначе казано – нимбът е сложен и сега пада неуморно лъскане. Премиерът, без да подозира как се върти в гроба Симеон Радев, скромно отбеляза: "Мен ще ме забравите, но магистралите и мостовете ще останат". Строителите на магистрали обаче не бяха толкова сигурни. Тази седмица собственици и работници на фирми по „Марица” и „Тракия” нарекоха „финансова пирамида” строежите, в които те месеци наред влагат пари и труд и срещу това трупат само фактури и обещания – около 5 милиона лева дотук. „За другите може да е трудно, но за нас е и лесно.” – така продължи този задочен диалог от страна на премиера. И продължи с откровенията в град Съединение: „ В условията на най-голямата криза в света това, което е започнато през 1983-та, ние за една година сме го направили. Ако учителката по математика е тук може да сметне, че съм
около 29 пъти по-бърз от Станишев.”
Очевидно впечатлена, местна учителка се хвърли да го прегръща и даже си поиска целувка. Натягането обаче не е само провинциален маниер. При раздаването на договорите за финансиране по европейската оперативна програма за човешките ресурси /където премиерът не пропусна любимата си, макар и не много точна, фраза „даваме” пари/, опитът на Борисов да си тръгне по-рано беше посрещнат с мощен възглас на недоволство и разочарование и така премиерът закъсня за заседанието на кабинета, за да порадва електората с присъствието си. Изводът му беше: „Щом даваме пари, хората са доволни". Някои са особено доволни. Одиторите, които проверяваха Столичната община, например, откриха, че при обществената поръчка за "Арена Армеец" от миналата година, е поставено условие участниците в търга да имат най-малко по три милиона приходи от от договори за пътно строителство през последните три години. Което е шест пъти повече от прогнозната стойност на поръчката, за която биха кандидатствали, но пък така е почти сигурно, че
печели който трябва.
Неочаквано откровение имаше тази седмица от друго място. Докато обясняваше как енергията и храните тази зима ще поскъпнат, а оттам – и всичко останало, затова и правителството мисли „за създаването на такива условия, при които и доходите на хората ще нарастват”, финансовият зам.-министър Владислав Горанов неочаквано стигна до идеята какво работят той и колегите му – „държавата не създава месо, а създава условия за производителите да го произвеждат”. Засега не им се получава, но поне е направена първата стъпка. Може би тук е мястото да кажем за всеки случай, че и с децата е така – държавата трябва да има грижата родителите да могат да си ги гледат, а правенето е работа на самите родители. /Това – по повод ентусиазма, с който
старейшините брояха бебета-ГЕРБаджийчета
и в случай, че 500 им се сторят малко./ Макар че в момента държавата не се справя много и с условията за деца – същият замминистър Горанов продължи да настоява тази седмица, че е много полезно майчинските да са под прага на бедността, за да имат стимул майките да си дадат децата в градина и да се върнат на работа. Пропуснатите от Горанов две малки подробности са, че за целта трябва да има първо – градини, и второ - работни места. Въпреки желанието да стане по-добре, както обикновено завърши и опитът на здравната каса да свали цените на лекарствата, като обяви за законни цените в позитивния списък, а после покани фирмите на договаряне на по-ниски от тях. Срокът изтече в края на октомври, тази седмица става ясно, че от поканените 148 фирми, доставящи 1 784 медикамента, документи са подали
две фирми за общо три продукта.
Колкото до позитивния списък – проверка на Сметката палата установи, че при търговете цените на лекарствата са значително по-ниски, поради което напъните на здравните корифеи да поевтинят лекарствата са довели до плащането на почти осем милиона лева повече. През седмицата продължиха и възвратно-постъпателните движения върху лихвите. При първото четене на промените в Закона за ДДС от ГЕРБ всички вкупом се кълняха, че от лихвения десятък ще бъдат освободени разплащателните сметки и безсрочните и детски влогове. До второто четене обаче текстовете са мутирали до облагане на "депозитни сметки в банки", иначе казано – на всички влогове. "Ще прецизираме текста, преди да влезе в пленарна зала", каза председателката на бюджетна комисия Менда Стоянова, която също обещаваше диференциран подход.
