И тази коледна седмица я изкарахме повече в ядене и пиене, отколкото в размисъл върху посланието "роди се Спасител".

Във Варна допълнителен стимул за вътрешно сгряване беше газенето из кишата, която благодарение на обединените сили на природа, администрация и почистващи фирми се е превърнала в

траен коледен символ.

Храмовете обаче се напълниха. Дали това е повод за радост или просто признание, че няма вече кой друг да ни реши проблемите? В патриаршеския храм "Свети Александър Невски" се стигна почти до бой между желаещите да се доберат до чудотворната икона на Богородица, сякаш докосването до парчетата мозайка може да заличи поразиите, които съществуват главно благодарение на безразличието ни. Опашка пред иконата се нареди и във Варна, чакащите коментираха как особено помагала на болни и стари и никой не искаше да си разваля очакването за чудо с размисли за това как чакаме решение свише и за болните, и за старите, а търпим

бъркотията, която отнема шансове.

Макар че едва ли има достатъчно чудотворна икона, която да успее да се справи с нещото, наречено българска здравна и осигурителна система. А и в случването на чудото замяната на вътрешното усилие с показен ритуал от няколко години си е даже държавна политика. "Аз съм християнин", осени ни преди Коледа премиерът и обоснова вярата си с раздаването на бюджетни пари за църкви. Макар че от коледната изява на министър председателя малцината, които още не ги мързи да се учудват на речите му, запомниха повече клюкарското му заяждане с жената на Станишев. И покъртителния разказ за лошия Костов, който лъжел двете вицета кой е по-обичан от партийния си татко, обаче те излезли изненадващо хитри и разкрили измамата – най-вече защото стилистиката връща времето, когато са били в седми клас и точно по същия начин

са се надлъгвали за най-хубавото гадже.

А във Варна нямаше дори кой да ни разнообразява словесно, докато газехме из кишата. За поредна година единственият начин за почистване на главните улици се оказа затрупването на тротоарите, малките улички бяха оставени на самообслужване, боклукът не можа да бъде извозен четири дни след като снегът спря, администрацията не каза дори едно "извинявайте за неудобството" и остави общуването на пресцентъра си. А гражданите май са се примирили и с водата в обувките, и с това, че колите им увисват като преяли кутрета над изровените коловози, и с това, че работните графици на всички са нормални, но на градския транспорт му е разрешено да ни извозва с празнично разписание.

Еманацията на зимните варненски удоволствия

отново е на площада – украсен с много лампички и с големи купчини мръсен сняг. Гледката с лампичките наистина си струва, единственото неудобство е, че ако човек иска да й се наслаждава, трябва да спре и за заеме стабилен стоеж, защото златните плочки, освен хлъзгави, пак са и начупени и само чакат някой да се захласне по украсата. Макар и не нарочно, украсени са и купчините сняг по тротоарите – с парчета "легнали полицаи". Въпреки колчетата, които трябваше да подсказват на снегорините къде да вдигнат греблата, ограничителите са масово отнесени и там, където бяха ползвани "тапи", сега стърчат огромни винтове, сцепили вече не една гума. За дупките по улиците, които зинаха, по-големи от преди снега, вече дори е неприлично да се говори – те отдавна са

част от градската инфраструктура

и за варненци темата за дупките е като времето за англичаните. Разбира се, от общината вече ни успокоиха, че ограничителите са застраховани и сега администрацията ще си търси парите от застрахователя. За благото на общия бюджет се надяваме да има по-голям късмет и застрахователите да не се сетят да вкарат клауза като онази за "несъобразената с пътните условия скорост", с която на шофьорите все по-редовно им отказват изплащане на щети, причинени от улични дупки. Макар че след следващия цикъл "сняг-лед-киша-локви" съобразеният с пътните условия начин за придвижване вече ще е левитацията. Засега щетите не са ясни, общински служители с фотоапарати са пратени да събират доказателства

и дори се говори за глоби

спрямо почистващите фирми. Което звучи добре, докато не се сетим за една гневна общинска прескоференция след предишното бедствие, когато бяхме заринати в сняг три дни след спирането на валежите. Тогава кметът Йорданов обещаваше проверки, глоби и разваляне на договори, докато шефовете на почистващите фирми гледаха в килима. А след няколко месеца получиха отново договори за същата дейност, но за повече пари. За успокоение на духовете и варненския лидер на ГЕРБ Иван Портних в единия от двата работни дни през тази седмица се опита да ни успокои, че догодина Варна ще има повече пари в бюджета, включително и за инфраструктура, като обеща и помощ от държавата специално за улиците. Макар че по-успокоително би било, ако осигури

