В почивния си ден варненец спасява пешеходци от студа

История за добрината и човещината насред лютата варненска зима, разказа читателка на Varnautre.bg. Публикуваме разказа й така както ни го е изпратила. С пожелание и надежда по-често да срещаме и чуваме за добри хора, готови да помагат на непознати без да искат нищо в замяна. (бел.ред)

Сняг, виелица и леден вятър, закъсали автомобили, хаос и непочистени пътища. Това бе равносметката за смразяващия 20 декември във Варна. Между тъжните новини за загинали в преспите, недоволството от непочистените улици и закъснелите реакции на отговорните за гранично бедствената обстановка институции обаче, се случи и нещо хубаво.

Оказа се, че пред снега и леда всички сме равни и еднакво уязвими, а добрите хора още съществуват. За да бъдем добри и човечни не ни трябват снегорини или вериги. Трябват само сърце и желание.

Доказа го млад мъж, който вчера сутринта вместо да извърне поглед от измръзналите чакащи на една от варненските спирки, предложи да откара когото може докъдето стигне. "Сега е моментът, влизайте на топло, ще ви откарам докъдето мога", с тези думи младежът отваря вратата на фолксвагена си и кача в него трима души – възрастни мъж и жена и младо момиче. После спира на бензиностанция и зарежда пълен резервоар – за да има гориво да спасява още пешеходци от преспите и ледения вятър. И всичко това в първия ден от отпуската му, както той самият признава. Докато вози пътниците си младежът разказва, че е домоуправител на входа, в който живее. От дума на дума става ясно, че преди да излезе с колата по улиците, е чистил сняг пред кооперацията си. Което също ме  кара да се замисля. Колко варненци излязоха рано сутринта да изчистят снега и леда пред домовете си? Със сигурност не бяха много.  

На раздяла с пътниците момчето пожелава весели празници и се отправя към следващите измръзнали по спирките хора. Те също ще са благодарни и трогнати от добрината му, но вероятно ще се запитат защо го прави, защото добрите хора все по-рядко се срещат.

А той го прави не за слава или да изкара пари, а защото смята че така е редно. Не взема нито лев от тези, които е закарал за където са тръгнали. Това би опорочило делото му, смята младият мъж.  Макар  дори не казва името си той е героят на снежния варненски 20 декември. Причините да го прави са си негови и вероятно непонятни на повечето хора. Важното е, че го прави.

Така невероятно е вече да повярваш, че някой абсолютно непознат, ще направи нещо ей така безкористно, ще зареди резервоара догоре и ще ти помогне, вместо да стои у дома си в почивния си ден. Факт е обаче, че добрите хора съществуват.