Личният списък на Мариан Желев

Би трябвало в момента да живее в малка виличка във Виница. Няма сайт, нищо не пише за него и едва ли някъде ще видите снимката му. Познавахме се от времето, когато бях на квартира на "Ил. Макариополски". Продаваше плодове и зеленчуци. Вървеше ни приказката - именно тогава усетих, че този човек не иска да стори на абсолютно никого нищо лошо. Не познавах миналото му, сигурно не става и за икона, но Гриша рисуваше със сърцето си приятелства. Живееше на семейни начала с жена, която се спомина. После му изгубих следите. И един ден минавах край входа за подземния паркинг до Колхозния пазар. Той стоеше в малка будка и вдигаше бариерата. Побъбрихме. Оставете настрана общите приказки, първото, което Гриша се опита да ми покаже, бе добрината - за нея се огледа и единственото, което можеше да ми предложи, бе... ако имам нужда от място за паркиране, да се обадя. Дреболия, елементарно, простичък жест и... нещата си идват на мястото. "Добрият варненец" - посветих този разказ на него. Надявам се един ден да види бял свят с готовия сборника, който чака издаване. А Гриша би трябвало да е на около седемдесет години. И навярно се чуди на кого да стори добро. Звучи ли елементарно?