Три нови апарата за хемодиализа се готви да купи МБАЛ "Св. Марина" във Варна.

В момента е в ход процедурата по Закона за обществените поръчки за избор на доставчик. Трите нови апарата ще утвърдят позициите на варненската университетска болница като най-високотехнологичния диализен център в страната за хронодиализа и спешна диализа. Болницата в момента разполага с 39 напълно избравни технически и работещи хемодиализни апарата, две стационарни водоподготовки и две подвижни, припомнят от там. 
Клиниката по диализа към УМБАЛ "Света Марина"- Варна е най-големият диализен център у нас. В него се поддържа животът на 135-140 тежко болни пациенти. Работи от 20 февруари 1974 г., две години след отварянето на столичния. Първите пет години се помещава в бившата окръжна болница, след което се премества в "Св. Марина". Преди две години след основен ремонт бе преместен в самостоятелна сграда в рамките на университетския медицински комплекс. 
В 40-годишната си история варненският център по хемодиализа се превръща в модел за останалите в страната. Управлява се с идеята, че пациентите не само трябва да бъдат поддържани в максимално добро здраве във връзка с основното им заболяване, но и да имат добро качество на живот. На практика това включва - квалифициран персонал, модерна и безотказно работеща апаратура, битови удобства, наличие на съвременни жизненонеобходими лекарства и максимум усилия в областта на трансплантацията.
Доц. д-р Кирил Ненов работи в областта на диализата почти от създаването й. 
"Преди 1972 г. болните са умирали от терминална бъбречна недостатъчност след различни двустранни заболявания на бъбреците за няколко дни. Сега е съвсем различно, тъй като пациентите, макар и някои да са в тежко състояние, години наред живеят с помоща на апаратното пречистване на кръвта. Някои са прескочили 20-годишната граница чрез модерната хемодиализа", коментира началникът на клиниката. 1974 е годината за варненци, в която лекарите и техните пациенти получават възможност да надскочат трагедията на смъртта от бъбречната недостатъчност по уникален начин. Колкото и модерен да е един диализен център, той трябва да е временно решение на проблема за болните. "Апаратът за диализа е открит и внедрен с цел болните да имат възможност за очистване на кръвта в рамките на няколко месеца или години , докато се намери подходящ бъбрек за трансплантация", обяснява специалистът. 
"От една страна ние се гордеем, че имаме най-големия и модерен център в страната. Тук от години не съществува проблем с апаратурата, тъй като болните се диализират с най-добрите немски машини. Ежегодно се закупуват по три- четири апарата, а останалите минават основни ремонти и профилактики в оторизиран сервиз. Ние като лекари отчитаме и факта, че не сме притиснати от липсата на жизнено важните и животоспасяващи медикаменти. От години не се е случвало лекарства, дори и скъпи, да не бъдат закупени. Водим активна борба с високото кръвно налягане, анемията, костните промени при диализа, чрез лекарствата, които в болницата винаги са налични, независимо от икономическите условия. Провеждаме предварително обучение в Училище за пациентите и техните близки. Дискутира се, какъв трябва да е диетичният режим и физическото натоварване на болните, така че да се чувстват във възможно най-добра форма. Транспортът на пациентите с годините значително се подобри – хората от Варна и от по-отдалечени населени места се докарват и връщат до дома с микробуси, а тези в тежко състояние – с линейки", обяснява доц. Ненов.
"Бъдещето за пациентите на диализа е само едно – трансплантациите", категоричен е специалистът. От години УМБАЛ "Св. Марина" прави усилия да облекчи живота на болните, като за целта бе създаден Център по трансплантации. "До момента сме дали нов живот на осем души. Предстоящи са три трансплантации и се подготвят още трима. Ло лошото е, че към момента пациентите могат да разчитат основно на бъбрек от техни близки – най-често родителите", разказва лекарят.
Той е категоричен, че Законът за донорството трябва да бъде изцяло променен: "Страни като Германия, Италия и Турция са много по-напред в това отношение. Жалкото е, че България има достатъчно подготвени специалисти, но не са натоварени поради липсата на донори. По закон, ако не си дал изрично съгласие при смърт органите ти да бъдат дарени, лекарите трябва да искат разрешение към близките, които в момент на тежка скръб при загубата и шок и най-често отказват донорство. В другите страни процесът е обратен – ако приживе не си подписал изрично, че не желаеш да си донор, органите ти се даряват. Да не говорим, че обществата все повече се отварят към този процес. И това никак не е случайно, тъй като един здрав човек до 55-60 г., ако е сполетян от внезапна смърт – инцидент, може чрез органите си да спаси живота на поне седем пациенти", категоричен е доцентът. 
Разбира се, най-големите надежди в областта на трансплантациите са отправени към създаването на органи от собствени стволови клетки, взети при раждането на всяко бебе. "Вярвам, че до десет години това ще е навлезе по-масово в практиката и ще е истинското решение на проблемите", коментира специалистът.Когато пациент получи бъбрек от друг човек – независимо дали от жив или починал, въпреки операцията, има риск от отхвърляне на органа, Това налага провеждане на имуносупресия, която е доживотна. Гаранции за новия орган също няма. Той може да служи само няколко години, но може да оцелее и цял живот. "Ако обаче се присади бъбрек, отгледан от собствени стволови клетки, не само че ще се премахне нуждата от донор, но на пациентът след операцията няма да се налага имуносупресия, тъй като организмът няма да атакува присадения орган като чуждо тяло", обяснява началникът на Клиниката по диализа към УМБАЛ "Св. Марина".