Есента нямали слука с Бойко, премиерът уловил само сафрид

За Никулден времето се обърна и в рибарското селище "Траката" вързаха лодките на кея. И докато отминат вятър и вълна, морските мъже ще празнуват. Почват на 6 декември - Деня на Чудотвореца, и ще се веселят чак до 19 декември, когато се отбелязва пак, но постарому. Ден-два преди Никулден загряват в къщата на поета рибар Коста Радев с вино в "топъл вариант" - заради простуда от последния улов. "Тази година чернокопът нямаше насмогване", доволен е приятелят му Иван Копчев, доскорошен шеф на рибарската кооперация, която по негово време се прочу оттук до Брюксел с протестите срещу най-скандалната заменка край морето, която ги обричаше да останат без препитание и покрив.
"Сега имате ли притеснения?", попитал рибарите от "Траката" тази есен премиерът Бойко Борисов. Докато е в правителствената резиденция "Евксиноград", той обича да излиза в морето с тях. През септември направили два дни улов, разказва сегашният шеф на кооперацията Стефан Дачев. "Но без слука, защото по това време няма и риба", признава си морският вълк. Бойко Борисов хванал десетина сафрида и ги пуснал живи в кофа  с вода за радост на децата в резиденцията. Затова пък поразпитал рибарите пак за техните проблеми. Държавата чрез областната управа във Варна е спечелила вече делото на първа инстанция за придобитите 105 дка от държавния горски фонд до "Евксиноград", където попадат къщите и стоянките за лодки на рибарите. Апетитният имот беше деактуван и придобит от бившия зам.-министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов - Явор Хайтов, а след това препродаден на друг собственик. "Рибарите останаха на последните неоткраднати места край морето", обича да казва поетът Коста Радев. Но за малко и оттам да ги изтикат, защото
пречат на строежите в най-богаташкия квартал
край Варна. "Кризата е за бедните, не за богатите - строят и не спират", добавя той. А мъжете край него припомнят заклинанието на рибата към тях: "Колкото люспи имам на гърба си, толкова кръпки да имаш на гъза си!"
На Никулден отец Любчо Попов ще отслужи водосвет в параклиса на "Траката", който рибарите построиха сами през 1999 г. Свещеникът ще освети рибата, виното и хляба, а след това започва празникът с много гости в селището. "Задължително на трапезата се слага шаран, колкото и еретично да е тук, край морето, но това си е библейската риба", казва Коста. А дали има свой специалитет? Отговаря иронично с думите на Веселин Андреев "Тук скромността е излишна", казани по повод на това, че бил любимият поет на Петя Дубарова. Саламурата от карагьоз е неговата авторска рецепта. Приготвя рибата на скара, сварява саламура с цяла глава лук, стрити печени чушки и подправки и кипва с месото.
Това е идеалното мезе за ракия!
казва поетът рибар. На чаша греяно вино издава, че още тази зима излиза от печат най-новата му книга - роман, писан от 2 г. насам. Заглавието засега е "Все едно", но авторът смята, че не е достатъчно силно "да те закове", и затова сигурно ще го смени. Досега Коста има издадени близо 20 книги. През 1996 г. "Сенките на Вавилон" е определен за роман на годината. След 2 г. печели конкурса на сдружението на българските писатели с романа си "Атлантида", а по-късно "Лунни конници" му носи голямата награда на националния конкурс.
Коста Радев живее от 20 г. със семейството си при рибарите в "Траката". Зарязал е София, Съюза на писателите, всякакви творчески сдружения.
Не искай, никога не искай повече. Имаш море, небе, земя
И лодка - тя знае всичките посоки
написа Радев в последната си стихосбирка "Пентомастики II". Лодката му е само с номер, без име, като повечето около нея гемии, вързани на брега, защото и затова се плаща - по 50 лева. В миналото имало всякакви измислени имена - "Море и мъка", а един зевзек, дето ходил все с рогите напред, кръстил лодката си "Въпреки". За най-големи майтапчии в селището минават Ванко и Янко. Наскоро вързали един начинаещ рибар, че ще има богат улов като тях, ако си боядиса мрежите в червено. Той цяла нощ бъркал боя за прежди, за да му носи аленото слука, но се върнал с празни ръце. След празниците рибарите от "Траката" се надяват да излезе карагьоз, а срещу Нова година - и кефал. Царицата на рибите - калканът, пак ще ги отмине, защото във Варненския залив на дъното не са останали пясък, миди и водорасли, а само тиня.