В последните години най-болезнените моменти за "армейците" са свързани с техни бивши играчи

Ноември 2004-а. ЦСКА, воден от Ферарио Спасов, е в отлична форма и на "Армията" все по-често се говори за титлата. Предстои обаче гостуване в Дупница, където на треньорския мостик е Вили Вуцов. Наставникът е надъхал своите до краен предел. Готов е на всичко, за да спре червените, като дори вади от титулярния състав ексиграчите на столичани Веско Великов и Емил Петков. Студената чаша вода за червените е приготвена. Поднася им я обаче не синът на Сивия кардинал, а Станислав Руменов. Момчето, израснало в школата на ЦСКА бележи два гола в рамките на 120 секунди, което предопределя и крайния изход. Грандът достига до измъчено равенство (2:2), като за втория гол Стойко Сакалиев асистира с ръка на  Костадин Хазуров. "Не мога да лъжа – бях изключително щастлив, че вкарах двете попадения, но въпреки това не спирах да стискам палци на ЦСКА да спечели титлата, защото сърцето ми винаги е било червено", признава години по-късно героят за дупничани от онзи 7 ноември...

Преди няколко месеца в ролята на Руменов влязоха Мишо Александров, Иван Стоянов, Данчо Минев, Емил Гъргоров – все футболисти носили червената фланелка. Именно те препънаха през пролетта армейците в най-важния им мач. Този за титлата. Стойчо Младенов и компания се нуждаеха от точка, от един гол, но не… Упражнението бе повторено и през настоящия шампионат. “Крейзи форест”, в чиито щаб са и Мето Томанов и Иван Йовановски записаха нова победа с 1:0 над ЦСКА и отдалечиха тима от Борисовата градина на такова разстояние от върха, че дори накараха новият директор Георги Илиев да бие отбой “Не се борим за титлата”. И това след изиграването на едва една трета от мачовете.
Сега идва ред на Адалберт Зафиров, Миро Манолов, Георги Божилов, Росен Колев, Георги Илиев, Мартин Дечев. Хора, носили червената фланелка, които обаче бяха отритнати от Борисовата градина и намериха своя пристан във Варна.
Черно море! Един мач, който ще даде отговор на много въпроси свързани с целите и амбициите на “армейците” през настоящия сезон. А повод за притеснение има, защото през годините ЦСКА е страдал най-много именно от “свои”.
Ето и едни от най-болезнените спомени на "Армията" от подобни мачове.
1998-а година. Финал за купата на България между ЦСКА и Левски. Колкото и странно да звучи за сините на терена са преминалите през Борисовата градина Дончо Донев, Милен Радуканов, Викторио Павлов, Йордан Маринов и Николай Тодоров, като Кайзера и Донев, дори отбелязаха по един гол, а настоящият скаут на „Герена“ се отличи и с две асистенции...

2009-а. На "Българска армия" пристига Миньор Перник, в чиито редици личат имената на "червените" Румен Трифонов, Адриан Олегов, Ивайло Иванов, Коце Хазуров и отново познатият вече Станислав Руменов. В крайна сметка 0:3. Две от попаденията са дело на Трифонов, а Иво Иванов прави чудеса от храброст под рамката на вратата, като тотално обезкуражава Платини, Манчев и компания...
С това обаче темата не се изчерпва. Помните ли колко време ЦСКА не може да запише пълен успех във Варна срещу Черно море (ах, това Черно море), където за последните години зелено-бялата фланелка бе носена от Миро Манолов (донесъл равенство и в София), Илко Пиргов, Жоро Илиев, Данчо Юруков, Дани Георгиев, Жоро Божилов, Бойко Величков, Александър Томаш, Косьо Мирчев, Росен Колев, юношата на червените, превърнал се впоследствие в легенда за моряците Станислав Стоянов, Ели Маркес... Имаше моменти, в които срещу армейците излизаха по 7 футболисти, преминали през „Българска армия“... И в крайна сметка обичайният хикс... или загуба като онази, когато Юруков вкара и отказа “армейците” от титлата през 2009-а.

През есента на 2003-а Ботев (Пд) пръв написва оставката на Стойчо Младенов. “Канарите” печелят с 3:1, а първите два гола бележат израсналият на "Червено знаме" Мариан Германов – Мацата и Марчо Дафчев.
Подобна е ситуацията, ако погледнем историята на сблъсъците между ЦСКА и Литекс. В герои за оранжевите са се превръщали преминалите през Борисовата градина Стойчо Стоилов (3 гола), Росен Кирилов (3 гола), Христо Янев (1 гол), както и юношите на червените Светослав Тодоров (2 гола) и Кирил Николов (1 гол), като интересната подробност е, че в случаите, когато екс-армейците са се разписвали за оранжевите, то статистиката е в абсолютна полза за тима от града на люляците - 5 победи за Литекс, 2 равенства и само един успех за ЦСКА.
Емблематичен е и случаят от мачовете през миналата есен между ЦСКА и Стяуа. Нима някой се съмнява в клубните пристрастия на Валентин Илиев? Не! Това обаче не попречи на бранителя да протегне крак и да предодврати сигурен гол на Зику. След края на мача Вальо пя и плака с феновете, но на терена беше безкомпромисен. Такива със сигурност ще бъдат утре момчетата на Зафето.
И никой не може да им се сърди.
Зафиров така и не получи шанс, въпреки, че в един момент стабилизира отбора. Миро Манолов дойде на “Армията”, когато бе 15-годишен. От Сопот искаха за него 50 хиляди, но с много разправии и благодарение на “червеното” сърце на генерал Йорданов, и бизнесменът Митко Пилев, сумата бе спестена. Нападателят излизаше на терена с 40 градуса температура, а накрая го изхвърлиха и ако не бе Красен Кралев да му даде шанс в Черно море, едва ли щеше да играе голям футбол.
Георги Божилов стана републикански шампион с ЦСКА, но никой не го броеше за жив и заедно с Владо Стоянов и Орлин Старокин решиха да потърсят късмета в Бургас.
Георги Илиев дойде въпреки желанието на Йешич, с благословията на Атанас Караиванов, но записа добри мачове за ЦСКА и въпреки това го пуснаха да си тръгне през задния изход.
Мартин Дечев стартира шеметно и даде повод за оптимизъм на феновете. След това обаче се контузи и все едно пропадна вдън земя, за да научи от Стойчо Младенов, че е “супер” в тренировките, но няма да се разчита на него. Тръгна си без да е взел 5 заплати.
Росен Колев... Дори не му дадоха шанс, а поискаха 150 хиляди паунда от Рединг за него...
Ето, затова никой не може да обвини тези момчета, че утре ще дадат всичко от себе си. За да се докажат. И дано в Борисовата градина научат урока си.