Клатенето напред-назад
по лихвената тема обаче е нищо в сравнение с това, което чухме по темата „цени на тока”. Първо се появи Ангел Семерджиев и направи вече традиционното за сезона изявление – токът ще поскъпва, този път увеличението беше прогнозирано като „не по-малко от 3 процента, а причината – новите ВЕИ-мощности. Още на следващия ден същият Ангел Семерджиев вече разказваше как догодина не се очаква никакво поскъпване на тока, напротив – газът ще поевтинява и на първи юли дори можем да се надяваме на малко /предизборно/ чудо – намаляване на цената. Плътно до Семерджиев беше и енергийният министър Делян Добрев, който по това време би трябвало да е на друго място и и да върши други неща – например, като принципал на енергийните фирми да защитава ако не цените им, то поне репутацията им на дружества, които могат да правят сметки със
срок на годност повече от 24 часа.
Или пък да обръща внимание на протестиращите миньори, металурзи и химици, които настояваха да спре лобисткия натиск върху бранша им. Тази седмица стана ясна датата на референдума за „Белене”, в който думата „Белене” няма да се споменава - президентът Плевнелиев го насрочи за 27 януари. Електронно гласуване няма да има, а за да е валидно допитването, в него ще трябва да гласуват поне 60 на сто от имащите право на глас – колкото са били на последните парламентарни избори. Пак през седмицата група учени – главно от Института за стратегически изследвания при президента на Руската федерация Владимир Путин, обсъждаха дали е възможна Евразия - социално-политическо и икономическо обединение на предимно славянските православни държави. Авторите лансираха тезата за обединение „на базата на общи морални ценности”, но не беше подминато и „напрежението” около „Белене” и „Бургас-Александруполис”. Така представителите на Путин напомниха, че каквото и да говорим за морал,
разговорът е за петрол
и този, който го държи, казва какво ще се случва. В случая Путин каза „не” на Борисов и отказа визита в България до края на годината. Макар че този път по изключение причината може да е свързана и със здравето на руския лидер и демонстрациите на твърдост просто да прикриват болестта. Сега остава да видим как точно ще забрави за заплахата си премиерът Борисов – все пак той заяви, че ще се оттеглим от преговорите за „Южен поток”, ако Путин не е тук на девети ноември. Ако позицията на Москва беше поне предварително огласена, то шамарът от Брюксел беше малко неочакван. Все пак еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус дипломатично запази мълчание по време на посещението си в София и си тръгна с леко учудения поглед на човек, който
не е сигурен дали е разбрал какво вижда.
А сега изведнъж изненада премиера с писмо, в което доста категорично пита Борисов какви мерки ще вземе, за да направи медийната собственост прозрачна. "Призовавам ви да предприемете адекватни мерки, за да гарантирате на българските граждани, че ще могат да се възползват от разнообразната и плуралистична медийна среда, която заслужават", пише още комисар Крус. Какво заслужават гражданите е малко спорен въпрос, защото повечето твърде охотно консумират предлагания продукт и не се оглеждат за друго, а в чест на писмото на Нели Крус „Монитор” произведоха поредния скандален международен аргумент в нейна подкрепа - цензурираха интервю на немския посланик в часта, в която той критикува монопола в българските медии. Примигването във властта след изявлението на медийния комисар още не беше преминало, и от Брюксел дойде нов удар – говорителят на Еврокомисията Оливър Бейли заяви –
възможен е нов междинен доклад за България.
Причината - твърденията за търговия с влияние и корупция, свързани с единия от членовете на Конституционния съд, избрани от Народното събрание. Скандалът този път носи името "Марковска", а една от най-фрапантните му страни е свързана с Георги Георгиев, който по едно време размахваше служебната й карта, а обясненията сега са, че на един купон съдийката си изтървала чантичката, а той отивал да й я върне. Институционалните реакции са доста пестеливи – премиерът изобщо не показва, че знае за съществуването на подобен скандал; Цветан Цветанов адресира всички критики към Парламента; шефката му отказа да коментира, защото говорела само за факти, които засягат Народното събрание; президентът „се надява” на подобаваща реакция от институциите; министърът на правосъдието Диана Ковачева твърди, че е възможно критиките да са не за избора на конституционни съдии, а на главен прокурор и директор на следствието; колегата й Николай Младенов направо поиска от Брюксел „да се придържа към правомощията си”, от което
там направо са изтръпнали .
