Боян Ботйов е единственият наследник на рода на даскал Ботьо Петков.

165 години от рождението на Христо Ботев ще бъде отбелязано днес, 6 януари, съобщи за агенция Стандарт Нюз председателят на Общонародна фондация "Христо Ботйов". Сборният пункт е от 13.00 часа пред паметника в Борисовата градина. Организатори са по традиция са Столична община, Министерство на отбраната и Общонародна фондация "Христо Ботйов". Пред паметника ще се проведе военен ритуал с поднасяне на венци и цветя. Слово ще бъде произнесено от вицепрезидента Маргарита Попова.

Боян Ботйов е единственият наследник на рода на даскал Ботьо Петков. Неговият прадядо - ген. Кирил Ботйов, е брат на поета. "Първото нещо, което си спомням за Христо Ботев от детските си години, е негов портрет, рисуван от един добър приятел на нашето семейство Иван Соларов. Той е внук на академик Любомир Милетич", казва Боян Ботйов. Този портрет се е запечатал в съзнанието му наред с разказите на баба му Надежда, която починала на 90 години. Лично е познавала майката на Христо Ботев - баба Иванка. "Тя надживява всичките си деца, освен Кирил - моя прадядо", казва Боян Ботйов. Баба му Надежда е съпругата на сина на ген. Кирил Ботйов - Христо, кръстен на чичо си.

До днес са живи разказите, които родът пази, свързани с детството на Христо и Кирил. Игрите им в Калофер, в Табашката махала, не са били по-различни от тези на връстниците им. Двамата били луди глави. Отглеждали са гълъби, играели са в Тунджа, а и белите не са им били чужди. "Крали са кокошки, пекли са ги. Яли са бой от собствениците на тези крадени кокошки", казва Боян Ботйов. Христо бил винаги главатар на тайфата. Когато в Калофер дошъл някакъв мечкар и разигравал мечката на песента "Стани, стани, юнак балкански" на Чинтулов, Христо му зашлевил един шамар, защото на такава песен не може да се разиграва мечка.

От малък бил със силно чувство за справедливост, за чест, за патриотизъм и родолюбие. Буйната му фантазия понякога му е играла лоша шега в училище. Баща му - даскал Ботьо Петков, му е преподавал и е бил много строг към всички ученици, включително и към сина си. Христо често гледал през прозореца към връх Мара Гидик. Когато учителят по география Финков преподавал за изригването на вулкана Везувий, на Христо му хрумнало, че изригва този връх в Стара планина. Съвсем по момчешки извикал: "Бягайте! Вулканът изригва!". Всички се струпали на вратата, настанала суматоха, но после си понесъл си наказанията. Боян Ботйов не знае детайли около последствията, но припомня, че тогава даскалите са използвали възпитателни методи като пошляпване с пръчка и наказание - стоене на колене. "Въпреки всичките тези лудории и немирства Христо Ботев и като малък, и в по-зрелите си години е действал под диктовката на разума, който е надделявал над чувствата. Това не е само в поезията му. Това е и в революционната му дейност, в подготовката на четата, превземането на Радецки", казва Боян Ботйов.

За себе си смята, че бил кротко дете, но тримата му синове - Боян (21 г.), Чавдар (13 г.) и Александър (9 г.), явно са наследили лудориите на своите прароднини.

Боян Ботйов изкарва голяма голяма част от времето си във фондацията на ул. "Шипка" 23 в София. Именно там е бил и последният дом на Ботевата майка, където е живяла през последните си пет години. "Баба Иванка е била много земен човек, с много твърд характер и бодър дух, въпреки всички драми в живота й и трагедии с толкова близки загубени хора", казва Боян Ботйов.