парите да вървят в комплект с надзорник,

защото във варненските улици и сега са заровени прекалено много пари, липсва ефектът от тях. Поне за гражданите. Други медии не можаха да се удържат дори на Коледа и на 25-ти по обед ни черпиха интервю за бюджета с шефа на общинския съвет. По същото време предприемчиви мургави коледарчета обикаляха по етажите на блоковете, докато някой възрастен ги чакаше отвън и оглеждаше прекалено внимателно вратите и решетките. Други пък решиха, че дните около Рожедство са най-подходящото време да се постреля по разни живи същества и успяха да убият червеногуша гъска – защитен вид в цял свят. Имаше и малки чудеса по Коледа – изгря слънце, нямаше пострадали от пиратки, от Кръвния център съобщиха, че тази година

кръводарителите им са били с 500 повече

от миналата година. Повечето от тях даже бяха изненадани от гласа на здравната министърка, която благодари по телефона за жеста. Макар че истинската благодарност ще я видим, ако центърът има по-добри условия за работа през следващата година. Голямото коледно чудо беше за варненеца Виктор Николов, който получи уточнена диагноза, нов бъбрек и шанс за живот. Случи му се в Истанбул главно благодарение на това, че и той, и хората край него не спряха не само да се молят и надяват, но и да действат. Все пак за повечето от нас Коледа бяха близките, подаръците и трапезата. Има малко раздвоение само по въпроса

кой на каква маса е седнал.

Ако е имал лошия късмет да уцели тази, на която цените бяха проучвани от Комисията по стоковите борси и тържищата, минал се е. Нейните експерти изчислиха, че тази година празниците ни излизат с 12 процента по-скъпо от миналогодишните, защото са скочили цените на картофите, боба, лещата, брашното и дори свинското. "Нещата седят по особен начин" обясняват експертите. Особеното е, че през годината фуражите поевтиняха и след рязкото вдигане на цената на месото, последва поевтиняване и в останалата част на света за Коледа го купиха на цена, по-висока от миналогодишната само с един процент. У нас обаче явно прасетата се хранят с някакъв извънземен фураж, защото цените, като се заковаха със 17 на сто нагоре, останаха си там и за празниците. Разбира се, ако сте уцелили масата, за която говори земеделският министър Мирослав Найденов, тогава сте уцелили джакпота –

неговите цени са най-ниските в Европа.

През ноември той прогнозира, че "това, което ще сложим на коледната си трапеза, ще бъде по-евтино, отколкото преди месец". Найденов беше също толкова красноречив и след празниците - "случи се това чудо цените по Коледа в България да бъдат по-ниски от седмиците назад. Ако това е мерилото дали сме станали европейци, категорично станали сме". Така че ако картата ви твърди друго, не й вярвайте. Тази седмица Институтът за модерна политика изкара поредното проучване на нагласи и желания. Президентът е все така най-обичан, вероятно защото от говоренето му нищо не зависи, харесването на премиера все още надхвърля неодобрението, макар че разликата между двете се е стопила с още десет процента и е точно 1 на сто, а след всички самоотвержени усилия на управляващата партия разликата между ГЕРБ и БСП е паднала до 5 процента. Вероятно по-точно сверяване на часовника ще има на 27 януари, когато ще се опитат да ни изкарат пред урните, за

да отговорим с "да" или "не"

на витиевато формулираното питане "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". За да има смисъл харченето на пари за този референдум, до урните трябва да отидат поне толкова хора, колкото и на последните избори. А ако поне половината от тях кажат "да"... всъщност, никой не знае какво се случва, ако отговорът е "да". А също така – ако е "не". И най-вече – няма отговор на въпроса "защо". Кампанията по разясняване и агитиране започна в коледната седмица, ще протече под съпровода на новогодишна

заря, тостове и махмурлийско пъшкане,

което ще позволи да се замаже главното – защо по стратегически въпрос, свързан с националната сигурност властта бяга от отговорност и прехвърля горещия картоф на тези, които са ги избрали именно за да решават такива въпроси. Но пък дава обяснение защо на всеки трети българин вече не му стигат Терминал 1 и Терминал 2, а иска да има и машина на времето, за да емигрира някъде като средновековен благородник, немски чиновник или френски фермер. С подредената Германия от 19 век, например, няма как да се състезаваме, но ако сте от тези, които си мечтаят за чара на средните векове – заповядайте във Варна. Уличната ни канализацията е запушена почти през цялата година, а дупките се надяваме да прикрием с повечко лампички. И още вярваме в чудеса, които можем да изтръгнем от небесата не с искрена вяра и усилие, а с блъскане пред поредната икона.