Асфалтовата кръпка спокойно може да бъде предложена за нов герб на Варна

В Сопот тази седмица маскиран кандидат-грабител нахлул в кварталния магазин с викове "Давай парите". Продавачката обаче го туширала с питането "Ивайло, ти ли си?", след което Ивайло бил стигнат от полицията чак в Карлово. Специалистите не препоръчват подобен подход, но приложен в политиката, може да се окаже твърде оздравителен - всеки, който преди избори обещава мед, масло и потоци от благини, може бъде връщан в реалността с един прост въпрос – „Ти ли си?

Ти ли ми ги обещаваше тези неща

и миналия път?” Особено след като новият Изборен закон ще изглежда така, както го искат управляващите, въпреки опозиционните предложения и европейските препоръки. Може би защото никой не ги пита вече почти четири години – „вие ли бяхте, които обещавахте тогава?” Ако не помните, едно от обещанията беше, че 2012-та ще годината, в която ще приключим с контрабандата. Ако се чудите как точно е изпълнено това обещание, разходете се край варненския централен пазар. Единствената разлика е, че сега продавачите, които подвикват „цигари, цигари”, обикалят около пазара, а не се бутат отгоре ви, докато се опитвате да си купите чушки. Пак във Варна тази седмица депутатът от ГЕРБ Павел Димитров се опита да ни убеди, че

“има напредък в работата на кмета”

От разясненията става ясно, че напредъкът е главно в това, че „Йорданов, заедно с администрацията и управляващата партия се опитва да реализира” нещо полезно, както и в разменените визити между кмет и премиер. Нищо, че след шумно рекламираното ходене на кмета до София не се чу да е постигнато нещо за Варна, а премиерската визита тук ще се запомни само с напътствията към репортерите да си затварят устите и да рекламират правителствената активност. В града, в който „има напредък”, същата тази седмица в Аспарухово деветгодишно момченце се озова с изгорена ръка в болницата, след като падна върху незатворена електрическа кутия на улицата. А за Тубдиспансера спориха няколко болници и

всяка казваше „вие го вземете”

Спорът започна с предложението на ресорната общинска комисия диспансерът за белодробноболни да бъде закрит, а дейността – преместена в друга болница. Идеята пропадна, защото който приеме болните и лекарите, ще ги получи в комплект със задължения, непокривани от средата на годината, и съветниците пренасочиха проблема към здравното министерство. В регионалното получиха сигнал за друго варненско нововъведение. Съветникът Костадин Костадинов директно поиска от Лиляна Павлова да спре водата в ромската махала в Каменар, докато не стане ясно кой пие, кой плаща и най-вече –

кой е разпоредил да бъде пуснат новия водопровод,

построен с европейски пари, преди потребителите му да са изпълнили своята част от задълженията – да си поставят водомери и да си плащат като всички останали. Засега в махалата /и не само в нея/ продължават да си живеят като в Аркадия – без сметки. Макар че предпочитат да не се хвалят, за разлика от сенернокорейците, които изумиха света тази седмица с новината, че са открили родното място на еднорозите. Останалата част от света пък откри откъде е родом Спящата красавица. Която никой не смее да събуди, защото има черен колан. След като медиите /далеч не само българските/ два дни се забавляваха да залагат дали българският премиер Борисов пише на телефона си или

спи на церемонията

по връчване на Нобеловата награда за мир, накрая той обвини за „неразположението” разходката до Америка, която му объркала биоритмите. Възстановяването им през лятото вече е подсигурено – приоритетно бяха дадени пари за възстановяване на буната пред Евксиноград. Както всяка зима, състоянието на буните е част от градските новини и, както всяка зима, констатациите са – положението е лошо, пари за ремонт няма. Тази година Басейнова дирекция добави нов акцент – обследване от експерт. Инженер Красимир Маринов внесе известна яснота за положението – то е лошо е при около половината буни по Черноморието. Проблемите идват от лошото строителство, неподходящите материали и избора на място „на око”.

Частта с парите не се променя,

макар експертът на Байсенова дирекция да определя сметките на „Геозащита”, че ремонтът ще струва 14 милиона лева, като завишени. Дори да се намерят пари обаче, те ще имат ясен получател при една пета от буните – само 20 процента от тях се оказаха с изяснена собственост. Изграждането на буни от собствениците на пристанища е един възможен вариант. Това беше едно от многото предложения на морския бранш при дискусията за промените в Закона за пристанищата във Варна. И май единственото, което беше забелязано и прието от тези, които насрочиха общественото обсъждане. Проектозаконът беше видян повече като лобистки от професионалистите. Питанията им покриха широк спектър проблеми – от фаровете, пряко свързани с националната сигурност, до развлекателните корабчета. Отговорите не бяха толкова конкретни колкото въпросите, а разнищването на подробностите извади наяве дълга верига институции, през които ще минават

