С брат си Росен и Веселин Радев-Зеления изпълняват първите скокове с въже от Аспаруховия мост.

Човекът, който първи скочи с въже от Аспаруховия мост, а после изкатери 3 от най-страховитите планински стени, е зает със своите живописни платна.

Стамен Касабов е еднакво добър в гмуркането и в алпийските техники, но адреналинът е оставил по-назад. Всъщност “адреналин” е любима дума в семейството на варненеца. Той е брат на Росен Касабов - парашутист, бънджи скачач и създател на клуба за екстремни спортове край морето.

Ако ме питате какъв съм - на първо място съм художник, казва Стамен. Атлетичен, висок близо 2 м, той е влюбен в тайнствените светове на морето и планината. Но търсачът на силни усещания напоследък е отдаден на рисуването - създава живопис и акварелни илюстрации към книги за деца.

Ценителите с изненада откриват дарбата му на художник и си препращат негови картини в социалните мрежи.

Художникът алпинист казва, че детската илюстрация е тази, която запазва света красив и прекрасен, какъвто го виждат децата. Той се гневи на безобразните изображения, които съпътстват част от книгите за малките, и в крайна сметка ги отблъскват от словото и четенето като цяло.

Неговите рисунки на повелителя на океаните и оживели дървета са плод на невероятните му преживявания под водата и в планините.

“Не ме питайте откъде я имаме тази страст към екстремното с брат ми. Може би това е детска лудост, която още не ни е напуснала”, смее се Стамен.

Той се влюбва в морето и подводните му тайни от дете. С авери от махалата правят сами харпуни и се гмуркат. После започва да тренира сериозно и става състезател по подводно гмуркане на клуб “Одесос”. 1989 г. е ключова за Стамен.

С брат си Росен и Веселин Радев-Зеления изпълняват първите скокове с въже от Аспаруховия мост. Това се случва на 27 септември.

“Нямахме дори ластични въжета. Използвахме обикновени алпийски.

Спускаме се по едно въже с една парашутна отцепка и, когато си готов, стискаш очи и скачаш”, разказва Стамен. Той си спомня, че точно брат му измисля култовото име “Адреналин” на клуба.

По същото време Стамен Касабов отива на разходка из Пирин. Остава поразен от красотата на планината и особено го пленяват огретите от слънцето каменни стени.
Записва се да учи алпийски техники в туристическо дружество “Родни Балкани”.

Напредва бързо, трупа опит по българските планини и скоро става инструктор по скално катерене.

“От емоционална гледна точка гмуркането и катеренето на планини си приличат - слизаш в светове с много тайни. Така открих планината - влюбих се в нея, както преди това в морето. Катеренето се превърна за мен в страст и ми стана начин на живот”, разказва Стамен.

След солиден опит по българските скали Касабов решава да се пробва на Стената на смъртта в Швейцарските Алпи. Айгер е култово понятие за алпинистите. Мнозина търсят предизвикателството да изкачат именно тази скала.

Заедно с Никола Леваков и Милен Милчев започват да се готвят за Стената на смъртта. През 1999-а тримата приятели катерят в идеален синхрон и успяват да сбъднат високата си цел.

После през 2003-а покоряват Матерхорн по северната стена. Те са от малцината български алпинисти, успели да се върнат от изпитанието живи и здрави. После поглеждат към Хималаите.

“Милен Милчев загина на една подготовка във Вихрен - да му е светлина на душата.

Нелепо падане на слизане по Дженджиев ръб. Отцепва се малка козирка и той полита от 60-70 м. За нас с Никола това беше голям шок. Планирахме тримата да заминем на Хималаите”, спомня си Стамен и очите му се пълнят със сълзи. Той има и други приятели, загубили живота си по планинските ръбове, но този му е скъп.

Все пак продължават подготовката с разширен състав на експедицията за Еверест. На един лагер в Белмекен се сближават с Христо Христов - 27-годишен алпинист от Смолян. Той става четвъртият от компанията за Хималаите заедно с Никола Леваков, Жеко Вътев и Стамен.

