Вицепремиерът чака спешно проект за реставрация на уникалните бани

Трябва да намерим още 3 милиона лева за Римските терми. Това заяви министърът на финансите Симеон Дянков след като остана изненадан, че от 60-тте години на миналия век в уникалния археологически обект не са правени никакви реставрационни дейности. Според него трябва спешно този "изоставен обект да стане на световно ниво". 

Вицепремиерът участва в дискусия "Варна – изграждане на маршрут за културно-исторически туризъм в областта "Виа Понтика II", организирана от вестник "Стандарт". Там първоначално беше обявено, че по

проекта Виа Понтика II

ще бъдат финансирани 7 исторически обекта по Северното Черноморие. Четири от тях са във Варненска област - античната крепост на нос Свети Атанасий край Бяла, Римските терми, царският манастир Караач теке и крепостта "Кастрица" в Евксиноград. Шефът на варненския Археологически музей проф. Валентин Плетньов представи още манастира в местността "Джанавара" и крепостта на плажа до село Шкорпиловци, около която сега се строял голям туристически комплекс.

Проф. Николай Овчаров предложи "Вия Понтика" да навлезе и по-навътре в областта и настоя да бъде финансирана и крепостта Овеч. Имаше и други предложения за Марцианополис, за Побити камъни и за крепостта Михалич в Михлюз кале. Провадия и крепостта Овеч са свързани с намерения в Караач теке скрипториум - най-голямото средновековно книгоиздателство, заяви Кирил Топалов - съветник на президента. Името на града не идва от "проводи я, бате, проводи я", както се шегуват местните, а от гръцкото "провота" - овце. Големият книгоиздателски център в съседство е изисквал и добре развито овцевъдство в района. Тук е работил Климент Оридски, а според мнозина и Паисий Хилендарски. "Ако докажем това, тогава

ще покажем на някои наши съседи на Запад, че

Паисий не е спуснат с парашут при тях,

а е бил изпращан от българския цар с мисия там, където е имало големи български общности", заяви Топалов.

"За първи път от десетилетие държавата дава пари за исторически обекти. Сега е особено важно тези обекти бързо да влязат в конкретни туристически маршрути. Културният туризъм е алтернативата, от която българският туризъм има нужда, за да се развива в друга, по-перспективна посока", каза зам.-председателят на общинския съвет Иван Портних, който има голям опит като мениджър в туризма.

Обектите са прекалено много, съсредоточете парите върху 1-2, но те да бъдат наистина на световно ниво като туристически обекти с цялата им нужна инфраструктура, услуги и реклама, беше мнението на специалистите от туристическия бранш. Те лобираха за Римските терми тъй като руините били уникални - 4-та най-голяма в света римска баня, били особено интересни за туристите, но ставали все по-опасни и правели лошо впечатление като неподдържани.

След като изслуша всички участници в дискусията

финансовият министър промени параметрите за Варна

Той заяви, че за археоилогически разкопки в представените обекти край Варна ще бъдат отпуснати 4,5 млн. лева. Отделно той ще чака спешно проект за реставрация и консервация на Римските терми, за да отпусне още 3 млн. лева към сега предвидените 200 000 лева за тях. "С господин Иван Портних издирихме един готов проект от 80-те години за Римски терми на арх. Вътев. Сега ще проверим пододящ ли е той, за да започнат веднага работите там и да не се бавим с ново проектиране", обясни вицепремиерът.

Той се обърна към археолозите с препоръка да "търсят допълнителни възможности за създаване на истории за тези обекти". Не може, според Дянков, манастир от средновековието сега да се обозначава с името на местността, в която е намерен или с "марката на колата, която е спряла пред него". Намерете оригиналните имена от 5-и, 6-и век, разкажете за тях, призова министърът. Подобно беше и изказването на шефа на НИМ проф. Божидар Димитров преди това: Обектите, които може да развие Варна, са

идеални за поклонически туризъм,

смята той. От една страна са мощите на неизвестния засега светец, намерени в Джанавара. "Трябва спешно да се изясни чии са мощите. Също и с черепа, намерен в Караач теке (дарен неотдавна на варненския музей от дъщерята на Карел Шкорпил, който вярвал, че това са тленните останки на цар Борис I). Защо ние трябва да доказваме, че това е черепът на цар Борис? Нека тези, които се съмняват, да докажат, че не е. Той също е светец. Следователно черепът също е част от мощи и трябва да бъде видян от поклониците", отсече Димитров.