Атаката в подкрепа на Венета Марковска беше оставена на Искра Фидосова, която първо организира неясна като жанр сказка на новоизбраната конституционна съдийка пред депутатите, а после прати преразказа на еврокомисията, с което вероятно е събудила асоциации с похода в защита на Румяна Желева. Този съдебен казус обаче няма да е последният, който занимава Брюксел. През седмицата за осми път „абсолютният престъпник” Николай Цонев, както и Петър Сантиров и Тенчо Попов, бяха признати за невинни по делото за подкуп от 20 хиляди евро. Вероятно някъде толкова ще ни струва след време и компенсирането на мачовските изцепки на Роман Василев, когато Цонев се оплаче пред Европейския съд. Междувременно за ролята на „абсолютния престъпник” вече има нов кандидат, познат по-рано под кодовото име „селски глупак”. Словесните фриволности на полицейската говорителка Калинка Пенчева завършиха с уволнение, а срещу Боян Максимов
започна кръстоносен полицейски поход.
Вътрешният министър Цветанов обяви, че Максимов "има криминална биография, с която трябва да се съобразяваме", но обеща, че въпреки криминалното му минало, към него няма да има тенденциозен подход. В подкрепа на министъра по спешност се изказаха и от Районната прокуратура, с което дадоха основания на злополучния фотограф да поиска да седне на детектор на лъжата, за да стане ясно кое от обвиненията срещу него е истина, и кое – лъжа. За финал Цветанов засвири на тънката струна, като обвини Максимов, че разхожда бойно куче в училищен двор, а журналистите – че не се замислят какво биха го питали, ако кучето беше изяло някого. За кучето ние питаме и сега – преди да е изяло някого –
ако има нарушение, защо няма санкция.
Останалото обаче започна натрапчиво да прилича на по-стари обяснения - че сестрите Белнейски, светла им памет, били момичета със съмнително поведение; че Яна Кръстева, светла й памет направо била с леко поведение; че и професор Тачков, светла му памет, и той май имал съмнително поведение... Повече от очевидно е, не само от тези случаи, че министърът на вътрешните работи не е много наясно с неща като презумпцията за невинност, събирането на годни доказателства и издирването на престъпници. Но не е лошо някой, който разбира повече, да му разкаже историята на Родни Кинг, пребит от полицаи в Лос Анжелес през 1991. При гасенето на административните и политически пожари никой не се и опита да прокара тезата, че полицейската бруталност не е била чак толкова брутална поради
фактора „предишна съдимост” на пребития.
У нас обаче подобни йезуитски похвати се ползват с достатъчно подкрепа, за да продължават да се прилагат, при това не само спрямо една отделно взета личност. В София, след като не можаха да спрат обирите на аптеки, от полицията направиха гениален ход – изискаха списъците с имена и ЕГН-та на всички наркозависими, които в момента са на метадонова програма, с аргумента, че при обирите се крадат и медикаменти. И ако логиката да се търсят заподозрени точно и само сред тези, които се опитват да се лекуват, е по-трудно доловима, то други презумпции са по-видими. Все пак сред хората на лечение са тези, които още не са преминали окончателно чертата, борят се за нормален живот, имат близки. Иначе казано,
те имат какво да губят,
ако старите им пороци излязат наяве, а списъкът с имената им може да се окаже доста ценен. След сигнал за законови нарушения в това действие директорът на СДВР Йорданов поръча проверка, тя завърши с извода, че според НПК "разследващите органи могат да възлагат действия по разследването на оперативни служители ". Срещу този съмнителен извод обаче стоят Европейската конвенция за защита правата на човека, Законът за МВР, Законът за личните данни и Законът за здравето, които в конкретния случай са грубо нарушени. Министърът на вътрешните работи обаче е твърде зает да уточнява
какво мисли за организираната престъпност
у нас. А може би просто го намира в реда на нещата. Колкото до организирана престъпност, последното броене на Цветанов показа, че „знаковите лидери на престъпни групи у нас са 307, срещу 245 има заведени досъдебни производства”. Като почти забравихме предишните такива броилки и почти не попитахме къде са сега знаковите фигури от тях, почти се зарадвахме, че с тези темпове босовете ще идат в затвора до края на годината. А след това ще дойде ред полицията да се справи най-сетне с крадците на реколта, насилниците на самотни старици по селата, крадците на велосипеди и домашна техника, проститутките в училищните дворове и прочее неорганизирана престъпност, която вилнее всеки ден. Радостта не трая и три дни, защото същата седмица Цветанов обяви България за
„оазис на организираната престъпност”.
