Освен външните рискове, сериозно изпитание ще са и парламентарните избори, смята Светла Костадинова от ИПИ

Изминаващата 2012 г. не беше лека нито за бизнеса, нито за повечето граждани – били те работещи или зависещи от тях - в България. Икономиката успя да отбележи символичен ръст от 0,5% за първите три тримесечия, а ситуацията на пазара на труда продължи да се влошава, прогнозира Investor.bg.

Инвестициите не показаха дългоочаквания растеж и останаха почти без промяна спрямо 2011 г. Единствено лекият ръст на потреблението и износът за страни извън ЕС задържаха икономиката над повърхността.

Предстоящата 2013 година надали ще е по-добра. Положението в еврозоната и в целия ЕС остава изключително трудно. Икономиката на съюза в най-добрия случай ще покаже поредната година на близък до нулата растеж. Вероятността в ЕС и догодина да бъдем свидетели на рецесия също е значителна (40-50%).

В същото време САЩ са изправени пред риск от свиване на икономиката заради т.нар. „фискална пропаст”, а в Китай и Турция, които са основни трети пазари на България, се очаква сериозно забавяне на растежа през 2013 г.

През 2012 г. българските износители успяха да увеличат продажбите си извън ЕС и това им помогна да компенсират свиването на вътрешния за съюза пазар. Китай и Турция са двата най-големи пазара на България извън ЕС и растежът на продажбите там изигра основна роля за ръста на износа за трети страни с около 11% през първите 10 месеца на 2012 г.

Много е вероятно очакването забавяне на тези две големи икономики през 2013  г. да повлияе негативно и на българския износ за тях. Що се отнася до българските износители на пазара на другите страни-членки на ЕС, за тях ситуацията през 2013 г. ще остане трудна и растеж на продажбите надали ще се случи.

Индивидуалното потребление най-вероятно и догодина ще продължи да расте с нисък темп (2-3%), най-вече благодарение на заложеното увеличение на пенсиите (с около 600 млн. лева) и на други социални плащания. Тъй като пенсионерите и социално слабите като цяло имат много ниска склонност към спестяване, допълнителните им доходи ще бъдат насочени предимно към текущо потребление. Стоките с дълготрайна употреба, както и имотите, най-вероятно и догодина ще останат встрани от вниманието на потребителите.

Потреблението на работещите се очаква да остане потиснато за сметка на продължаващ ръст на спестяванията заради преобладаващата несигурност както в международен план, така и в страната. На пазара на труд също не се очакват значителни промени, нито в посока подобряване, нито в посока влошаване.
Инвестициите изглежда вече са достигнали дъното, но сериозно оттласкване оттам би могло да дойде само с помощта на значителен приток чужди инвестиции и възобновяване на кредитната дейност. Предвид свитите финансови пазари и загубения апетит за риск от 2009 г. насам, обаче, чуждите инвестиции и кредити ще останат предпазливи в краткосрочен и средносрочен план.