Ето и най-важните обекти, описани от организаторите от в. "Стандарт":

В центъра на Варна, близо до пристанището е открита най-голямата римска баня на Балканите. Тя е сред най-ценните запазени архитектурни паметници от античния период в България. Всяко лято я посещават над 15 000 туристи от цял свят. Термите са изградени към края на II век. Проучванията сочат, че височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ около 7000 кв. м. Баните са функционирали до края на III век. Те са имали важна социална роля в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя. Като главно пристанище на Мизия градът е бил силно повлиян от римската култура.
Отоплителната система на баните е уникална заради двойния под и специалните кухини. Те отвеждали топлия въздух до върха на зданието, построено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес. Посетителите са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух. Балестрата била центърът, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат обществени въпроси.
Сега руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес имат братята Шкорпил. Последните разкопки са били до 90-те години под ръководството на д-р Петко Георгиев. Неговият син Жоро Георгиев е уредник на уникалния музей на открито. Намерените статуи, накити, златни пръстени са експонирани в Регионалния исторически музей.
При разкопките е намерен постамент на статуята на Клавдий Аквила, както и на римските богове Херакъл, Виктория и Меркурий. Вероятно те са украсявали залите. От намерените надписи става ясно, че божествата покровители на здравето Асклепий и Хигия са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали и на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог покровител на изворите.
В ХIХ в. подземията на термите са ползвани като затвор, наречен от турците Ичкале. През 1892 г. стамболовистите затварят и изтезават тук Петко войвода.

Крепостта "Кастрици" е част от "Приказката Евксиноград". Тя е разположена на морския бряг на 8 км от Варна, на малък нос в северния край на Варненския залив в правителствената резиденция. Финансист номер 1 на страната Симеон Дянков отпусна средства за разкопки. Вицепремиерът е осъмвал всяка сутрин в 7 часа сред ценните находки, когато е бил на почивка със семейството си в правителствената резиденция, научи "Стандарт".
"Кастрици" е един от малкото запазени средновековни градове в България с автентични калдъръмени улици и съхранени стени на древни къщи с покриви от дърво. Това сигурно е единственият археологически обект, където не е стъпвал иманярски крак и не се краде, защото е на територията на базата на Министерски съвет и се пази от НСО. Откритите само за едно лято 188 броя монети са сред най-големите находки от средновековна България през ХIII-ХIV век. Бяха изровени два златни пръстена, златни монети, 47 перпера на Йоан III Дука Ватаци от 2,6 до 4,1 грама и карати от 14,5 до 18.
Пристанището на "Кастрици" е отбелязвано в редица европейски карти до XVIII век, както и в Закона на пристанищата на султан Сюлейман Великолепни.
Досега археолозите са изровили 60 къщи с двуметрови стени, улици с площади, занаятчийски работилници, малка църква с некропол. Навремето всеки дом е бил и с търговски склад за стоки, пренасяни по море. В една от къщите е намерен и търговският печат на стопанина й - арменеца Баксан. От 2006 г. досега е проучена 1/3 от крепостта. Надеждата на археолозите е още това лято да изровят най-после голямата средновековна църква на града.
На шанс да бъдат включени във "Виа Понтика 2" ще се надяват и още две находки на територията на Варна. Първа писта на археологическите разкопки и това лято ще бъде пак една от най-интересните раннохристиянски църкви в България, открита в местността Джанавара край града. Църквата е проучвана още от братята Шкорпил. В нея са открити мощите на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан. А пред олтара беше изкопан уникален комплект мощехранителници - три на брой, поставени една в друга - мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни.
Продължават да се търсят доказателства, че манастирът в "Теке Караач" е изграден от цар Борис Покръстител в края на IX и началото на X век, където беше открит оловният печат с лика му. А защо да не се намерят и още потвърждения, че князът на българите е бил погребан там.