Най-интересното от вестник "Стандарт" на 6-ти ноември

Въпреки че последните години темата с колко ще скочи цената на тока става актуална около месец февруари, този път нещата се развиха по-рано. Причина за това станаха производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/, които бяха и основният виновник за близо 14-процентното поскъпване от 1 юли т. г. Само 3 месеца по-късно ВЕИ-тата отново успяха да създадат проблеми, но този път не само на крайния клиент, който трябва да плаща скъпия им ток, а и на самите енергоразпределителни дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". За да компенсира големия товар, който създава зеленият ток, в средата на септември Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ въведе за тези производители допълнителна цена за достъп до мрежата. И това изкара инвеститорите на протести по улицата. Не са прави, контрират енергийни експерти. Години наред 
ВЕИ-тата получават изключително високи преференциални тарифи 
за изкупуване на тока им. С развитието на технологиите обаче инвестиционните разходи падат и така печалбите им се увеличават, изчисляват спецовете. "След като токът на някои от тях се изкупува за близо 900 лв. на мегават час, а същият ток от АЕЦ струва 45 лв., за какво говорим?", питат се хората. В същото време държавата им гарантира, че всеки киловат час енергия ще се изкупува, и то в някои случаи за 15-20 години напред. Реално инвеститорите във ВЕИ нямат никакъв риск, обясняват експертите. 
Разногласията между привърженици и противници на зелената енергия разбуниха духовете и предизвика поредица от дискусии, кръгли маси и дори изслушване на председателя на регулатора Ангел Семерджиев пред парламентарната комисия за наблюдение на дейността на ръководеното от него ведомство. И там нещата започнаха да стават по-ясни. Дупка в закона отпреди няколко години е довела не до бум, а буквално 
до взрив от строежи на фотоволтаични паркове
повечето от които влезли в експлоатация 20 дни преди цената на слънчевия ток да бъде намалена драстично. Така се стига и до претоварването на мрежата, тъй като никой не е планирал толкова фотоволтаици през 2012 г. Според данни на самия Ангел Семерджиев в момента у нас работят такива централи с инсталирана мощност от общо 800 мегавата. Което се равнява на почти един блок от работещите в АЕЦ "Козлодуй" или пък два от спрените. Според презентацията на Пенко Пенков от Българската фотоволтаична асоциация по време на кръглата маса, посветена на проблемите в сектора, соларните паркове в момента са с обща мощност на 770 мегавата. Въпреки че явно няма яснота колко точно панела са поставени в България, страната ни вече е достигнала целта, която трябваше да бъде изпълнена през 2020 г., що се касае до дела на фотоволтаиците, заяви Ангел Семерджиев. Това до голяма степен се доказва и от изчисленията на инвеститорите в зелени централи. По техни данни в момента в страната 14,87% от потребяваната електроенергия е от възобновяеми източници, докато заложената от Брюксел цел е до 2020 г. те да станат 16 на сто. Реално България пак стана отличник в Европа, но в ущърб на населението. Защото в много по-богати и развити страни в ЕС отложиха тези скъпи инвестиции за след 2016 г. Соларните паркове са и единствените ВЕИ-централи, които създават проблеми на мрежата. Вятърните, водните и другите ВЕИ-инсталации се развиват нормално. Затова и цената за достъп, която трябва да плащат, е доста по-ниска от тази за фотоволтаичните паркове, каза още шефът на ДКЕВР. Той отново припомни, че определените тарифи са временни и предстои да бъдат направени обстойни изчисления, които може да доведат до промяна. При всички положения обаче ВЕИ-тата, които претоварват мрежата, трябва да понесат финансовата си отговорност за това, смята Семерджиев.