Откровението дойде след питане за позицията му за осъдените на смърт двама българи в Малайзия. А те могат да се надяват само на европейски натиск, след като българският вътрешен министър им ритна столчето с изявлението, че не вярва да са били заблудени. Макар че като за министър на евродържава водещ би трябвало да е мотивът за отмененото смъртно наказание, например. Твърде словоохотлив за двамата българи, заплашени със смърт в Малайзия, Цветанов още мълчи по друг, далеч по-скандален случай – този в Коиловци. След като дни наред разказваше басни за спортисти, довяни от вятъра посред нощ, сега Цветанов няма версия. Няма особени коментари и от военното министерство. А би трябвало, защото от френска страна вече не отричат, че в Коиловци
из люцерната са лазили френски военни,
трениращи проникване на чужда територия, което било „в реда на нещата”. Тъй като в това българско село най-вероятно не са скрити нито ядрените запаси на Иран, нито терористичният университет на „Ал Кайда”, то случаят вероятно е точно издънката, която изглежда. И ако набитите френски командоси са си френски проблем, то нашият е в липсата на отговори. Защото сега, благодарение на братята Слави и Васко Цоневи и на полицая Румен Цветанов Франция има трима командоси по-малко /защото дори и да не ги уволнят, групата на „ония, дето ядоха бой от български селяни” едва ли ще е много търсена/, обаче
ние имаме питания –
например, у нас ще има ли наказани за пропуснатото влизане. Защото този път са били французи на тренировка, но следващия? И ще трябва ли вече в застраховката на люцерната да има и клауза „командос”? През седмицата рожден ден празнува българският патриарх Максим. С неприлично нетърпение всички използваха датата, за да обсъдят кой ще го наследи, след като почине. "Дядо Николай е напълно подходящ за патриарх на България", неизвестно защо се намеси в църковните дела историкът Божидар Димитров."Той е по-модерен. Новият патриарх трябва да е работоспособен, да има ясна идея как да се развива църквата", аргументира се историкът, а в „Свети Александър Невски” вероятно вече са пратили някого
да пазарува лепилото за тапети отсега.
Колкото до патриарха, лекарите твърдят, че той е добре за възрастта си, а преди да го посети делегацията за рождения му ден бил още по-добре. Посетителите, които му донесил копие на чудотворна икона обаче го заразили с вирусна инфекция. Та вероятно има основания да пита един активен фейсбук подскрекател – това да очакваш чудеса от копието на чудотворната икона не е ли като да искаш да ти приемат в банката копието на банкнотите. Финансовият министър Дянков пък заяви тия дни „не искам да съм следващият български премиер” и така изведнъж той и ние се оказахме на едно мнение. Учудващо единодушни са и варненци, които в сайта на „Дарик” оценяват кмета Кирил Йорданов. В края на работната седмица
„слаб 2” му бяха писали 89,91 процента
от гласувалите. Все пак има и 1,77 на сто вот за оценката „отличен 6”. Явно няма благодарност у варненци – тази седмица, например, стана ясно, че осветлението за коледната украса ще е за повече от два милиона лева. Което всъщност е хубаво. За да цъкнат обаче варненци на нещо повече от 2, вероятно искат да им свети не само за Коледа и не само в центъра /където също не свети навсякъде/. Конкурсът за улично осветление в общината обаче завърши с нови договори за предишните фирми, което означава, че оставянето на цели улици без нито една лампа е приемливо и допустимо за общината. „Спокойна” нарече ситуацията общината и след първите есенни дъждове. Вероятно защото никой от тях не ходи на работа в шест и половина сутринта с автобус. А би било поучително да проверят
колко високи трябва да са гумените ботуши,
ако човек иска да мине по улица, която е само на две преки от централен булевард. Затова и изявлението на новия областен управител Коста Базитов за приоритетите му звучи реалистично, но и обидно – „Варна да догони Бургас и да си върне мястото на водеща област в страната.” В Доспатското имат други приоритети. След изтощителни спорове за връщане на земите им, жителите на Црънча и Бръщен си сформираха инициативен комитет и вече изпратиха основното си искане – да се намери специална процедура, за да могат те да се прехвърлят към област Драма или към Кавала. Повечето реакции в държавата и тази седмица обаче потвърждаваха оптимистичната теория за българина – той винаги може да повярва още един път и без много питане да се остави да го поведат към поредното светло бъдеще, което се задава по релсите срещу него.