Най-интересното от вестник "Стандарт" на 9 ноември

Как се издържа църквата? В част 5 на новия устав на БПЦ портфейлът й е подробно разписан. Касата се пълни с приходи от такси, пряко стопанисване на собствеността, наеми, участие в бизнес дейности, продажба на свещи, икони и т.н. Дотук добре. Проблемите обаче започват с разпределението на благините в касата. Всяка епархия дава своя дан за синодалния бюджет. От него се изплащат заплатите на свещениците. Естествeно всеки владика гледа да внесе по-малко, за да остане повече в касата на неговата митрополия. И парите за заплати, в крайна сметка, все не достигат, особено в по-бедните епархии. Що се отнася до държавната субсидия за БПЦ, в последните години тя достигна 1,5 млн., но не влиза в бюджета на БПЦ. Парите се превеждат директно на църковните настоятелства като помощ за ремонт или ново строителство на храмове. Как оцеляват манастири и църкви? Всеки според своя бизнес нюх. В Копиловци например отвориха фабрика. Братството край кюстендилското село 
пусна на пазара екотуршии и маринована риба
И за 3 месеца направиха бум. "Всичко правим ръчно, по стара манастирска технология", разказва игуменът на манастира "Св. Благовещение" архимандрит Касиян. От години братството предлага продукцията от фермата си на пазара в София. За да няма брак, решили да консервират екозарзавата си. Както и пъстървите, които гледат в рибарници високо в планината. Лютеницата от Копиловци върви между 3,50 и 8 лв., според грамажа. Рибата пък е по 7-7,50 лв. бурканът. За бедни и детски домове консервите са безплатни. Освен зеленчуци и плодове Копиловци правят сирене, мляко и хляб. Монасите обработват над 1000 дка земя. 
500 000 лв. е бюджетът на Видинска митрополия, признава протосингелът й архимандрит Антим. Най-много пари влизат от таксите на църковните обреди - венчавки, кръщавки и опела. Печелят и от наеми и аренди на сгради, земи и гори, от продажба на икони и утвар, литература. Всеки храм има и дарителница. Митрополията е регистрирала няколко търговски дружества - за стопанисване на горите, дърводобив и земеделие. Имат дори строителна фирма, която извършва ремонт на храмовете. Най-богат е Клисурският манастир, който събира годишно в хазната си по 500 бона. Касата пълнят обредни такси, наеми на църковна земя, търговия с ракия и мед. Солидни средства постъпват и от продажбата на икони, които монахините изработват. Правят ги по стара монашеска технология, само с естествени бои и върху твърдо дърво от горите край обителта. Обшити с дантели и кристали "Сваровски", божиите образи вървят от 250 до 800 лв.
Русенската митрополия пък има цяла пещера в местността Кантона край село Басарбово, където се намира и едноименният манастир. Дари й го правителството преди година. Изкуствената пещера е издълбана в скалите през 2006 г. и е преустроена в посетителски център. 4 г. е затворена и се руши от влагата, поради липсата на единно управление. Сега Русенската митрополия ще я поддържа. Единственият действащ скален манастир у нас привлича и румънски туристи, тъй като св. Димитър Бесарбовски е закрилник на Букурещ, а частица от мощите се пази в манастира.