“За мен целта беше да качим връх Талай Сагар в Индия, който е висок 6904 м. Неговата стена е VI степен на сложност и е голямо предизвикателство. Христо беше невероятен човек, душа, отзивчив. Той после продължи за Еверест, покори го, но си остана там”, разказва Стамен.

За него преживяването да си на 5000 м надморска височина е неописуемо и несравнимо. Там всичко става на забавен каданс.

“Бяхме на базов лагер на 5100 м и бях оставил неопреновите постелки да съхнат, но не ги бях затиснал. Едно хубаво време, слънце, но духна малко вятър и едната тръгна надолу по склона. Хукнах да я гоня, защото е въпрос на оцеляване.

Пробягах 15 м и после не можех дъх да си поема - като някакъв наивник на Луната, който не е преценил обстановката. Да си в Хималаите, е странно преживяване”, разказва Стамен.

Условията по време на експедицията са тежки - температурите падат под -25 С, вали обилно сняг, духа силен вятър. В нощта преди изкачването се стоварва ураган.
“Стената е около 1600 м, но изкачването  става много по-бавно заради голямата надморска височина.

Талай Сагар е обрушена отвесна скала - над 80 градуса, и няма как да се правят осигуровки. Качването и слизането стават по лабилни камъни, няма къде да се закачиш”, обяснява алпинистът.

Но момчетата успяват - те са първите българи, които изкачват Талай Сагар и проправят наш маршрут по страховитата скала.

Стамен се прибира с измръзнали пръсти на краката, но все пак вади късмет и се отървава, без да му ги скъсят. Преживяването в Хималаите го зарежда с енергия за години напред.

И сега скача от време на време с бънджи и катери скалния венец в долината Бондаска в Тиролските Алпи. Но това, което го вълнува, е рисуването. Признава, че е искал да бъде художник и след училище се готвил за изпити в академията. На 3 пъти обаче не му достига балът. После започва да работи като художник на плакати в “Монтажно управление” в Девня. През 1989 г. го уволняват, защото нямат нужда от рисувач на нагледна агитация.

След години, отдадени на планината, Стамен преоткрива живописта. Публиката е изненадана от срещата на реалност и собствен стил в изложбите му “Камък и вода” и “Морето под вълните” в галерия “Зограф”.

Картината му “Синята котка” натрупа огромен брой почитатели, когато беше споделена във фейсбук.

Близкото усещане за вода и природа живее и в детските му илюстрации. Морският повелител Марес в “Приказка за Еколина” е изрисуван с вещина и емоция. Освен картинки към римуваната приказка Стамен Касабов и Димо Миланов са създали и сюжети за оцветяване.

Художникът алпинист казва, че детската илюстрация е тази, която запазва света красив и прекрасен, какъвто го виждат децата. Той се гневи на безобразните изображения, които съпътстват част от книгите за малките, и в крайна сметка ги отблъскват от словото и четенето като цяло.

Неговите рисунки на повелителя на океаните и оживели дървета са плод на невероятните му преживявания под водата и в планините.

“Не ме питайте откъде я имаме тази страст към екстремното с брат ми. Може би това е детска лудост, която още не ни е напуснала”, смее се Стамен.

Той се влюбва в морето и подводните му тайни от дете. С авери от махалата правят сами харпуни и се гмуркат. После започва да тренира сериозно и става състезател по подводно гмуркане на клуб “Одесос”. 1989 г. е ключова за Стамен.

С брат си Росен и Веселин Радев-Зеления изпълняват първите скокове с въже от Аспаруховия мост. Това се случва на 27 септември.

“Нямахме дори ластични въжета. Използвахме обикновени алпийски.

Спускаме се по едно въже с една парашутна отцепка и, когато си готов, стискаш очи и скачаш”, разказва Стамен. Той си спомня, че точно брат му измисля култовото име “Адреналин” на клуба.

По същото време Стамен Касабов отива на разходка из Пирин. Остава поразен от красотата на планината и особено го пленяват огретите от слънцето каменни стени.
Записва се да учи алпийски техники в туристическо дружество “Родни Балкани”.

Напредва бързо, трупа опит по българските планини и скоро става инструктор по скално катерене.

“От емоционална гледна точка гмуркането и катеренето на планини си приличат - слизаш в светове с много тайни. Така открих планината - влюбих се в нея, както преди това в морето. Катеренето се превърна за мен в страст и ми стана начин на живот”, разказва Стамен.

