Някога бях добър човек.

Има два типа избиратели. Такива, които гласуват за мен и такива, които не ме познават. Не съм го измислил аз, но пък идеално ми пасва. Реших да се кандидатирам и аз. Роден от недоволството, от протестните кампании във Фейсбук, от споделеното на маса, на опашките за ток и помощи, от спотаения гняв. Нямам име и не ми и трябва. 

Някога бях добър човек. Вярвах в държавата, в системата, в правата. Мислех, че и държавата вярва в мен. В децата ми, които възпитах, отгледах и учех, че трябва да са добри хора. И някой ден да работят. За България. Годините минаваха и като че ли всяка сутрин се събуждах по-голям...длъжник. Длъжник на себе си, защото нямах време да преценя къде съм и от какво има най-голяма нужда душата ми. Длъжник на близките си, защото колелото се въртеше все по-бясно и миговете споделеност ми се изплъзваха. Длъжник и на десетките институции, разбира се, които чакаха да направя поредното задължително плащане. И малко по малко онзи добрият взе да ми се подхилква. Посочи ми как да бягам от дълговете. Измамно, временно. Посочи ми, че децата ми могат да отидат да работят в чужбина. Защото там можело някой да ги оцени. Научи ме дори, че и за България да се бачка все някога се стига до стачка. Спрях да вярвам в правосъдието, когато убиец на дете получи условна присъда.
Скапана държава и някакъв измислен живот. Не е моя. Имам чувството, че съм влязал в тоя филм за малко и всеки момент ще изляза. Съдбата ще измисли начин. В краен случай режисьорът ще ме пише умрял. Лош човек ли станах?
За това си мисля да се кандидатирам. За да питам другите. Ще обява в кампанията си, че съм лош. Да видим опонентите как ще ме опровергаят.
Може дори да стана по-известен от Джон Стайнбек. Защото ще напиша "За дупките и хората". Да видим колко ще се чете тогава неговата "За мишките и хората". Не искам да си имам ферма. Целя се по-високо. Община да е. Дупки поне винаги е имало и ще има. Непреходна тема. Като за конете и циганите. Но там няма да се изказвам, че ще стана много по-лош. Снишаваме се, снишаваме се. Дори буря да няма. Така правели тез, дето им викат печелившите.
Едно ми е такова размечтано. Кметски безтегловно. По-добре май да стана господар на ветровете. Тогава със сигурност онези, които ме познават, ще гласуват за мен. Защото ще им е съвсем ясно какво мога. От нежния бриз до урагана. На финала да видим кой ще гаси лампите. На онези, който препрочитат "Гневът на мравките".