Историята на 64-годишния Стефан Нейков Стефанов като еманация на българската действителност от времето на прехода

Клошар денем, броди по улиците и събира отпадъци, а нощем се превръща в жива мумия и ляга в саркофаг, датиран отпреди 2200 години.

Звучи като нелеп хорър, но всъщност става дума за поредната тъжна родна картинка, разказва в пространен репортаж за находчивия несретник бай Стефан колегата Орлин Филиповски от БЛИЦ.

Никаква мистика няма в историята на 64-годишния Стефан Нейков Стефанов. Тя просто е еманация на българската действителност от времето на прехода.

Погълнат от мизерията, Бай Стефан е един от многото клошари, които се скитат из улиците на Варна. Той обаче се отличава с една екстра – каменно „легло” на 2200 години. Злочестият мъж е избрал за свое убежище през нощта древен саркофаг, разположен пред Археологическия музей във Варна.

„Спя тука от 5–6 месеца някъде. Лятото е хладиник, а зимата пази страшна завет”, споделя пред БЛИЦ Бай Стефан след минута суетене и плах пазарлък да не бъде сниман. „Добро няма да ми направиш. И от тука ще ме изгонят, а няма къде да отида”, жалва се бездомникът.

Доскоро той е бил съвсем нормален човек – със семейство, жена, деца, та дори и внуци, на които се е радвал. От миналата зима обаче се радва единствено на левче-два, които добри минувачи му подхвърлят, както и някоя и друга цигара аванта. Сравнително сносен бил животът на бай Стефан. До януари, когато останал на улицата.

„Собствените ми деца ме изхвърлиха... Трудно го преживях”, разкрива фамилната си драма побелелият мъж. Работел като охранител, но по едно време вече нямали нужда и останал без работа. Тогава го изхвърлили от квартирата, в която живеела цялата фамилия в широкия център на Варна. Така Стефан останал на улицата, в най-лютата зима, на минус 20 градуса температура.

Малко след това развил перитонит и лекарите едва го спасили след спешна операция. Близките му тогава се смилили и го прибрали. Но за кратко, след което пак го изхвърлили.