Най-интересното от вестник "Стандарт" на 14 ноември

До 2020 г. безработица сред младите хора в България трябва да намалее със 7%. Този ангажимент е поела страната ни пред Брюксел като част от общата стратегия на Европа да осигури повече работни места за младите хора. Страната ни е на едно от първите места по младежка безработица в ЕС - около 30%, което се равнява на 73 хиляди българи до 29-годишна възраст.

Висшисти с 2 езика вдигат телефона. Млади хора, които владеят езици, са принудени да започнат работа в колцентровете, а не по специалността си, защото не им поставят бариера за стаж, а дават високи заплати. Някои от фирмите дори плащат четирицифрени възнаграждения. Основната причина младите да работят нискоквалифицирана работа е, че не могат да се преборят в конкуренцията с опитните кадри, тъй като бизнесът предпочита служители, за които да не прави разходи за обучение. 

Напоследък за младите хора се отворя още една ниша, която обаче също не е висококвалифицирана. Чужди компании обединяват счетоводствата на всички свои клонове и ги установяват у нас, разказа Златина Кушкиева от "Адеко". За тях се търсят хора, които да изготвят фактурите. При това не е задължително да учат или да са завършили икономика. Много се търсят и счетоводители, както и търговски представители. За последните обаче отново се иска специфичен опит в продажбите. Напоследък много такива места се отварят в агробизнеса. 

За да помогне на младите да работят по специалността си, Европа вместо родния бизнес все повече поема разходите за допълнително обучение на младите. Два месеца след старта на най-новата схема "Първа работа" над 600 фирми в цялата страна за заявили, че са готови да наемат 3800 безработни младежи. Интересът е далеч над планираните 2100 работни места, които до 2014 г. трябва да бъдат разкрити за хора без работа, които са до 29 години. Схемата предвижда освен субсидия за заплати и осигуровки в продължение на 12 месеца, така и безплатно обучение по заявка на работодателя. Условията са фирмите да нямат задължения към държавата. "Фирмите търсят тези програми, защото те реално им пестят много пари. Шефовете не плащат нито заплатите, нито осигуровките, не дават пари дори за обучение. Само печелят от продукцията, която младите му изработват", обясняват чиновници.

"Бизнесът се опитва да намери изход от проблема с лошата подготовка на младите хора, които излизат от университетите и училищата", коментира пък големия интерес към схема "Първа работа" Томчо Томов, HR специалист и ръководител на проект на БСК за оценка на компетентностите на работната сила у нас. Работата по този проект показва, че всеки втори висшист у нас не работи по професията си. Болшинството от тези, които все пак се захващат със специалността, за която са учили, се сблъскват с липсата на всякакви практически умения. Професионалните гимназии също не подготвят необходимите на бизнеса специалисти със средно-техническо образование. Заради тази слаба подготовка фирмите бягат от новаци и предпочитат да наемат по-възрастни и опитни работници. При съкращения пък първо си отиват младите. Това е и причината България да е на едно от първите места по младежка безработица в Европа - малко над 30%.

"Вина за положението има и бизнесът, който все пак трябва да отчита, че образованието е по-консервативна система", признава Томов. Масово малките и средните фирми нямат гъвкави програми как да въведат новите хора в работния процес, нито пък отделят специални наставници, които да се занимават с тях, казва Томов. Затова те предпочитат готови специалисти, които веднага да ги пуснат в действие. "Да даваш работа на младежи, които сега излизат на пазара на труда, е също и въпрос на фирмена култура и на корпоративна-социална отговорност", подчерта Томов. Според него обаче и младите не са особено загрижени за професионалната си реализация. "Все още у нас битува мнението "да взема диплома, пък после ще му мисля", казва Томов. Работодателите се сблъскват и с друг проблем - липсата не само на професионални, но и на всякакви трудови навици при младите хора.  

Фирми за подбор на персонала разказват следния куриоз - техни клиенти търсят оператори на поточни линии, без да е необходима някаква квалификация, но с основното изискване младите работници да идват навреме на работа, при това всеки ден. "Спазването на дисциплина е огромен проблем, особено за младите, ако дълго време са били безработни", разказа Златина Кушкиева от "Адеко". Поради тази причина социалното министерство е подготвило специална промяна в Закона за насърчаване на заетостта. С нея от догодина ще се даде възможност бизнесът да получава субсидия при наемане на безработни младежи на половин работен ден. "Тази мярка е за млади хора, които повече от една година са били безработни и нямат никакви трудови навици. Така те по-лесно ще свикнат да ходят на работа и да се реализират", обясни Елка Димитрова от министерството на труда.

Друг проблем за младите без висше, които кандидатстват за работа, е че не могат да си направят CV-то, коментира Светлозар Петров от "Джоб тайгър". "Те не са наясно и как да се представят пред работодателя. Често от бързане го изпращат с правописни и технически грешки, защото не отдават значение на този документ", заяви той. Тъй като първоначалният подбор обикновено е по CV-то, младежите биват отхвърляни автоматично и въобще не получават шанс да стигнат до интервю с работодателя. Другата им грешка е, че не се запознават предварително с дейността на компанията, в която кандидатстват, и така правят лошо впечатление на интервюто.