добрите намерения за развитие на пристанищата

Така срещата завърши с опасението, че бюрокрацията най-вероятно пак ще ни докара до онова положение, в което искаме да е по-добре, а се получава както обикновено. По-зле от обикновено завърши тазгодишният конкурс за сграда на годината – не само без награда за Варна, но дори без нито една номинация. Което трябва да подскаже нещо на отговорните за „напредъка” в града. Затова пък общината реши да излезе на пазара на недвижимите имоти със 71 свои парцела. За да ги продаде, ще поръча изработването и на специални информационни слайдове, които да ги рекламират. Имотите са все във вилни зони и крайградски местности, пълни вече с къщи, но общинарите са решили, че имотите ще се продават най-добре за земеделски нужди. В правната комисия на съвета тазе седмица стигнаха до идеята вместо да издържаме „паяк” и наказателни паркинги, да започнат

да глобяват неправилно паркиралите на място

Така медиите ще обеднеят откъм репортажи за повлечени кабели, съборени тераси и коли, отнесени с децата вътре, но вероятно ще влязат повече пари в общинската хазна. Колко точно ще е печалбата ще стане ясно, ако администрацията отговори на питането колко вкарва „паякът” и колко струва издръжката му. Макар че всъщност отговор би трябвало да има и сега, ако фирмата се отчита по правилата. Най-много проблеми имаше в транспортната комисия – все покрай „Градски транспорт”. Фирмата си поиска парите за детските карти, въведени с министерско разпореждане. Тази седмица обаче стана ясно, че общината не може да плати на дружеството си, защото

държавата не е превела обещаното

А през януари картите ще трябва да се преиздават. Това обаче се оказа малкият проблем, след като стана ясно, че към общината има предявен иск за 750 хиляди евро заради екстравагантната идея общинският превозвач да купи частния си конкурент, с когото заедно обслужват транспортната схема на Варна. Натискът да се вземе това решение беше мотивиран със заклинанието „Европа така иска”, а заплахата беше, че ако не го направим, няма да ни дадат парите по проекта за интегриран градски транспорт. Различните форми и степени на учудване от това странно европейско искане бяха туширани с репликата „няма време”, решението беше гласувано, най-важните клаузи – засекретени. И почти веднага след това стана ясно, че искането изобщо не е било европейско и няма нищо общо с одобрението на проекта. Накрая за развалянето на сделката от цилиндъра пак беше извадено обяснението „европейско изискване”, а на

етикетчето с неустойка

за тези врътки пише „1 500 000 млн.лв.” И ако получилите отсрочка и разрешение за външна юридическа помощ общински юристи не извадят някой наистина голям фокус от ръкава си, следващото, което ще се промени, е цената, написана на билетчето за градски транспорт. Тази седмица празнуваха студентите, а любимата новинарска тема от девети сутринта – дали заради кризата, дали защото студентите са станали по-разумни - тази година се увенча само с постното „двама студенти в токсикологията”. Евангелски протестантски пастори пък предложиха да се съгради монумент във Варна, който да се вижда отдалеч и да стане символ на града. Засега с тази функция някак се справя Аспаруховият мост, който обаче все по-често влиза в криминалната хроника – тази седмица само за 24 часа полицията

свали от него трима самоубийци

Ако имаше еднозначно хубава варненска новина, това беше шумното и щастливо посрещане на младия моряк Тодор Демерджиев, който оцеля след морската катастрофа край Холандия. А Петър Петров, механик на "Коста Конкордия", е един от тримата номинирани за мъж на годината. Класацията е една от многото, които подсказват, че наближава краят и на тази година. Друг ориентир са елхичките, които вече пълнят пазари и паркинги. Ако сте спестили пари за подаръци, удоволствието да ги скриете под истински елхови клонки тази година вече надхвърля 20 лева, и то ако не сте много претенциозни. Мечтите поне все още са безплатни. Медиаторите от сдружение „Съучастие“ съвсем неколедно тази седмица разказаха за мечтите на децата, с които работят в „Максуда“, Каменар и „Владиславово”. Малките там си имали една

мечта – да станат сводници

Тази седмица видяхме и проекта за бюджет на Варна през следващата година. Разбира се, първото, което администрацията изтъква, е почти 8-процентноно увеличение спрямо тази година. Или с 14 и половина милиона лева повече. 11 от тях обаче са заем. Пак според администрацията, основната цел на бюджета е "да повиши доверието на гражданите в провежданите политики". Ако съдим по перото, което получава най-сериозно увеличение, ще трябва да повишим доверието си главно към изкърпването на улиците. Там за следващата година са заложени осем милиона повече. И понеже никой не пита сериозно какво стана с предишните пари и предишните кръпки /а някои от тях ги изми дъждът/, асфалтовата кръпка спокойно може да бъде предложена за

нов герб на Варна