Жените са свръхпредставени поне през последните 10 г.

Данните за завършилите студенти освен това показват, че структурата по пол е доста изкривена. Жените са свръхпредставени поне през последните 10 г.

Нямам готово обяснение каква е причината за това, но се сещам за поне две възможни обяснения. Първата е свързана с твърде небалансирания дял на социални и хуманитарни науки за сметка на инженерните и техническите. За първите две не само в България е характерно по-голямото присъствие на жени, а за вторите две - на мъже. Това е резултат и от устойчиви традиционни модели на избор на професия.

Ако това е вярно, скоро трябва да очакваме промени в съотношенията, защото се очертава дълготраен недостиг на специалисти в инженерни и технически специалности и свръхпредлагане на много от останалите, а това рано или късно трябва да промени избора на кандидат-студентите.

Другото възможно обяснение идва от пазара на труда, отношенията в семейството и политиките за майчинство. Жените имат по-слабо присъствие на пазара на труда поради грижата по отглеждането на децата и други традиционни задължения, които по-лесно се съчетават с ученето, отколкото с работата.

В България има относително щедра политика към продължителността на майчинството и известни облекчения за студентките майки. Но едва ли са чак толкова значими Най-важното вероятно е, че през последните 20 г. получиха разпространение по-гъвкави форми на обучение, които позволяват съчетаването му ако не с постоянна работа, то вероятно със задължения по поддържането на домакинството. Това, пак казвам, са само предположения, но феноменът е интересен и заслужава внимание.

Прехвърляйки погледа към средното образование, забелязваме, че при него, за разлика от висшето, в обхвата има стагнация и дори лек спад - от 50% на под 48%. Някой би казал, че това не е лошо, просто повече хора, завършили средно училище, са решили да продължат образованието си. Има обаче страни, които повишават едновременно обхвата във висшето и в средното образование за сметка на по-ниско образованите групи.

Правейки подобни сравнения между поколенията, по данни от последното преброяване, виждаме, че някъде в края на 60-те години и през 70-те години на миналия век би трябвало да се е случило решително подобрение по отношение на завършването на средно образование. Някъде по това време делът на хората, които имат само основно и по-ниско образование, е спаднал и след това не е имало по-нататъшни подобрения. А през последните десетина години има известно влошаване, делът на хората с начално и по-ниско образование, включително без всякакво, се е повишил. Това се потвърждава и от краткосрочните данни за отпадналите и необхванатите ученици. Има спор колко точно са те, но няма спор, че този проблем съществува. Образователната структура на населението навежда на мисълта, че той може да се е изострил през последното десетилетие.

Ако подходим съвсем директно, можем да се запитаме дали едното балансира другото. Дали ползата от значително увеличения брой висшисти компенсира загубите от увеличения брой хора с много ниско или никакво образование?

Ако разглеждаме допълнителния доход от завършено висше образование спрямо загубения от незавършено основно, балансът ще е положителен. Още повече че увеличението в обхвата на висшето образование е значително по-голямо от увеличението на броя на хората с начално и по-ниско образование.

Сметката обаче не е толкова проста. Трябва да отчетем, че големите неравенства в полученото образование могат да допринесат за това хората с добро образование да потърсят препитание другаде - познатото "изтичане на мозъци". Механизмът на този процес е сложен, но казано съвсем опростено, една икономика, която има много хора на дъното на скалата от социални и професионални умения, няма нужната основа да се модернизира. Дори някой с нужното образование и подготовка да има много добра идея, тя не може да се реализира, защото няма с какво (липсват необходимите технологии) и още по-лошо - няма с кого (липсва човешкият капитал). Много от младите хора в Европа са прекалено квалифицирани за работата, която извършват. Това е общоевропейска тенденция, отбелязана и в последния доклад на мрежата "Евридика", но в България този феномен е особено изразен и засяга в голяма степен и най-образованите. 
Поуката е, че ако искаме да гледаме на образованието като ресурс за развитие, който генерира не само частни, но и обществени ползи, е добре да видим цялата картина, а не само отделни фрагменти. Тя, разбира се, често не е еднозначна.