Най-интересното от вестник "24 часа" на 19 ноември

Той е само на 24 г. До вчера е работил като преводач и програмист. Занимавал се и с интернет маркетинг. А днес?

Днес е вече само войник. Вярно, израелски войник, но с българско сърце. Той е един от 70-те хиляди резервисти, призовани да реализират наземната широкомащабна операция в Газа. Откривам го случайно. Между две сирени за въздушна опасност. Съгласява се да говори, но ако може да го представя само с инициали - А. Б. Дава ми снимка, на която е обърнал гръб (горе). Това са правилата на израелската армия. Извинява се. Отказва да ми обясни към коя военна база потегля утре. Но обещава, като се върне, да разкаже всичко. Роден е в София. Емигрирал е в Израел сам преди осем години. Отдавна се чувства израелец. Обича си работата. Има много приятели. Живее в град Ришон ле Цион. Тук е завършил гимназия. И като добро момче е отслужил тригодишна военна служба - в парашутните войски. През последните дни е слушал сирените за въздушна опасност, тичал е в бомбоубежището и следил всички новинарски агенции. Докато дошла повиквателната. Показва ми я.
До последно гадаел дали ще има и за него. А сега си отдъхнал - като след хвърлен вече жребий. Ще облече униформата след по-малко от 12 часа. Питам го не се ли страхува. Тъп въпрос - кой не би се страхувал. Надява се, че майка му няма много да се тревожи.

Не знае какво ще завари от другата страна на барикадата. Но му е ясно, че и там живеят хора. В часовете преди тръгването усилено чете прогнози. Според повечето войната ще трае още дълго. А той - той има други очаквания. Че само след седмица-две ще си дойде. Най-щастливият вариант е да стигне до границата с Газа и да обявят примирието. Но надали ще е така.

На раздяла го успокоявам, че някой ден поне ще има какво да разказва на внуците си. Питам дали знае песента „Велик е нашият войник". Смее се. Не иска да е велик. Иска и този път да си свърши работата като добро момче. А и да се върне жив и невредим.