След солиден опит по българските скали Касабов решава да се пробва на Стената на смъртта в Швейцарските Алпи. Айгер е култово понятие за алпинистите. Мнозина търсят предизвикателството да изкачат именно тази скала.

Заедно с Никола Леваков и Милен Милчев започват да се готвят за Стената на смъртта. През 1999-а тримата приятели катерят в идеален синхрон и успяват да сбъднат високата си цел.

После през 2003-а покоряват Матерхорн по северната стена. Те са от малцината български алпинисти, успели да се върнат от изпитанието живи и здрави. После поглеждат към Хималаите.

“Милен Милчев загина на една подготовка във Вихрен - да му е светлина на душата.

Нелепо падане на слизане по Дженджиев ръб. Отцепва се малка козирка и той полита от 60-70 м. За нас с Никола това беше голям шок. Планирахме тримата да заминем на Хималаите”, спомня си Стамен и очите му се пълнят със сълзи. Той има и други приятели, загубили живота си по планинските ръбове, но този му е скъп.

Все пак продължават подготовката с разширен състав на експедицията за Еверест. На един лагер в Белмекен се сближават с Христо Христов - 27-годишен алпинист от Смолян. Той става четвъртият от компанията за Хималаите заедно с Никола Леваков, Жеко Вътев и Стамен.

“За мен целта беше да качим връх Талай Сагар в Индия, който е висок 6904 м. Неговата стена е VI степен на сложност и е голямо предизвикателство. Христо беше невероятен човек, душа, отзивчив. Той после продължи за Еверест, покори го, но си остана там”, разказва Стамен.

За него преживяването да си на 5000 м надморска височина е неописуемо и несравнимо. Там всичко става на забавен каданс.

“Бяхме на базов лагер на 5100 м и бях оставил неопреновите постелки да съхнат, но не ги бях затиснал. Едно хубаво време, слънце, но духна малко вятър и едната тръгна надолу по склона. Хукнах да я гоня, защото е въпрос на оцеляване.

Пробягах 15 м и после не можех дъх да си поема - като някакъв наивник на Луната, който не е преценил обстановката. Да си в Хималаите, е странно преживяване”, разказва Стамен.

Условията по време на експедицията са тежки - температурите падат под -25 С, вали обилно сняг, духа силен вятър. В нощта преди изкачването се стоварва ураган.
“Стената е около 1600 м, но изкачването  става много по-бавно заради голямата надморска височина.

Талай Сагар е обрушена отвесна скала - над 80 градуса, и няма как да се правят осигуровки. Качването и слизането стават по лабилни камъни, няма къде да се закачиш”, обяснява алпинистът.

Но момчетата успяват - те са първите българи, които изкачват Талай Сагар и проправят наш маршрут по страховитата скала.

Стамен се прибира с измръзнали пръсти на краката, но все пак вади късмет и се отървава, без да му ги скъсят. Преживяването в Хималаите го зарежда с енергия за години напред.

И сега скача от време на време с бънджи и катери скалния венец в долината Бондаска в Тиролските Алпи. Но това, което го вълнува, е рисуването. Признава, че е искал да бъде художник и след училище се готвил за изпити в академията. На 3 пъти обаче не му достига балът. После започва да работи като художник на плакати в “Монтажно управление” в Девня. През 1989 г. го уволняват, защото нямат нужда от рисувач на нагледна агитация.

След години, отдадени на планината, Стамен преоткрива живописта. Публиката е изненадана от срещата на реалност и собствен стил в изложбите му “Камък и вода” и “Морето под вълните” в галерия “Зограф”.

Картината му “Синята котка” натрупа огромен брой почитатели, когато беше споделена във фейсбук.

Близкото усещане за вода и природа живее и в детските му илюстрации. Морският повелител Марес в “Приказка за Еколина” е изрисуван с вещина и емоция. Освен картинки към римуваната приказка Стамен Касабов и Димо Миланов са създали и сюжети за оцветяване.

Стамен Касабов илюстрира вече трета детска книга по текстове на своя приятел Николай Новкиришки - също запален планинар и гмуркач.