Щадящ улов на рапани обмислят да разрешат от ИАРА

Мрежи, които хем се движат по дъното, хем не го разорават, унищожавайки ценни морски видове, ще върнат траленето в българските териториални води. Това анонсира Георги Михайлов шеф на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ за Североизточна България. 

Съоръжението, което трябва да помири еколози и рапанджии, се казва бийм трал и представлява рибарска мрежа, опъната с помощта на стоманена греда. Две "качулки" от мрежата са закачени в двата края на гредата. Траулер дърпа мрежите над самото морско дъно. По света този метод се използва най-вече в крайбрежни води за улов на скариди. Бийм тралът щади дъното за разлика от традиционния, снабден с тежки влачещи се вериги, които буквално разорават пясъка и унищожават дънните видове.
Според Георги Михайлов дънното тралене ще остане забранено. Ще продължи да се използва и така нареченото пелагично тралене (мрежите се реят във водата на разстояние от дъното), което се прилага при улов на пасажни риби.
Рапанът е вторият по улов морски обитател в България след цацата. Изкупната му цена е особено атрактивна за ловците на мекотели. Характерният за 90-те години улов чрез гмуркане на водолази обаче е твърде тежък и опасен за здравето. След забраната на дънното тралене пък рапанджиите редуват нарушаване на закона с протести. Според тях забраната е довела до бум в разпространението на морския хищник, който изяжда черноморската мида.
За да не трансформират бийм траловете в дънни, ловците ще трябва да ги маркират при регистрацията. Засега бийм траленето ще бъде разрешено само в отделни райони на крайбрежието, за да бъдат оценени евентуалните щети от него.